Бившият изпълнителен директор на Wirecard Ян Марсалек беше споменат във връзка със случая с петима българи, обвинени, че са част от руски шпионски кръг, действащ във Великобритания. Марсалек беше споменат в съда в Лондон във вторник, когато започна изслушването по делото, но не е обвинен в никакво престъпление, предаде BBC.
Твърди се, че българските граждани Орлин Русев, Бизер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня Габерова са участвали в събиране на информация, която да бъде полезна на Русия. Петимата са обвинени, че са извършвали наблюдение на хора и места, набелязани от Русия, между август 2020 г. и февруари 2023 г.
Петимата обвиняеми са обвинени, че са участвали в заговор с "лице, известно като" Ян Марсалек. Твърди се, че Русев е получил задача от чужбина от лице, известно като Ян Марсалек.
Марсалек е най-известен като австрийския бивш главен оперативен директор на компанията Wirecard, който стана издирван в Германия, след като беше заподозрян в извършване на измама.
Смята се, че той е избягал през летище южно от Виена, преди да отлети за Беларус с частен самолет. Съобщава се, че сега той е в Русия.
През юли 2023 г. Марсалек се свърза със съд в Мюнхен чрез своя адвокат, първият признак на живот, след като роденият в Австрия изпълнителен директор изчезна преди три години по време на драматичния колапс на немската разплащателна компания.
Окръжният съд в Мюнхен е получил писмо, написано от адвоката на Марсалек, каза говорител на институцията тогава, отказвайки да коментира подробности.
43-годишният Марсалек беше една от ключовите фигури зад грандиозното издигане на Wirecard до една от най-ценните компании в Германия преди нейната имплозия през юни 2020 г. По това време Wirecard призна, че 1,9 милиарда евро, които е отчела като активи, вероятно никога не са съществували. Марсалек избяга при избухването на скандала и се смята, че се укрива в Русия или Беларус. Той е в списъка на най-издирваните лица на Интерпол и разследването срещу него и други заподозрени продължава.
WirtschaftsWoche първи съобщи за писмото. Марсалек използва кореспонденцията, за да отхвърли твърденията, че бизнесът на трета страна на Wirecard не съществува и обвини един от ключовите свидетели в продължаващия процес за измама, че е излъгал няколко пъти, съобщи германският бизнес седмичник.
Действията на Марсалек в Wirecard бяха ключова тема на процеса в Мюнхен, тъй като Маркус Браун, бивш главен изпълнителен директор на Wirecard, и други обвиняеми се опитаха да хвърлят вината върху бившия си колега.
Марсалек в Wirecard
На изслушване миналата година адвокатът на Браун каза, че доказателствата предполагат, че Марсалек и други са създали сложна система за насочване на пари от Wirecard към собствените си джобове, без знанието на Браун.
Когато Браун даде показания през февруари, той каза, че Марсалек е отговорен за отдела, който се занимава с така наречения бизнес със споразумения с трети страни, който по-късно се превърна в центъра на корпоративната криза. Това включва обработка на плащания, извършвана от изпълнители в юрисдикции, където самата Wirecard няма лиценз.
Когато Financial Times през 2019 г. постави под съмнение валидността на договорите и как са осчетоводени в Wirecard, компанията нае KPMG да разгледа въпроса. Браун каза, че се надява разследването да прекрати всички въпроси.
Докато Марсалек първоначално се противопостави на тази стъпка, по-късно той подкрепи прегледа, каза Браун. Но след това през февруари 2020 г. той го изненада, като му каза неочаквано, че няколко месеца по-рано е сменил банките, които държат ескроу сметка за Wirecard, премествайки парите от Сингапур в две банки във Филипините, каза Браун пред съда.
„Попитах го дали си е загубил ума“, каза Браун. Но той му каза, че „по този начин ще намалим риска средствата да бъдат замразени“.
Марсалек се присъединява към Wirecard през 2000 г. като мениджър на ИТ проекти и бързо си изгражда репутация за програмиране, привличайки вниманието на Браун, който е родом от Виена. След като Браун се издигна до най-високия пост, Марсалек беше натоварен със задачата да поддържа глобалния бизнес на Wirecard в движение – и да го разширява.
Докато Германия имаше своя дял от счетоводни скандали и големи корпоративни колапси, малцина се сравняват с Wirecard, тъй като провалът отбеляза първия път, когато компания, регистрирана в германския бенчмарк индекс DAX, фалира.
Wirecard отдавна се възприемаше като билет на Германия към света на цифровите платежни системи, тъй като светът пазаруваше, играеше и комуникираше онлайн. Чрез агресивното придобиване на няколко компании, тя бързо надрасна стартъп сцената в Мюнхен и през 2018 г. измести Commerzbank AG в индекса DAX.
Когато всичко се оказа, че е измама, политиците и регулаторите се изправиха пред трудни въпроси как една сложна икономика като германската е могла да бъде толкова лесно измамена и защо никой не реагира на ранните предупреждения.
Марсалек е избягал от Австрия в Беларус с частен самолет през 2020 г., според австрийска заповед. Различни новинарски съобщения в медиите го поставят навсякъде от Русия през тайно убежище в Турция до тропически остров.
Марсалек и Русия
Русев е потвърден като собственик на компания, която е предоставила оборудване за наблюдение на бившия топ мениджър на Wirecard Марсалек, който по-късно беше разкрит като информатор на руското и австрийското разузнаване.
Според доклад на независимото разследващо издание Dossier Center, Русев е предоставил на Марсалек оборудване, способно да изчислява местоположението и връзките на телефонните абонати. В схемата е замесен руски гражданин.
Dossier Center проучи кореспонденцията на Русев и Марсалек, разкривайки, че те поддържат комуникация от 2015 г. Русев е препратил съобщение на Марсалек от представител на Uphonemobile, китайска компания, която произвежда водоустойчиви телефони и камери за носене на тялото. Русев споменава, че компанията предлага първокласни персонализирани решения и вече е направил поръчка за изключително издръжлив телефон с „екзотични характеристики“.
Според Dossier Center, Русев скоро е дал на Марсалек и „екзотично устройство“ — телефон Samsung със специално изработен фърмуер за защита от наблюдение. От кореспонденцията става ясно, че Русев е дал на Марсалек и възможност да използва телекомуникационния протокол SS7.
Операторската поддръжка (прехвърлянето на номера на Марсалек от немски клетъчен оператор към T-Mobile CZ) за това устройство се поема от руснака Антон Гришаев, жител на Чехия. Британските следователи може да са имали предвид Гришаев, когато твърдят, че Русев има „бизнес опит“ в Русия, предполага Dossier Center.
Марсалек използва SS7, за да изпраща текстови съобщения до конкретни абонати и да събира информация за тяхното местонахождение. Той също така използва специализиран софтуер за достъп до подробности за обажданията, IP адреси, свързани с други SIM карти, и идентификационни номера (IMEI и IMSI), за да получи пълен контрол над устройствата си. Чрез смяната на мрежи Марсалек успява да се изплъзне от контрола на германските власти.
Според руското разследващо издание The Insider има тясна връзка на Марсалек с руските спецслужби и в частност от 2015 г. с Главното управление на руската армия (GRU).