На Туркменистан, където се намира четвъртото най-голямо находище от природен газ в света, не му остава много време да задоволи жадния за гориво пазар на Европа. Страната губи надпреварата от други държави, тъй като Европа търси нови линии за доставки след историческата енергийна криза, която преживя миналата година. Предложението ѝ за изграждане на газопровод за няколко милиарда долара през Каспийско море е изправено пред сериозни финансови предизвикателства, а изменението на климата бързо намалява привлекателността на такива големи проекти за изкопаеми горива.
Всичко това значи, че ако Туркменистан иска да стане доставчик на газ за ЕС, трябва да действа бързо.
Страната се опитва да събере подкрепа за Транскаспийски газопровод - идея, която съществува от 2007 г. насам - дори когато са налице по-евтини и по-неотложни варианти.
"Туркменистан е убеден, че няма политически, икономически и финансови фактори, които да възпрепятстват построяването на газопровода", заяви по-рано този месец външното министерство в едно от редките си публични изявления.
Намираща се на кръстопътя на Азия, страната потенциално е позиционирана добре, за да снабдява с газ някои от най-бързо развиващите се пазари в света. В момента няма много други места от Европейския съюз, които имат по-голяма нужда от газ. Континентът предприема безпрецедентни стъпки, за да замени руските потоци поради войната на Кремъл в Украйна.
Въпреки това Туркменистан, бивша съветска република, която поддържа близки отношения с Русия, има ограничени връзки със Запада. Служител на ЕС заяви, че понастоящем Европа не обсъжда с Туркменистан бъдещ износ на газ.
Къде е отивал туркменският газ през 2022 г?
Източник: Статистически преглед на доклад за Световна енергия 2023, Енергиен институт
Тръбопроводът ще доставя по дъното на Каспийско море до 30 милиарда кубически метра газ годишно, което се равнява на нуждите на Италия за шест месеца. Оценките на разходите за подобен проект варират в широки граници - до 2 млрд. долара или повече, а изграждането му може да отнеме години.
"Основният въпрос е кой ще го финансира", заяви неотдавна президентът на Азербайджан Илхам Алиев за предложения газопровод, като добави, че европейските банки не са склонни да финансират големи проекти, свързани с изкопаеми горива. "Реалистично погледнато този въпрос е много проблемен."
Засега има само една голяма тръбопроводна система в богатия на горива Каспийски регион към ЕС - Южният газов коридор, който започва от Азербайджан и минава през Турция и Гърция до Италия.
Азербайджан предложи инфраструктурата си, за да подпомогне транзита на туркменски газ, но заяви, че решението за строежа на Транскаспийския газопровод е на Туркменистан. Две находища в Каспийско море са в близост до съществуващата мрежа и тяхното разработване няма да изисква свързващ тръбопровод през морето, заяви Виталий Байларбайов, заместник-председател на Държавната петролна компания на Република Азербайджан, по-позната като Socar.
Служители на Министерството на енергетиката на Туркменистан и на държавната компания "Turkmengaz" не отговориха на молбата за коментар.
Европейски диалог Диалогът на страната с Европа протича бавно в сравнение с други страни. Миналият месец, унгарският министър-председател Виктор Орбан посети туркменската столица Ашхабад, за да установи по-близки отношения по енергийните въпроси, но реални сделки за доставки остават неосъществени.
Междувременно европейските купувачи се наредиха на опашката заедно с големи износители като САЩ и Катар. Израел също подготвя проект за добив на газ в Източното Средиземноморие, като ЕС е сред неговите потенциални клиенти.
"Проблемът е в липсата на открита дискусия между потенциалните клиенти и туркменските власти. Много рядко, може би веднъж на 10 години, се провежда подобна дискусия с Туркменистан", казва Джон Робъртс, британски специалист по енергийна сигурност с дългогодишен опит в изучаването на Централна Азия. "Най-доброто нещо, което те могат да направят, е да се огледат и да видят, че могат да намерят купувачи в Европа, а за да го направят, трябва да започнат комуникации."
Докато един огромен тръбопровод се сблъсква с пречки при финансирането, по-малък проект може да даде възможност износът да започне в рамките на месеци, на цена от 400-600 млн. долара, казва Робъртс, който е и съветник на Trans Caspian Resources Inc. Американската компания се стреми да изгради 78-километрова връзка между туркменските и азербайджанските енергийни съоръжения в Каспийско море.
Отношения с Русия На фона на всички потенциални доставки за Европа стоят напрегнатите отношения на блока с Русия, чиито потоци по тръбопроводите към ЕС вече са минимални в сравнение с нивата преди войната в Украйна. Възможно е Москва да не гледа благосклонно на това, че някой съюзник печели от запълването на празнотата.
Съгласно споразумение от 2018 г., всеки транзитен тръбопровод през Каспийско море ще изисква одобрението само на Азербайджан и Туркменистан, което премахва опасенията, че Русия може да блокира плановете за износ, за да защити собствения си пазарен дял. Въпреки това Туркменистан може да се наложи да действа внимателно, за да не развали отношенията си с Русия, казва Илхам Шабан, независим изследовател в областта на енергетиката в Баку.
Какъвто и вариант да избере Туркменистан, времето за изграждане на газови отношения с Европа изтича, особено след като регионът се ориентира към възобновяеми енергийни източници, за да постигне целите си в областта на климата.
"Всичко си има срок на годност", казва Байларбайов от Socar. "Апетитът за газ е ограничен до следващите 15-20 години."