В последно време руският президент Владимир Путин не излиза много в чужбина. Да посети която и да е от 123-те държави, които са членове на Международния наказателен съд (МНС) в Хага, ще означава да рискува да бъде арестуван по заповеди за предполагаеми военни престъпления в Украйна. Въпреки че заповедите ограничават пътуванията на Путин, далеч не е сигурно, че той или други висши руски лидери ще бъдат изправени пред правосъдието съгласно международното право. Междувременно МНС разследва други потенциални зверства. От своя страна Украйна изправи пленени руски войници на съд за военни престъпления в рамките на месеци след началото на конфликта.
Във вторник Bloomberg News съобщи, че Путин ще посети Китай през октомври - първо пътуване в чужбина, откакто МНС издаде заповед за ареста му през март. Източници на Bloomberg заявиха, че посещението на Путин е за форум на инициативата "Един пояс, един път" през октомври, свързана със създаването на инфраструктура за милиарди долари по основни търговски пътища към Европа и Африка.
Какво представляват военните престъпления?
Те са нарушения на правилата за водене на война, посочени в различни договори, по-специално Женевските конвенции, поредица от споразумения, сключени между 1864 и 1949 г. Военните престъпления включват умишлено убийство, изтезания, изнасилване, използване на глад като оръжие, разстрел на бойци, които са се предали, използване на забранени оръжия като химически и биологични оръжия и умишлено атаки срещу цивилни цели. Кремъл отхвърли обвиненията, че неговите войски са извършили подобни престъпления в Украйна.
В какво е обвинен Путин?
В заповеди за арест, издадени на 17 март, базираният в Хага МНС обвини Путин и Мария Алексеевна Львова-Белова, неговият комисар по правата на децата, че носят отговорност за незаконното депортиране на деца от Украйна в Русия от началото на войната. Експертите по правата на човека изчисляват, че повече от 19 000 деца са били депортирани към края на август. Руските власти казват, че са приели децата като военен хуманитарен жест.
Как заповедите ограничават пътуванията на Путин?
Откакто МНС обяви заповедите, Путин не е напускал Русия, освен за да посети окупираните от Русия райони на Украйна. Той пропусна срещата на върха на БРИКС в средата на август в Южна Африка, след като тази страна даде да се разбере, че ще трябва да го арестува като страна, подписала МНС. В края на август Кремъл каза, че през октомври Путин ще пътува до Китай, който не е страна в МНС.
Путин ще пропусне и Г-20, чиято среща на върха другия месец е при ротационния председател Индия. При това Ню Делхи не е страна по статута на МНС. Месец след като Путин допусна, че е възможно да посети турския си колега Реджеп Тайип Ердоган през септември, руски и турски медии съобщиха, че ще се случи обратното и Ердоган ще излети за Сочи в началото на месеца.
Путин пътува само до държави от бившия Съветски съюз и Иран, откакто Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г.
Какви престъпления разследва МНС?
Съдът изпрати екип от 42 души - най-голямото си подобно разполагане - в Украйна за разследване на престъпления, които попадат в юрисдикцията на съда. Въпреки че Украйна не е член на МНС, тя прие юрисдикцията на съда за инциденти на своя територия, започнали месеци преди Русия да завземе полуостров Крим през 2014 г. В допълнение към военните престъпления, МНС разследва престъпления срещу човечеството и геноцид. Първите се определят като действия като убийство, поробване, депортиране, лишаване от свобода, изнасилване и апартейд, когато са извършени като част от широко разпространено или систематично нападение срещу цивилно население. Геноцидът се определя в конвенция на ООН от 1948 г. като специфични действия, предназначени „да унищожат, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“.
Украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия в геноцид, заявявайки, че Путин възнамерява да сложи край на съществуването на Украйна като нация.
Какви са перспективите да бъде съден Путин или други руски служители?
Като изключим смяната на режима в Москва, е малко вероятно това да се случи. МНС не разрешава задочни съдебни процеси и е малко вероятно съдът да сложи ръка на Путин или неговите помощници. Той разчита на своите държави-членки да извършват арести, а обвиняемите руски служители винаги могат да избегнат пътуване до страна, която може да ги предаде. От две дузини души, срещу които МНС е завел дела за военни престъпления, около една трета остават на свобода.
Обвинените са били членове на въоръжени групи, а не политически или държавни военни лидери, с четири изключения - либийски генерал, бивш президент на Судан Омар ал-Башир и двама от неговите министри - нито един от които не е предаден на МНС. Много политически лидери бяха преследвани за варварства на Балканите и в Руанда, но тези трибунали бяха създадени от Съвета за сигурност, където Русия има право на вето.
Какъв е подходът на Украйна?
С помощта на редица страни, включително САЩ, украинските служители започнаха да събират доказателства за военни престъпления в началото на конфликта. До средата на 2023 г. те са отворили 80 000 случая. В първия процес украински съд осъди руски войник на доживотен затвор за убийството на невъоръжен цивилен. Във втория двама войници получиха 11,5 години за обстрел на учебно заведение. В коментар, публикуван в The Conversation, Робърт Голдман, президент на Международните комисии на юристите, каза, че подходът на Украйна е допустим според международното право, но вероятно не е мъдър. Той отбеляза, че Международният комитет на Червения кръст е предупредил да не се провеждат подобни процеси по време на военни действия поради невероятността обвиняемият да може правилно да подготви защита в тази обстановка.
Как са били преследвани военните престъпления в миналото?
В едно ранно упражняване на международно наказателно правосъдие, съюзническите сили съдиха и наказваха германски и японски лидери след Втората световна война, осъждайки някои на смърт. Тъй като съюзниците си дадоха имунитет срещу обвинения във военни престъпления, трибуналите бяха критикувани като правосъдие на победителите.
За да избегне този конфликт на интереси, Съветът за сигурност на ООН създаде независими международни трибунали за преследване на зверствата на Балканите и в Руанда през 90-те години. Тези ужаси съживиха идеята от 19-ти век за създаване на постоянен световен съд, който да държи хората отговорни за актове на масова нехуманност. МНС е роден през 2002 г. от договор, наречен Римски статут. Освен Русия и Китай, забележителните неподписали са Индия и САЩ, които казват, че поставянето на техните граждани под юрисдикцията на съда би нарушило техните конституционни права.