Пазарите на облигации искат яснота относно дефицитите на ЕС

Правителствата на Европейския съюз трябва да разрешат разногласията относно новите правила за дефицита и дълга, за да дадат яснота на пазарите на облигации относно това как ще поправят публичните финанси след пандемията от Covid и енергийната криза, каза главният икономист на Европейския механизъм за стабилност (ESM) Ролф Щраух.

Ограниченията, предназначени да избегнат безконтролно вземане на заеми, са спрени от 2020 г., за да позволят подкрепа за домакинствата и бизнеса. Столиците на ЕС все още са в конфликт, докато се борят да постигнат съгласие за преустройство на правилата, преди старият пакт да бъде възстановен на 1 януари.

„Имаме много пазарни контакти и ясно виждаме, че инвеститорите се интересуват от ясна картина на фискалните политики“, каза Щраух в интервю за Bloomberg. „Би било много полезно от гледна точка на бъдещите насоки да имаме новата рамка на място.“

ESM беше създаден през 2012 г. с мисия да избегне повторение на кризата в еврозоната, като действа като кредитор от последна инстанция, когато правителствата загубят достъп до пазара.

Коментарите на нейния главен икономист за необходимостта от фискални правила идват, след като предпазливостта относно устойчивите високи лихвени проценти подхрани глобалната разпродажба на държавни облигации тази седмица, която доведе разходите за дългосрочни заеми в САЩ и Европа до най-високите нива от повече от десетилетие.

Въпреки че правителствата на ЕС не рискуват вакуум без нова сделка, Щраух каза, че Пактът за стабилност и растеж в настоящия си вид се е оказал проблематичен.

„Опитът със съществуващите фискални правила е само частично положителен в смисъл, че прилагането им понякога липсва — има някои елементи, които трябва да бъдат подобрени по отношение на прозрачността“, каза той.

Докато лихвените проценти ще бъдат по-високи за известно време, тъй като Европейската централна банка поддържа строга парична политика, Щраух каза, че правителствата трябва да се придържат към ангажиментите за по-рестриктивна фискална позиция. Те вече не могат да разчитат на нарастващото производство, за да компенсират по-големите заеми, според икономиста.

„Ако има един урок, който трябва да се научи на този етап, той е, че не е препоръчително да се вярва, че благоприятната връзка между растежа и лихвените проценти ще ви позволи да провеждате фискална политика с високи нива на дълг“, каза Щраух. „Правителствата трябва да разчитат на факта, че лихвените проценти ще бъдат над растежа.“

Намаляване на рисковете

Все пак той каза, че огромните публични разходи през последните години са изградили възглавници за домакинствата и компаниите, които ще смекчат рисковете, докато повишаването на лихвените проценти на ЕЦБ се отразява на икономиката. Все още има идиосинкратични рискове за наблюдение, каза той, но като цяло тежестта на корпоративния дълг е управляема, а стрес тестовете показват, че банките могат да издържат на тежък спад.

„Въпросът, който винаги има значение за ESM, е дали имаме устойчивостта да избегнем и по-системна криза на финансовата стабилност“, каза Щраух. „Ясният въпрос е, че имаме тази устойчивост, защото все още виждаме някои буфери в системата, които ще ѝ позволят да се справи с тази ситуация.“

Още по темата

Европа се клати от урагана на американски облигации

Забавената дългова криза в Англия най-накрая се появява

Италия отправя предизвикателство към ЕС - финансира с дефицит предизборни обещания