Решението на Русия да се оттегли от сделката, позволяваща износа на украинско зърно в световен мащаб, е хазарт с високи залози на президента Владимир Путин, който рискува дипломатически напрежения с двама от най-влиятелните партньори на страната му, Китай и Турция.
Ходът на Русия да задуши огромния износ на зърно от Украйна допълнително ще осакати икономиката на нейния противник и може да увеличи приходите на Русия от износ на зърно, като изпрати световните цени на зърното нагоре. Но това идва със сериозна цена, като оказва икономически натиск върху Китай, най-големият получател на украинско зърно по сделката, и обтяга отношенията с Турция, друг голям купувач, който помогна за сключването на първоначалното споразумение между Русия и Украйна миналата година, пише The Wall Street Journal.
Ходовете на Русия са част от подновения опит на Путин да засили дипломатическите си позиции както спрямо противниците, така и спрямо партньорите си, докато войната в Украйна продължава. Освен че се отказа от сделката, Русия започна вълна от ракетни удари по черноморските пристанища на Украйна и инфраструктурата за износ на зърно и заплаши да атакува цивилни кораби по водния път, засилвайки напрежението около стратегическите морски пътища. Русия премести военен кораб в корабен коридор в южната част на Черно море тази седмица, съобщи британското министерство на отбраната.
Путин е пренебрегнал исканията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да преговаря за връщане към пакта, според дипломати и анализатори. Ердоган каза многократно през последните седмици, че планира да говори с Путин, за да възобнови сделката, но досега телефонният разговор не се е състоял, казват дипломати. Турските официални лица продължават да настояват по въпроса чрез различни други канали в Кремъл.
Времето също притиска усилията за подновяване на сделката. До септември зърнената реколта на Украйна ще започне да се трупа в складовете, което ще затрудни навременния износ.
Черноморската зърнена инициатива остава един от малкото дипломатически пробиви на войната. Съгласно сделката Украйна изнесе повече от 32 милиона тона зърно, което помогна да се намалят цените на храните по света и да се облекчат опасенията за задълбочаване на глобалната продоволствена криза в резултат на инвазията.
Оттеглянето на Русия от сделката за зърно също ще окаже натиск върху страни като Египет, най-големият вносител на пшеница в света и партньор в сигурността на САЩ, който поддържа приятелски връзки с Русия по време на войната въпреки натиска от Вашингтон. Египет е изправен пред рекордна инфлация на храните от 60% и бързо обезценяване на валутата, което прави вноса допълнително скъп. От началото на войната страната опитва да се снабдява от Индия и другаде, като преди бе внасяла по-голямата част от зърното си от Русия и Украйна.
Организацията на обединените нации, която помогна за посредничеството и надзора на сделката, както и САЩ, Китай и други призоваха Русия да се върне към сделката.
При пшеницата, изнесена през черноморския коридор, най-голям дял се пада на Китай (24.2%), следвана от Испания (18.2%), Турция (9.9%), Италия (6.3%), Нидерландия (6%), и едва след това идват страни като Египет (4.7%), Бангладеш (3.3%) и Тунис (2.2%), показват данните на ООН. При царевицата Китай е бил крайната дестинация на 34.2% от укранския износ, следвана от Испания (18.3%), Италия (8%), Нидерландия (7.9%), Египет (5.9%).
„Общото е, че искаме Руската федерация да се върне към инициативата. Наскоро видяхме ескалация в Черно море и това е много тревожно“, каза западен дипломат, запознат с усилията.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство в актуална информация от разузнаването в сряда заяви, че сделката за зърно е помогнала за защитата на района на Черно море от въвличане в конфликта, но каза, че рисковете нарастват сега, когато Русия се изтегли от нея и разположи малък военен кораб, "Сергей Котов", в района. „Сега има потенциал за увеличаване на интензивността и обхвата на насилието в района“, се казва в съобщението. Русия не е коментирала препозиционирането на кораба.
Русия заяви, че отказва да поднови сделката, изисквайки от западните страни да направят повече, за да улеснят износа на руски храни и торове съгласно условията на отделно споразумение, което подписа с ООН миналата година. Русия отдавна твърди, че западните санкции са навредили на собствената ѝ селскостопанска индустрия, въпреки че износът се очаква да достигне рекорд тази година. Русия за кратко се оттегли от сделката миналата година след атака с дрон срещу щаба на руския Черноморски флот в Крим, за която обвини Украйна.
Анулирането на сделката от страна на Русия дойде, след като Ердоган предприе поредица от ходове, които сигнализират за нов наклон във външната му политика от Русия към Запада, казаха анализатори и дипломати. Ердоган разгневи Русия, когато реши да върне в Украйна група украински военни командири, които са живели в Турция при условията на размяна на затворници миналата година, и даде сигнал за одобрението си Швеция да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия пакт.
„Не мисля, че Путин вярва на Ердоган толкова, колкото преди“, каза Гюлру Гезер, бивш високопоставен дипломат, служил в турското посолство в Москва. „Мисля, че руската страна и особено Кремъл поставят под въпрос начина на мислене на Ердоган. Не е обичайно той да не отговаря на телефона“, каза тя за Путин.
Наклонът на Турция към Запада може да помогне на затруднената турска икономика и Ердоган може да възприеме Путин като отслабен след неотдавнашното въстание в Русия от паравоенната група "Вагнер", каза Синан Улген, бивш турски дипломат и директор на базирания в Истанбул мозъчен тръст Edam.
„Сега сме в различна фаза от отношенията между Турция и Русия, когато Ердоган се нуждае по-малко от Путин, а Путин се нуждае от Ердоган повече“, добави той.
Излизането на Москва от сделката също оказа натиск върху отношенията на Русия с Китай, най-влиятелният международен партньор на Кремъл. Около една четвърт от зърното, което преминава през Черноморската инициатива, е отишло в Китай.
„Китай дава сигнали публично, че много иска да види Черноморската инициатива да продължи“, каза Кейтлин Уелш, експерт по хранителна и водна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания, американски мозъчен тръст.
Миналия четвъртък заместник-министърът на икономиката на Украйна се срещна с високопоставен китайски служител в Пекин, където страните разговаряха за разширяване на износа на зърно. В неделя Китай каза на Съвета за сигурност на ООН, че като се има предвид значението на инициативата за глобалната продоволствена сигурност, тя трябва да бъде приложена, докато държавните медии разпространиха истории, че инициативата трябва да продължи.
Русия каза, че ще замени всяко изгубено украинско зърно на световните пазари. Но докато тя разполага с необходимите запаси от пшеница, няма да може да замени огромните количества украинска царевица, която отива в Китай, каза Уелш. Украйна обикновено представлява повече от една четвърт от целия внос на царевица от Китай и голяма част от покупките на ечемик, според украинската зърнена асоциация.
Руските атаки срещу украинските черноморски пристанища тази седмица засегнаха и частично унищожиха 60 000 метрични тона зърно, които трябваше да бъдат натоварени на кораб, насочен към Китай, според Kernel, украинските търговци на зърно, които са продали товара.
Около половината от украинското зърно, или около 29 милиона метрични тона, е било изнесено през черноморския коридор през последния сезон на прибиране на реколтата от 2022 г. до 2023 г., според Украинската зърнена асоциация. Останалата част е разпределена по равно между дунавските пристанища на Украйна, където зърното се товари на шлепове и се изпраща до румънските пристанища, и по суша през границите с Европейския съюз.
За Украйна ще бъде трудно да замени износа на зърно, който отиваше директно в Китай през черноморските пристанища, защото страните, през които сега ще се изнасят, главно Полша и Румъния, нямат същите разрешения от Китай, независимо дали по отношение на хигиената или други, каквито има Киев, според Сергей Иващенко, директор на Украинската зърнена асоциация.