Прибалтика засилва отбраната на инфраструктурата след пробив на газопровод

Операторите на електроенергийната мрежа около Балтийско море засилват защитата на подводните кабели и друга критична инфраструктура след предполагаемия саботаж на газовата връзка между Финландия и Естония миналия уикенд.

Правителствени служители в Литва наредиха повече военноморски патрули в нейните териториални води, за да защитят захранващия кабел с Швеция и националния терминал за втечнен природен газ. Във Финландия мениджърът на мрежата затегна взаимодействието с други съответни органи, които защитават нацията. Норвежката полиция също засили сигурността около някои енергийни съоръжения.

Захранващите кабели, пресичащи дъното на Балтийско море, са от жизненоважно значение за поддържането на енергийния пазар на Европа на стойност 1,3 трилиона евро. Те свързват пазарите на Швеция, Финландия, балтийските държави, както и Полша и Германия. Повечето от тях са положени през последните няколко десетилетия и са направени от мед или алуминий и са обвити в дебела пластмаса или стомана.

Докато кабелите помагат за защита на потребителите срещу скокове на цените, като позволяват на енергията да тече от по-евтини към по-скъпи региони, уязвимостта на енергийната система на Европа беше подчертана преди година с експлозиите на тръбопроводите „Северен поток“. Оттогава мрежовите оператори работят за укрепване на своята инфраструктура и гарантират, че системите като цяло са по-стабилни.

Последният инцидент беше регистриран рано в неделя, когато газопровод във Финския залив беше спрян след регистриране на изтичане. Финландските следователи твърдят, че най-вероятно газопроводът е разкъсан от умишлен акт на сила, а не от експлозия, а НАТО обеща да отговори от името на най-новия си член, ако щетите се окажат умишлени.

„В отговор на инцидента във Финландия Litgrid увеличи бдителността на съоръженията от стратегическо значение“, каза в имейл операторът на литовската електропреносна система. Финландският мрежов оператор заяви, че е затегнал взаимодействието с властите.

В същото време не винаги е възможно да се защити подводна инфраструктура, която обхваща стотици километри разстояние. Шведската Svenska Kraftnat AB работи след миналогодишните атаки по "Северен поток" за ускоряване на ремонтите си на фона на рискове от нови инциденти.

„Случващото се във Финландия само ни кара да работим по-бързо. След „Северен поток“ ние специално се съсредоточихме върху това как да можем да извършваме ремонти възможно най-бързо на подводните кабели“, каза в интервю главният служител по сигурността Ерик Нордман. „Това е инфраструктура, която е много трудна за защита, те покриват големи площи в международни води.“

Литовският министър на енергетиката Дайнюс Крейвис е съгласен и в сряда призова за фокусиране върху по-нататъшното увеличаване на мерките за засилване на защитата на такава подводна инфраструктура, особено в открити води.

„Непрекъснато получаваме информация за руски кораби, уж научни кораби, които обикалят енергийната инфраструктура както в Балтийско, така и в Северно море“, каза Крейвис след среща, посветена на сигурността на стратегически съоръжения. „Както страните-членки на НАТО, така и на ЕС следят това, наблюдават. Но както показа последният инцидент, не винаги е възможно да се предотвратят тези инциденти."

Още по темата

Падението на "Газпром" отнема козове от ръката на Путин

Въвличане на Иран в конфликта би повишило цената на азерския газ за България

Финландия разследва саботаж на газопровод

Теч в Балтийския регион и поскъпване на петрола увеличиха цената и на газа