Една от най-дългогодишните вражди в Европа е узряла да бъде ако не разрешена, то поне смекчена.
Миналата година по това време гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис и президентът Реджеп Тайип Ердоган си разменяха обиди. Преди три години страните бяха близо до ръба на войната. Сега двамата враждуващи съюзници от южния фланг на НАТО правят исторически стъпки да бъдат приятели.
И двете страни ще печелят, ако успеят да обърнат страницата на десетилетия взаимни обвинения.
„Няма да имаме какво да спечелим от много агресивна Турция, която прекъсва връзките си със Запада и е проблем за нас“, каза Мицотакис в интервю за Bloomberg Television в Ню Йорк. „Стигнахме точка, в която можем да бъдем разумни оптимисти, че Турция също разбира къде са нейните дългосрочни интереси.“
Откакто Ердоган спечели нов мандат през юни, Турция се зае да възстанови икономическото доверие в себе си, като назначи нов шеф на централната банка и министър на финансите, за да скъса с политиките от близкото минало. Въпреки резките повишения на лихвените проценти от единия и трезвата реторика от другия, лирата се е сринала с 32% тази година и страната трябва да привлече чуждестранни инвестиции.
И двете страни знаят, че сближаването може да бъде от ключово значение за тези усилия - отчасти защото членството на Гърция в Европейския съюз помага да се издигнат нейните несъгласия с Турция до опасения в целия блок.
Гръцките служители са готови частно да упражняват влияние за постигане на конкретни мерки, които Турция иска от Европа, вариращи от визова либерализация до търговия.
Европейският парламент по-рано тази година осъди Турция, позовавайки се на спора за Кипър, средиземноморски остров, за който претендира Гърция и който е разделен от турско присъствие в продължение на 50 години. В доклад на ЕС се казва, че присъединяването на Турция „не може да се възобнови при настоящите обстоятелства“ и се критикува липсата на напредък за разрешаване на споделянето на властта на острова и неразрешените сондажи в съседни води.
С преизбирането на двамата лидери това лято, Мицотакис и Ердоган вече имат политическия капитал за разрешаване на разногласията, които измъчваха отношенията от десетилетия.
Спорът за Кипър тежи в момент, когато войната на Русия в Украйна хвърли жестока светлина върху енергийната сигурност в региона. Напредъкът би позволил износа на петрол и газ от източното Средиземноморие към турските пазари и Европа чрез тръбопровод от острова.
Малко общи виждания
Пътят към сближаване е начертан от поредица от срещи на високо ниво, които ще се проведат през декември, където тези въпроси ще бъдат на дневен ред. По-рано тази седмица лидерите се срещнаха в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк за втори път в рамките на два месеца и публикуваха идентични съобщения за срещата, потвърждаващи решимостта им да запазят инерцията.
Предизвикателството е, че макар да има безпрецедентна политическа воля между двете страни, има малко допирни точки. Според хора, запознати със същността на преговорите и с преговорната позиция на всяка от страните, решенията вероятно ще останат непостижими, когато Гърция и Турция едва успяват да постигнат съгласие за рамката за разрешаване на проблемите си.
Размирни води
Предпочитанието на Гърция е да се отърве от въпроса за разрешаването на морската граница, като го отнесе пред международните съдилища. Това е разногласие, което през 2020 г. доведе двете държави-членки на НАТО до ръба на военна конфронтация. Но Турция иска да третира възела от взаимни разногласия като пакет, според хора, запознати с преговорите, които пожелаха да не бъдат назовавани, като се позоваха на чувствителността на преговорите.
„Говорим само за един основен спор. А истината е, че няма как да говорим по същество с Турция, ако те продължават да оспорват суверенитета на гръцките острови“, каза Мицотакис. „Никой министър-председател, със сигурност не и аз, не би искал да влезе в тази дискусия. Така че това не е на масата. И го казах много ясно на президента Ердоган."
Разстоянието между позициите на двете страни може да не е фатално за подобряването на отношенията, когато има толкова много странични ползи, които могат да бъдат постигнати.
„За Анкара най-важното нещо е да създаде впечатлението, че иска нови преговори“, каза Райън Джингерас, професор по национална сигурност във Военноморското следдипломно училище на САЩ. Турция се стреми „да се включи в процес на преговори пред европейската публика“, каза той пред Bloomberg.
Междувременно Гърция се стреми да надгражда върху последните икономически постижения и постоянното военно съревнование с Анкара не помага. Суверенният кредитен рейтинг на страната беше повишен с две степени от Moody's миналата седмица, което я отдалечи на крачка от статута на инвестиционен клас, който последно имаше преди 13 години.
След като спечели втори мандат на поста, Мицотакис обеща да намали съотношението на дълга на Гърция до под 140% от производството до 2027 г. от върховете от 206% през 2020 г.
„Това не означава непременно, че изборът е или пълно съгласие за разрешаване на този въпрос в Международния съд в Хага, или да сме на ръба на война“, каза Мицотакис пред Bloomberg. „Можем да имаме добри отношения, дори ако сме съгласни да не сме съгласни по някои големи, важни въпроси от дневния ред.“