Военният алианс на НАТО се надпреварва да разработва технологии, които да позволят откриването в реално време на подозрителна дейност в близост до подводна критична инфраструктура, след като преди една година взривовете на газопровода "Северен поток" разкриха трудностите при наблюдението.
Четиринадесет държави от алианса, заедно с Швеция, тестват морски безпилотни самолети, сензори и използването на изкуствен интелект в 12-дневно учение край бреговете на Португалия, което приключва в петък. Според Организацията на Северноатлантическия договор учението се провежда в момент, когато Русия продължава да картографира съюзническите кабели и тръбопроводи като възможни бъдещи цели.
НАТО все още не е обвинила официално нито един субект за експлозиите на газопровода "Северен поток", което подчертава предизвикателството, пред което са изправени както правителствата, така и частните компании при определянето на подобни атаки.
Откриването в реално време "изпраща възпиращ сигнал към врага, независимо дали е Русия или някой друг", заяви генерал-лейтенант Ханс-Вернер Вирман, ръководител на звеното на НАТО за защита на подводната инфраструктура.
Ако може да се открие лоша дейност, това позволява на 31-те съюзници от НАТО да обмислят дипломатически или военни отговори въз основа на "солидна информационна основа", каза той пред репортери, които посетиха учението в Троя, южно от Лисабон. Целта е да се открие злонамерено поведение около подводната инфраструктура в момента, в който то се случва, и да се сподели тази информация с правителствата и частните оператори.
Русия отхвърли първите обвинения на някои западни държави, че е отговорна за взривовете в "Северен поток". Но инцидентите през последните месеци, при които изглежда, че руски шпионски кораби действат в близост до съюзнически системи, засилиха загрижеността, особено в светлината на напредналите подводни способности на Русия. Те остават до голяма степен непокътнати в сравнение със сухопътните сили на Москва, затънали в инвазията ѝ в Украйна.
През май НАТО предупреди за значителен риск Москва да се насочи към инфраструктурата в Европа и Северна Америка, особено за да получи влияние срещу държавите, които помагат на Украйна. Москва използва комбинация от военни кораби на военноморския си флот, научни кораби, както и търговски риболовни траулери, контейнеровози и танкери, за да проследява критичните подводни системи на съюзниците от НАТО, каза Вирман.
По подводните кабели за пренос на данни всеки ден се осъществяват финансови транзакции на стойност около 10 трилиона долара и около 95% от световния интернет трафик, твърдят от НАТО. Две трети от световния петрол и газ се добиват в морето или се транспортират по море. Някои от системите са дълги хиляди километри и се намират на стотици метри дълбочина под водата, което прави наблюдението сложно.
В едно от ученията на НАТО съюзниците се опитаха да спрат враждебен участник, който се опитва да наруши работата на мрежите за данни и да предизвика хаос на финансовите пазари, като използва спонсориран от държавата търговски кораб, за да затрудни откриването на дейността му.
Търговските оптични сензори на инфраструктурните кабели откриха, че корабът на фиктивния враг се опитва да разположи безпилотно подводно превозно средство. Тази информация е предадена на командната и контролната верига на НАТО. След като потвърди заплахата, НАТО изпрати комбинация от въздушни, надводни и подводни безпилотни летателни апарати, които да прихванат и ескортират подозрителния кораб.
Технологиите ще играят все по-важна роля за предотвратяване на тази дейност в реалния живот. ИИ може да се използва за проследяване на движението на корабите и да сигнализира, ако те преминават многократно през критична инфраструктура - каза Вирман. В бъдеще самите оптични кабели може да са в състояние да откриват намеса в близост.
Подчертавайки нарастващото значение на подводната сигурност, съюзниците от НАТО се споразумяха през юли да създадат нов морски център за подводна критична инфраструктура в морското си командване в Нортууд, Великобритания. Те се договориха също така да създадат мрежа за подобряване на обмена на информация между НАТО, неговите съюзници и частния сектор, за да действат бързо по разузнавателни данни като тези, уловени от сензорите или системите с изкуствен интелект.
След експлозиите в "Северен поток" повечето оператори на тръбопроводи бяха "много нервни" и започнаха пълномащабно сканиране на активите си, като наблюдават около 9 000 км тръбопроводи, каза Вирман.
"Те го направиха, но това им струваше цяло състояние. И съвсем не искат да го правят отново", каза Виерман. "Искаме да имаме възможно най-бърз обмен на информация между участниците, защото ако искаме да открием подозрително поведение в реално време, трябва да действаме много бързо."