Корабите, превозващи всичко - от потребителски стоки до храна и гориво във и извън Европейския съюз - скоро ще бъдат изправени пред сериозни сметки за емисии.
Морската индустрия ще се присъедини към системата за търговия с емисии (ETS) на блока през януари, което означава, че големите кораби ще започнат да плащат за въглеродни емисии. Някои големи фирми за превоз на товари – като MSC Mediterranean Shipping Company SA и A.P. Moller-Maersk A/S – може да претърпят разходи в стотици милиони долари, според BloombergNEF.
Плавателните съдове пренасят повече от 80% от световната търговия и са голям източник на емисии, изпомпвайки около 1 милиард тона CO2 в атмосферата през 2018 г. Бъдещата система е първата в света широкомащабна въглеродна такса за международно корабоплаване и е част от зеления тласък на блока за справяне с изменението на климата. И все пак, макар и значителни, таксите едва ли ще бъдат достатъчно високи, за да наложат незабавно преминаване към по-чисти корабни горива.
„ETS на ЕС ще повиши тарифите за товари“, каза Торе Лонгва, директор по декарбонизацията в организацията за класификация на кораби DNV. Но търсенето и предлагането на кораби вероятно ще окажат по-голямо влияние върху цените на корабоплаването, каза той.
За един контейнеровоз, плаващ между Европа и Азия, цената на емисиите може да възлезе на около 810 000 евро през следващата година, ако се приеме, че пазарната цена на въглеродните емисии е 90 евро на тон, според DNV. Фирмите ще трябва да покрият по-голям дял от емисиите през следващите две години, което означава, че разходите трябва да станат още по-високи.
Как ще работи системата
Плавателен съд, превозващ 5000 контейнера със стандартни размери между ЕС и Азия за една година генерира около 40 000 тона CO2. Но тъй като пътуванията се простират извън Европа, само половината от емисиите трябва да бъдат покрити. Това означава поемане на разходи за 20 000 тона CO2 плюс допълнителни 2500 тона, докато корабът е в европейските пристанища. През първата година 40% от квалифицираните емисии се таксуват, така че корабът ще се сблъска с разходи за 9 000 тона CO2. Ако приемем, че въглеродната цена е 90 евро на тон, това е 810 000 евро. Това ще нарасне до 1,4 милиона евро през 2025 г., когато 70% от емисиите трябва да бъдат покрити, и 2 милиона евро през 2026 г., когато всички емисии се таксуват (приемайки цена на въглерод от 90 евро). Регламентът обхваща кораби с бруто тонаж 5000 и повече и се прилага за кораби, които влизат и излизат от пристанища на ЕС и Европейското икономическо пространство.
Въпреки това може да отнеме известно време програмата наистина да намали емисиите. При цена на въглерода от около 90 евро все още би било по-евтино да се използват замърсяващи горива на основата на петрол и да се плащат за емисиите, вместо да се използват по-скъпи морски биогорива, каза Лонгва.
И докато допълнителните разходи са забележими, спедиторите са видели големи колебания в цените на горивата през последните години, които далеч надминават задаващите се въглеродни такси.
Например цена на въглерода от 90 евро би се равнявала на такса от по-малко от 300 евро за всеки тон изгорено гориво на петролна основа. И все пак цената на мазута с много ниско съдържание на сяра в Ротердам – едно обичайно гориво – скочи с около 850 долара за тон за по-малко от две години до началото на 2022 г.
По-строги правила
Все пак системата за емисии ще насърчи спедиторите да бъдат по-ефективни откъм гориво. И тъй като броят на наличните квоти за закупуване за покриване на емисиите намалява, това трябва да повиши цените на въглерода и да направи системата по-ефективна. Емисиите на метан и азотен оксид от корабоплаването също ще бъдат включени през следващите години.
ЕС също така има отделен регламент, който влиза в сила през 2025 г., наречен FuelEU Maritime, който също трябва да насочи спедиторите към по-чисти горива. Регламентът определя максимални граници за годишния интензитет на парниковите газове на енергията, използвана от корабите, като целите стават все по-строги с течение на времето.