Финансовите министри от еврозоната са все по-загрижени за политическата радикализация, тъй като нестабилните икономически перспективи и лепкава инфлация карат избирателите да търсят различни възможности.
Бруно Льо Мер от Франция предупреди за риска екстремистките партии да се наложат в Европа, подхранвани от кризата с разходите за живот. Това беше повторено от други участници в двудневна среща на финансовите ръководители в Западна Испания през уикенда, на която присъства председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, казаха източници, запознати с въпроса.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер беше сред онези, които изразиха загриженост относно набиращите скорост крайнодесни сили, каза едно от лицата. Перспективите за Германия, най-голямата икономика в еврозоната, се влошиха на фона на слабото представяне в Китай, недостига на квалифицирани работници и вътрешното търсене, потиснато от инфлацията. В същото време подкрепата за дясната партия "Алтернатива за Германия" нараства.
Дискусията на министрите дойде на фона на 10-то поредно повишаване на лихвения процент от ЕЦБ в четвъртък. В петък Лагард повтори ангажимента на нейната институция да поддържа лихвите на „достатъчно рестриктивни нива“ толкова дълго, колкото е необходимо инфлацията да се върне към целта на ЕЦБ от 2%.
През седмицата Европейската комисия понижи прогнозата си за растежа на еврозоната през 2023 и 2024 г. Правителството в Берлин се готви да намали икономическите си перспективи за тази година, за да отрази свиване вместо скромен растеж, според хора, запознати с ревизираната прогноза.
Председателят на комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент Ирене Тинали предупреди на срещата в Сантяго де Компостела, че ако икономиката на региона се влоши повече от прогнозираното, „можем да се сблъскаме и с политически последици и радикализация на политическия дебат“.
Тя добави, че евроизборите догодина през юни правят поляризацията на политическата сцена по-вероятна.
Въздействието на решенията на ЕЦБ за лихвените проценти върху спестителите също беше повдигнато по време на дискусията, казаха хората. Холандският министър на финансите Сигрид Кааг каза, че гражданите започват да повдигат въпроси относно огромните печалби, извличани от банките от по-високи лихвени проценти, които не са напълно отразени в лихвите за спестявания, предлагани на потребителите, добавят хората.
Институциите на ЕС и държавите-членки са загрижени за това как предприятията и домакинствата са поели многократните сериозни удари от кризи, включително пандемията от Covid и енергийната криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна. Правителствата също се притесняват от загубата на конкурентоспособност на европейската икономика в сравнение с американските или китайските фирми.
Все пак някои посочват, че устойчивостта на европейския пазар на труда въпреки ниския икономически растеж, с безработица в еврозоната около 6%, ще бъде от решаващо значение за запазване на подкрепата на избирателите през тази и следващата година.