Италия ще успее да сведе бюджетния си дефицит под определения от Европейския съюз лимит едва през 2026 г., отлагайки постигането на по-ранна цел и излагайки се на риск от конфронтация с Брюксел.
Дясното правителство на министър-председателя Джорджа Мелони отложи с една година изтеглянето на дефицита под определения от ЕС таван от 3% от брутния вътрешен продукт, съгласно бюджетния план, одобрен от кабинета късно в сряда. Блокът трябва да наложи отново ограничението през януари.
"Смятаме, че сме направили правилните неща", заяви пред репортери министърът на финансите Джанкарло Джорджети след заседанието на кабинета. "Не спазваме ограничението от 3%", призна Джорджети, като добави, че Рим е решен да избегне рецесия.
Бюджетният план подчертава предизвикателството, пред което е изправена Мелони, да балансира между обещанията за намаляване на данъците и икономическия растеж. Италия не е единствената страна, която се бори да спази фискалните правила на ЕС. Според прогнозите на Bloomberg Франция ще има дефицит от 4,7% тази година, а Испания - 4,1%.
В рамките на бюджетния план правителството си поставя за цел през тази и следващата година да постигне по-широк бюджетен дефицит от предварително заложения. През 2023 г. се предвижда дефицитът да бъде 5,3% от БВП в сравнение с по-рано заложените 4,5%, каза Джорджети. За 2024 г. дефицитът се предвижда да възлезе на 4,3% в сравнение с 3,7%, както беше заложено през април.
Джорджети обвини повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка, както и нахлуването на Русия в Украйна, за по-бавния растеж. По-големият дефицит "ще ни позволи да потвърдим мерките за семействата с по-ниски доходи и по-специално намаляването на данъците върху заплатите, мерките за стимулиране на раждаемостта" и значителните средства за публичната администрация, каза той.
Спредът между доходността на италианските и германските държавни облигации, който е обща мярка за риска, се покачи през последните седмици, но през по-голямата част от годината оставаше под 200 базисни пункта, което улеснява способността на правителството да управлява финансите на страната си.
Целта на плана е дългът да достигне 140,1% от БВП през следващата година, като през 2024 г. се предвижда растеж от 1,2%.
Допълнително усложняване на представянето на фискалните планове на правителството предизвика промяната в счетоводното третиране на стимулите за жилищно обновяване, известни като супербонус. Тази мярка беше премахната от коалицията на Мелони, но продължава да оказва влияние върху публичните финанси.
Откакто икономическите данни започнаха видимо да се влошават - което означава, че има вероятност да бъдат засегнати държавните приходи - трипартийната коалиция на Мелони се мъчи да намери нови парични средства, за да съчетае щедрите си предизборни обещания с необходимостта да се поддържа устойчив дълг на Италия.
Все още не е ясно колко проблеми ще има Италия при превишаване на границата от 3% на дефицита през следващата година. Министрите на финансите на ЕС все още преговарят за това колко строго трябва да се прилага правилото и дали Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, трябва да прилага специфични за страната критерии в определени случаи.