Пристанищата в Европа се надпреварват да спечелят ключова роля в амбициозната климатична стратегия на блока, докато се опитват да се превърнат от входни точки за внос на изкопаеми горива в индустриални клъстери за чиста енергия.
В най-голямото морско пристанище в региона в Ротердам пристанищните власти и големите енергийни компании разработват широкомащабна мрежа, която ще включва чиста енергия, доставяна от офшорни вятърни паркове, както и производство на водород и тръбопроводи за транспортиране на горивото до производителите на място и във вътрешността.
Европейският съюз помага за финансирането на зелената трансформация на блока: той вече е отпуснал повече от 16 милиарда евро за проекти, свързани с водорода, и ще отпусне още 5 милиарда евро помощ за ключови трансгранични инициативи около ноември.
„Пристанищата ще бъдат повече от лидери в енергийния преход; те ще помогнат на зелена Европа и ще предизвикат чиста промяна в сектора в световен мащаб“, каза Рууд Кемпенер, член на политическата служба на еврокомисаря по енергетиката. „Производството на водород може да се развива там с помощта на вятърна енергия и след това да се разпространява в цяла Европа. Пристанищата вече преминават към чисти източници на енергия, както и индустрията около пристанищата.“
Като част от стратегията си RePowerEU за пренасочване от руските изкопаеми горива и ускоряване на зелената промяна, 27-членният ЕС обеща да произведе 10 милиона тона възобновяем водород — произведен с възобновяема енергия, разграждаща водните молекули — и да внесе още 10 милиона тона до 2030. Пристанищата трябва да играят стратегическа роля в развитието на пазара, както като центрове за внос, така и като инвеститори в инфраструктура за производство, съхранение и разпространение на водород.
До 2050 г. до 42% от общото търсене на водород в ЕС може да се намира в пристанищни зони, движени най-вече от индустриите и международния транспортен сектор, според проучване на Deloitte Белгия. Водородът има потенциала да замени природния газ при производството на топлина за промишлени процеси и да се превърне във важен енергиен носител в авиацията, корабоплаването и тежкия автомобилен транспорт.
Пристанището на Ротердам планира да осигури на северозападната част на континента най-малко 4,6 милиона тона водород до края на това десетилетие, което ще допринесе за почти една четвърт от общата цел на ЕС.
В рамките на проект, съфинансиран от холандското правителство и компании, включително Shell, BP и Air Liquide, производствени предприятия или електролизери ще бъдат разположени в 24 хектара рекултивирана земя близо до река Маас и ще бъдат захранвани от офшорни вятърни паркове. Проектът трябва да бъде готов до 2025 г. и пристанището очаква капацитетът му в крайна сметка да достигне 2-2,5 гигавата до 2030 г., превръщайки се в най-големия производствен обект за електролиза в ЕС.
„RePowerEU изисква огромно количество водород, това е умопомрачително“, каза Нико Ван Дорен, директор за ново бизнес развитие в пристанището на Ротердам. „Има нарастващо търсене на зелен водород от различни индустрии и то ще продължи да расте.“
Водородните централи в Ротердам ще бъдат свързани с рафинериите на пристанището чрез мрежа от тръбопроводи на стойност около 1,5 милиарда евро, според оценките на пристанището. Gasunie, държавният холандски оператор на енергийна инфраструктура, вече обеща да инвестира 100 милиона евро във връзките. В следващата стъпка пристанището иска да разшири мрежата и до 2027 г. да превозва зелен водород през Белгия и Германия през така наречения коридор "Делта Рейн", тръбопровод от почти 300 километра.
Пристанището на Антверпен-Брюж също обсъжда водородни проекти с инвеститори, според неговия главен изпълнителен директор Жак Вандермайрен.
„Мястото, където трябва да започнете прехода от изкопаеми горива към възобновяеми молекули и електрони със сигурност са пристанищата“, каза той. „Обсъждаме с фирми проектите и локацията. Но виждам огромен интерес от страна на компаниите да разполагат с тръбопроводи за капацитет за съхранение, но също и производствени обекти."
Не само пристанищата правят зелен преход – самите кораби също започват преминаването към по-чисти горива. A.P. Moller-Maersk A/S, контейнеровоз номер 2 в света, през юни поръча шест кораба, задвижвани с метанол, за доставка, започваща през 2026 г., с което общият му списък с поръчки за кораби, изгарящи този вид гориво, достигна 25.
Инфраструктурата за чиста енергия в цяла Европа е готова да получи нов финансов тласък, когато ЕС финализира тази есен решение за това кои проекти отговарят на изискванията за помощ като трансгранични връзки, ключови за енергийния преход на блока.
В предварителните разговори през юни официални лица заключиха, че тръбопроводът за водород "Бар-Мар" от Барселона до Марсилия, който може да бъде разширен до Берлин, ще отговаря на условията за финансиране на зелена инфраструктура. Други проекти, които получиха предварителна зелена светлина, включват връзка между Португалия и Испания, както и северни тръбопроводи, които ще донесат шведски и финландски възобновяем водород в Германия.
В пристанищата и крайбрежните зони замяната на изкопаемите горива с възобновяем водород може да намали 655 милиона тона въглероден диоксид, което се равнява на 16% от всички емисии на ЕС през 2019 г., според Deloitte.
„Пристанищата се променят“, каза Марсел ван де Кар, глобален директор за нови енергии в Koninklijke Vopak NV, холандска компания за резервоари, която планира да инвестира 1 милиард евро в инфраструктура за чиста енергия в световен мащаб. „Това е като автомобили с двигател с вътрешно горене срещу електрически превозни средства: Отвън изглежда, че не са се променили драматично, но всъщност това е напълно различен продукт.“