Китай бавно се отделя от САЩ, като компаниите намаляват инвестициите си в САЩ до най-ниското ниво след световната финансова криза, а официалните данни показват намаляване на търговската зависимост.
Стойността на завършените китайски преки чуждестранни инвестиционни транзакции в САЩ е била 2,49 милиарда долара през миналата година, по-малко от половината от сумата през 2021 г. и най-малкото от 2009 г., според ново проучване на консултантската фирма Rhodium Group.
„През последните седем години Китай се превърна от един от петте най-големи инвеститори в САЩ до играч от второ ниво, надминат от страни като Катар, Испания и Норвегия“, пишат в доклад изследователи на Rhodium.
Отделно данните от китайския митнически отдел в четвъртък показаха, че делът на китайския внос от САЩ е намалял от 2018 г., когато бившият американски президент Доналд Тръмп засили търговската си война с азиатската страна.
През последните години САЩ предприеха стъпки за ограничаване на китайските инвестиции, особено придобиванията в сектора на модерните технологии, които смятат за заплаха за националната сигурност. Освен това се предвижда да се ограничи участието на китайски компании в производството на електрически превозни средства, продавани в САЩ.
На всичкото отгоре китайската политика за нулев Covid – която беше отменена едва в края на миналата година – направи по-трудно пътуванията на китайски ръководители в чужбина, ограничавайки офшорната експанзия.
Rhodium цитира официални данни на САЩ, за да покаже, че размерът на активите, държани от китайски компании в САЩ, е в застой през последните години - до 282 милиарда долара към 2021 г., приблизително същото ниво като през 2017 г.
Заетостта на китайските фирми в САЩ е спаднала до едва 140 000 през 2021 г., което е спад от над 60% спрямо нивата от 2017 г., според доклада.
Инвестициите на китайски компании в САЩ достигнаха своя връх през 2016 г., когато имаше поредица от високопоставени покупки на активи в сектори като развлечения и хотелиерство. Пекин бързо предприе мерки за ограничаване на тези видове транзакции поради опасения за финансови рискове и прикрито изтичане на капитали.
Митата, наложени от двете страни върху вноса, след като Тръмп започна търговската си война през 2018 г., се показват и в официалните данни.
Покупките на Китай от САЩ като дял от общия му внос са спаднали с 2 процентни пункта до 7,2% от началото на 2018 г., според изчисления на Bloomberg на официални китайски данни. Това се дължи на ограниченията на САЩ върху износа на високотехнологични продукти като микрочипове и спирането на новите покупки на самолети Boeing от страна на китайските авиокомпании.
Американските фирми също внасят по-малко стоки от Китай. Делът на внесените от САЩ стоки от Китай е спаднал до средно 14,6% през 12-те месеца до юли, най-ниското ниво от 2006 г., според изчисления на Bloomberg, базирани на официални данни от САЩ. Това е спад от пика от 21,8% през 12-те месеца до март 2018 г.
Някои икономисти повдигнаха въпроси относно степента, в която двустранните данни могат да демонстрират отделяне, като твърдят, че компаниите често могат да пренасочват търговията и инвестициите през дъщерни дружества в трети страни. Например, много китайски компании са създали операции в Мексико и Южна Корея през последните години, за да получат преференциален достъп до пазара на САЩ.
Рекордна търговия с Русия
Вносът на Китай от Русия нарасна най-много досега в доларово изражение, компенсирайки общия спад в покупките на чуждестранни стоки, докато търговията между съседите процъфтява.
Китай е купил руски продукти за 11,5 милиарда долара през август след увеличение с повече от една четвърт спрямо юли, според данните на митниците, публикувани в Пекин в четвъртък. Месечният ръст е най-големият в данните от преди повече от две десетилетия.
Въпреки че китайският износ за Русия спадна след два месеца на печалби, двустранната търговия сега възлиза на кумулативни малко над 155 милиарда долара за годината до момента.
Търговията между Русия и Китай нарасна, след като санкциите, наложени на Кремъл от САЩ и техните съюзници заради нахлуването в Украйна, промениха търговските пътища и насочиха повече пратки към Азия. Русия очаква обемът на търговията с Китай да достигне 200 милиарда долара тази година от приблизително 185 милиарда долара през 2022 г.
Въпреки че Китай отдавна е ключова дестинация за руската енергия, той все повече се превръща във важен източник на внос като автомобили и потребителска електроника след напускането на Русия на много международни компании след началото на войната.
Според последния търговски индикатор на Кил, публикуван в четвъртък, активността в руските пристанища е била „изненадващо висока“ през август, като обемът на стоките, разтоварени в трите най-големи контейнерни центъра в страната – включително Владивосток на тихоокеанското крайбрежие близо до Китай – „се доближава до нивата видяно при избухването на войната.”
В отговор на санкциите, Русия също започна да урежда много по-голям дял от търговията си в юани вместо в долари и евро. Китайската валута представлява 34% от руския внос през юли и 25% от износа, според последните данни, публикувани от централната банка.
В същото време Банката на Русия предупреди, че вътрешният пазар също понякога изпитва дефицит на китайската валута. В доклад от юни се казва, че някои приходи от юани понякога се държат от пазарни участници в нерезидентни китайски банки, отчасти за подпомагане на финансирането на вноса.
В резултат на това централната банка каза, че Русия е видяла изтичане на валута към сметки в чужбина, докато капиталовият контрол в Китай затруднява набирането на юани на сушата.