Новият, по-твърд подход на Европейския съюз към Китай се оформя от опасенията на Франция, че търговските практики на Пекин са започнали да представляват критична заплаха за основните индустрии.
Правителството в Париж възприе водеща роля и започна да насочва промяната, според хора, запознати с мисленето им. Те изчисляват, че бездействието ще започне да нанася дългосрочни вреди на европейската икономиката в дългосрочен план.
Длъжностни лица, които поискаха да говорят при условие за анонимност посочиха за пример фиаското от преди 10 години, когато евтиният внос на соларни панели от Китай наводни пазара и задуши европейското производство. Един от европейските представители каза, че автомобилната промишленост на континента може да бъде уязвима по подобен начин, поради което Европа е изправена на кръстопът – или да отстоява правото си или да коленичи пред Китай.
ЕС зависи от Китай в ключови търговски сектори
Целта не е превръщането на търговските отношения между Китай и Европа, чиято стойност достига 900 млрд. долара на година в съревнование, подобно на това между САЩ и Китай, а по-скоро да се установят равни условия между някои от най-големите икономически блокове в света.
Френският президент Еманюел Макрон иска от партньорите си в ЕС да гледат на Европа като на балансьор между двете икономически суперсили в света, заяви един от тях. Това би позволило на Париж и други столици да развиват специални отношения с други потенциални съюзници като Индия. Все пак по-твърдата позиция на ЕС провокира и нервност, като дори служители в Париж са загрижени какво означава да се превърнат френските принципи в практика.
Един от тях определи китайския отговор на започването на проверката като тревожна свръхреакция, а друг призна риска от търговска война. В понеделник вицепремиерът на Китай, Хъ Лифън, изрази "силна загриженост и недоволство" пред главния търговски преговарящ на ЕС, Валдис Домбровскис, във връзка с проверката на блока за субсидиите на китайски електромобили.
Макрон отдавна се застъпва за преосмисляне на икономическите цели на ЕС, за да се осигурят инструменти за защита на западащите индустрии и повече държавна помощ за ключови сектори. Въпреки това френските инициативи често срещат отпор от страни като Германия, които се опасяват, че възмездието ще навреди на техните износители, и от по-малки държави, които се притесняват от нелоялна конкуренция от страна на гигантски фирми, разполагащи с публични средства.
Сега ЕС започна разследване на субсидиите, което би могло да доведе до мита и поражда перспективата за коренна промяна в европейската политика, която ще отхвърли принципите на свободната търговия и отворените пазари като най-добрия начин за защита на икономическите интереси на континента. Според Муджтаба Рахман, ръководител на отдел "Изследване на Европа" в Eurasia Group, тъй като Германия се е оттеглила от водещата роля в европейската политика, това е оставило вакуум, в който други страни, включително Франция и Европейската комисия, се борят за влияние. Каузата на Макрон беше подкрепена и от плана на президента Джо Байдън за масивни субсидии по Закона за намаляване на инфлацията (IRA), за да се стимулира местната индустрия в прехода към климата.
"Големият сигнал за събуждане беше IRA, който напълно преформулира дебата и даде на Франция много повече лостове, за да каже, че американците в крайна сметка прилагат много по-активно управлявана икономика и има много по-голяма роля за индустриалната политика", каза Рахман. Всяка провокация към Китай е огромна авантюра за блока, който вече се бори да излезе от енергийната криза и най-тежкия пристъп на инфлация в историята на еврозоната.
Към тревогата се прибавя и фактът, че китайските мита са трудно предвидими и биха могли да замесят редица от най-големите фирми на континента, включително френските луксозни групи, за които най-голямата азиатска икономика е ключов пазар.
"Ако погледнем на това по много прост начин, бихме могли да кажем, че ако европейските мерки за китайските електромобили бъдат изпълнени, тогава съществува риск от ответни мерки, на които германските автомобили биха могли да бъдат най-силно изложени", каза главният икономист на Societe Generale Михала Маркусен. "Но не е задължително ситуацията да е черно-бяла. Дали Китай наистина ще предприеме ответни мерки за същите стоки? Рисковете са много по-сложни."
Нещо повече, едно спречкване с Китай ще се отрази различно на двете страни. Според изчисленията на Allianz Trade, ако ЕС наложи увеличение на митата с 1 процентен пункт, общите загуби за Китай - като се вземе предвид чувствителността на цените - ще бъдат около 8,4 млрд. долара. Въпреки че това е голяма сума, тя възлиза само на 0,2% от китайския износ в сравнение с 1,5% от вноса в ЕС.
Зависимостта от китайски стоки може да се превърне и в асиметричен инфлационен шок, тъй като Европа ще трябва да приеме по-високи цени на важни материали, докато Китай може да бъде по-самостоятелен или да се обърне към други пазари, за да замести европейските стоки. На фона на високата инфлация и кампанията за рекордно затягане на паричната политика от страна на Европейската централна банка блокът може да се окаже в рецесия, смята Ана Боата, ръководител на отдела за икономически изследвания в Allianz Trade.
Проява на сила Способността на Макрон да влияе върху политиката на ЕС се свързва и с неговата политическа марка, която той изгради върху приемането на европейския проект като начин за защита на интересите на обикновените хора. С изборите за Европейски парламент през юни следващата година тази визия ще бъде подложена на още един стрес тест срещу националистическата партия на Марин льо Пен във Франция.
По време на дебата дали да се рискува с търговска война с Китай, един високопоставен френски служител заяви, че гласоподавателите се интересуват повече от демонстрацията на сила, отколкото от интересите на корпорациите, които биха могли да попаднат в капана на ответните мерки.