Инвеститорите в облигации започват да се обзалагат, че най-сериозният спад в държавните ценни книжа на САЩ може скоро да приключи.
Доходността по 10-годишните облигации в САЩ се понижи най-много от март в началото на азиатската търговска сесия, след като коментари от служители на Федералния резерв подхраниха спекулациите, че цикълът на затягане в САЩ е напът да приключи, докато притеснението около войната Израел-Хамас увеличи търсенето. Този ход беше по-ясно изразен от нормалното, тъй като търговията с парични ценни книжа беше затворена в световен мащаб в понеделник заради празник в САЩ.
Двама служители на Фед, говорейки в понеделник, изразиха идеята, че неотдавнашният скок на доходността в САЩ може да е свършил част от работата по затягане на финансовите условия за тях.
Говорителите на Фед „изглеждаха единни, като отбелязаха, че по-високата доходност на облигациите и по-строгите финансови условия ще повлияят на тяхното мислене върху лихвите на фондовете на Фед“, каза Андрю Тайсхърст, лихвен стратег в Nomura Inc. в Сидни. „Пазарното ценообразуване предполага, че Федералният резерв вероятно няма да увеличи лихвите тази година“, каза той, добавяйки, че все още може да съществува риск от окончателно увеличение като „застраховка“.
Заместник-председателят на Фед Филип Джеферсън каза, че гледа на увеличението на доходността на държавните облигации като потенциално допълнително ограничение за икономиката, въпреки че темпът на инфлация остава твърде висок. Неговата колежка Лори Логан каза, че неотдавнашното увеличение на дългосрочната доходност може да показва по-малка нужда централната банка отново да повиши лихвите.
Суаповете, датирани за срещата на Фед, сега показват около 65% шанс централната банка да остане на изчакване през декември, в сравнение с 60% коефициент за друго увеличение дотогава само преди седмица. Те са още по-уверени, че политиците няма да повишат лихвите на нито едно от другите заседания до средата на 2024 г.
Доходността по 10-годишните облигации в САЩ падна с цели 18 базисни пункта до 4,62%, което е най-големият еднодневен спад от 22 март насам. Доходността по двугодишните облигации се понижи с цели 16 базисни точки до 4,92%.
Облигациите на други пазари се повишиха заедно с държавните ценни книжа на САЩ. Доходността на австралийските 10-годишни облигации се понижи с девет базисни пункта, докато тези на новозеландските облигации с подобен падеж се понижиха със седем базисни пункта. Спадът в доходността на съкровищните облигации също доведе до отслабване на долара спрямо повечето му колеги от Г-10, като същевременно повиши азиатските акции.
„Със събитията, които бързо ескалират в Близкия изток, и неотдавнашната разпродажба на облигации, тласкаща дългосрочните доходности до нови върхове от няколко десетилетия, политиците няма да са склонни да повишават лихвите“, пише Алтеа Спинози, старши стратег за фиксирани доходи в Saxo Bank A/S в изследователска бележка.
Надеждите на инвеститорите в облигации за край на повишаването на лихвените проценти са се проваляли и преди. Рали след банковата криза, която доведе до спадане на доходността по 10-годишните дългови книжа до 3,25% през април, беше последвано от вълни от разпродажби, тъй като Федералният резерв продължи да затяга паричната политика.
Доходността на държавните облигации скочи през последните месеци на фона на опасенията, че упоритата инфлация ще убеди Фед да поддържа разходите по заеми по-високи за по-дълго време. Индексът на държавния дълг на САЩ се понижи с 2,6% тази година, насочвайки се към трета година на загуби.
Неотдавнашното покачване на доходността „може да даде на Фед допълнителна причина за пауза в краткосрочен план, но е твърде рано да се нарече това оправдание за края на цикъла“, предупреди Робърт Томпсън, макролихвен стратег в Royal Bank of Canada в Сидни.
Повишаването на лихвените проценти от Фед досега не е успяло да върне инфлацията до целта на централната банка от 2%, а икономиката на САЩ все още изглежда устойчива. Доходността също се е повишила тази година поради загриженост относно увеличеното емитиране на съкровищни облигации, което е необходимо за финансиране на нарастващите държавни дефицити.