Талибаните отново нагазиха в горещ спор с Иран заради липсата на вода

Оцеляването в условията на нагряваща се планета ще изисква сътрудничество с всички, дори с талибаните

11:30 | 13 август 2023

Автор: Елтаф Наджафизада

Снимка: Bloomberg LP

В средата на май иранският президент Ебрахим Раиси отправи предупреждение към талибаните: спазвайте споразумението за водоснабдяване на Афганистан или ще си понесете последствията.

Известен талибански функционер предложи в отговор подигравателен подарък - 20-литрова туба за вода, и му каза да спре да поставя ужасяващи ултиматуми. Около седмица по-късно на границата избухва престрелка, при която загиват двама ирански охранители и един талибан. Талибаните изпращат хиляди войници и стотици атентатори самоубийци в района, според запознат с въпроса, който казва, че групировката е готова за война.

След две десетилетия борба със САЩ, сега талибанските лидери се оказват в конфликт със съседите, тъй като реалността на глобалното затопляне се усеща. Спорът с Иран за изчерпаните водни ресурси допълнително дестабилизира и без това нестабилния регион.

"Недостигът на вода в басейна на река Хелманд е резултат от изменението на климата, тъй като страната се нагрява и страда от огромни излишъци на валежи, последвани от ужасни периоди на засушаване", казва Греъм Смит, старши консултант по въпросите на Афганистан в Международната кризисна група, организация с нестопанска цел. "Температурите в страната са се повишили с 1,8 градуса от 1950 г. насам."

През 1973 г. Иран подписва споразумение, според което Афганистан ще доставя определено количество вода годишно при "нормални" климатични условия от Хелманд - над 1000-километров воден път, който минава от афганистанските планини Хиндукуш през страната и се влива в Иран.

Водата от най-дългата река в Афганистан е от решаващо значение за селското стопанство и се ползва от милиони хора от двете страни на границата.

Иран твърди, че талибаните са намалили водоснабдяването, откакто са се върнали на власт, и не спазват афганистанската страна от споразумението.

Говорителят на иранското външно министерство Насер Канаани заяви на пресконференция миналата седмица, че са налице "предварителни споразумения" с талибанското правителство относно правата на Иран върху водата от Хелманд, без да предостави повече подробности.

"Приемете думите ми на сериозно", заяви Раиси, президент на Иран от 2021 г., по време на посещение в Систан и Белучестан, най-бедната провинция на страната, която бе силно засегната от недостига на вода. "Предупреждавам официалните лица и управниците на Афганистан, че трябва да зачитат правото на вода на жителите на Систан".

Говорителите на талибаните Забихулла Муджахид и Билал Карими не отговориха на обажданията и съобщенията, търсещи коментар.

През май Муджахид заяви, че коментарите на Раиси са неподходящи и могат да навредят на връзките. Министърът на външните работи Амир Хан Мутаки твърди, че проблемът е възникнал само заради сушата и Афганистан спазва споразумението.

Самият пакт оставя възможност за тълкуване. В него се казва, че водоснабдяването трябва да бъде "коригирано" по време на суша и че двете страни трябва да водят "дипломатически преговори" за разрешаване на всички проблеми.

Но въпреки призива за дипломация талибаните се подготвят за война. Освен войници и атентатори самоубийци, необичайното им военно разполагане включва и стотици военни превозни средства и оръжия, изоставени от САЩ, казва лице, което помоли да не бъде назовавано поради деликатността на ситуацията.

Сблъсък по границата. При сблъсъци по границата са убити двама ирански охранители и един талибански войник

"И двете страни могат да изтъкнат аргументи, за да оправдаят позициите си", заяви Омар Самад, старши сътрудник във вашингтонския мозъчен тръст Атлантически съвет и бивш афганистански пратеник в Канада и Франция. Той посочи "продължителната криза в Афганистан" и нуждата на Иран от вода в период на суша.

Ако нито една от двете страни не иска да реши въпроса по дипломатически път, това ще бъде "политически ирационално и ще доведе до регионална дестабилизация в момент, когато нито една от страните не може да си позволи конфликт", каза той.

Споразумението е източник на напрежение от десетилетия. Иран отдавна твърди, че не получава достатъчно вода. Ситуацията се влоши с превземането на властта от талибаните, което дойде в години на суша.

И макар че е трудно да се анализират твърденията на двете страни, тъй като няма данни за водоснабдяването, Фатемех Аман, старши научен сътрудник във вашингтонския мозъчен тръст Институт за Близкия изток, казва, че Иран може да обвинява единствено себе си.

"Иранските власти са имали повече от 40 години да инвестират в управлението на водите или да подготвят региона за бедствие", казва тя. "Те не успяха."

През юни ирански законодатели заявиха, че ситуацията в Систан и Белучестан е толкова тежка, че ще настъпи "хуманитарна катастрофа", ако хората не получат достъп до вода, според местни медии. Според доклад повече от 10 000 семейства са избягали от столицата на провинцията през последната година.

Най-малко 300 града в Иран са изправени пред остър недостиг на вода, тъй като планетата става все по-гореща. Язовирите се изпаряват, а според една от оценките повече от 97% от територията на страната е засегната от суша. Около 20 млн. души са се преместили в градовете, тъй като земята е твърде суха за земеделие, по данни на изследователи.

Засегнати са и някои от около 3 милиона афганистанци, които са избягали в Иран, за да избегнат десетилетията война в родината си.

"Пътувахме с часове, за да стигнем до друго село и да си набавим 30 литра питейна вода", казва 45-годишният Сардар Али, който се е върнал в Афганистан тази година със семейството си от Систан и Белучестан. "Горещината и липсата на вода убиха и добитъка на много хора и принудиха много хора да избягат".

Глобалните температури достигнаха рекордни стойности през юли, като в страни от Италия до Китай се наблюдаваха горещини, тъй като възникващият метеорологичен феномен Ел Ниньо спомогна за повишаване на живака.

Афганистан не е изключение.

Страната е обхваната от суша, като през 2022 г. шест пъти повече домакинства ще усетят ефекта от нея в сравнение с 2020 г., според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Около 64% от афганистанците са засегнати от сушата през 2022 г., а 30 от 34 провинции са с изключително ниско качество на водата, се казва в доклада.

Това е тенденция, която се очаква да продължи през следващите десетилетия, когато изменението на климата вероятно ще има тежки последици, според ООН.

Конфликтът с водата идва в момент, когато Афганистан е изправен пред други извънредни ситуации.

Стотици хиляди хора са загубили работата си след завръщането на талибаните преди две години, като най-тежко това се отразява на жените, се казва в доклад на Международната организация на труда. Икономиката продължава да е осакатена от санкциите, а международната общност не признава талибанската администрация, което изключва Афганистан от световната финансова система.

Кризата с глада в страната също се задълбочава. Според ООН Афганистан се нуждае от 4,6 млрд. долара тази година, за да подкрепи повече от 20 млн. души, които са изправени пред остър глад, което е около половината от населението.

Но това не е попречило на талибаните да реагират агресивно по отношение на водата.

Само два дни след предупреждението на Раиси заместник министър-председателят по икономическите въпроси мулла Абдул Гани Барадар разпореди възобновяване на работата по спорния язовир Бахшабад над Хелманд - проект, който беше забавен с години поради конфликта и опитите на Иран да го спре.

И след повече от два месеца не е постигнат никакъв напредък в решаването на проблемите с Иран.

"Не видяхме нищо по отношение на изпълнението на ангажиментите и осигуряването на правата на Иран върху водата", заяви говорителят на иранското външно министерство Канаани на пресконференция на 10 юли. "Водят се разговори на различни нива със служебното правителство на Афганистан и ние ще продължим да се занимаваме сериозно с този въпрос."

Талибаните създадоха търкания и с други съседи. Той изгражда огромен напоителен канал в северния си регион, за да отклони водата от басейна на река Амударя, която иначе би се вляла в Узбекистан и други централноазиатски държави. Узбекистан изрази загриженост, но също така обеща да не възпрепятства проекта.

Аман от Института за Близкия изток казва, че трансграничните води никога не трябва да се политизират. Но тя е и реалист: регионът трябва да се подготви за по-нататъшни конфликти, предизвикани от климата, казва тя.

"Двете страни трябва да седнат и да изработят по-добро разбиране на договора за водите от 1973 г.", казва Смит от Международната кризисна група за Иран и Афганистан. И двете страни "имат изолационни правителства, но дори държавите парии имат нужда от помощ при адаптирането към изменението на климата. Оцеляването в условията на нагряваща се планета ще изисква сътрудничество с всички, дори с талибаните."