Икономиката на Германия - най-голямата в Европа - се бори да расте и слабостта се очаква да продължи.
Новината от тази седмица, че експанзията не успя да се възобнови през последното тримесечие, съчетана с лошите резултати от проучвания за юли, демонстрира как страната, отдавна смятана за двигател на експанзията в региона, в момента е спирачка за перспективите му.
Рецесията, от която Германия едва е излязла, вече се противопостави на смелата прогноза на канцлера Олаф Шолц през януари, че такъв спад „абсолютно“ няма да се материализира.
Последното избягване на рецеия на косъм подчертава колко трайно е дълбоко вкорененото индустриално неразположение през годината, за която Международният валутен фонд прогнозира, че енергийно затруднената икономика е изправена пред единственото свиване на страните от Г-7. Възможно ли е Германия да се върне към някогашната си роля на мъртва тежест върху потенциала за растеж на Европа?
„Дали икономиката пълзи напред или леко се свива, мисля, че това е проблем от втори ред“, каза Томас Майер, основател на изследователския институт Flossbach von Storch и дългогодишен икономически наблюдател на страната. „Мисля, че Германия се състезава за титлата „Болният човек на Европа“.“
Такъв етикет обикновено беше лепнат на Германия в годините след обединението през 1990 г., тъй като трудоемкият процес на свързване на две нации заедно лиши икономиката от нейния следвоенен динамизъм и породи упорито висока безработица.
Мудността продължи и през този век, както се вижда в забележителен период, когато годишната експанзия на Италия изпревари по-големия си и по-богат конкурент за повече от половин десетилетие.
Този път продължаващата енергийна криза в Германия, произтичаща от войната в Украйна, осакатява производителите в икономика, която вече се бори с демографски предизвикан недостиг на умения и ниска производителност. Междувременно засилената глобална конкуренция в областта на електрическите превозни средства застрашава нейното производство на автомобили.
Такива по-дългосрочни предизвикателства се съчетават със слабо китайско търсене и по-строга парична политика, за да натиснат допълнително индустрията. Ново повишение на лихвените проценти с четвърт пункт от Европейската централна банка през изминалата седмица, за да укроти инфлацията, ще натрупа повече натиск там.
Въпреки че свиването за цялата година от 0,3%, очаквано за Германия от МВФ и "Бундесбанк" за тази година, не е огромно, то е значимо: последният път, когато икономиката се сви, докато италианската икономика растеше, беше през 2003 г.
„Недостатъчното представяне не е просто прогноза – вече виждаме това“, каза Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank AG, преди последните данни за БВП. „Прогнозираме подновяване на рецесията за втората половина на годината.“
Цифрите в петък показаха, че икономиката е избегнала още едно тримесечие на свиване - но със съвсем малко, дори ако предишният спад на брутния вътрешен продукт е бил по-малък от предишните оценки.
Клеменс Фюст, президент на базирания в Мюнхен институт Ifo, дори отчете тази седмица, че рецесията е продължила, цитирайки още повече водено от производството влошаване в дългогодишното месечно бизнес проучване на неговата организация, публикувано във вторник.
Ден по-рано индексът на мениджъра по покупките на S&P Global показа, че индустриалната слабост е достатъчно изразена, за да надделее над продължаващото разширяване на услугите. Като доминираща икономика в региона, това означава, че Германия дърпа останалите надолу.
„Общите условия остават лоши и водещите индикатори не сочат значителна инерция и през втората половина на годината“, каза главният икономист на Helaba Гертруд Трауд. „Стагнацията не е оптимистична – не е еуфорична цифра.“
Не всичко е мрачно. Безработицата от 5,7% остава в рамките на процентен пункт от най-ниската си стойност за всички времена и това вероятно няма да се промени много в данните, очаквани във вторник - стабилен пазар на труда, който поддържа потребителите във време на висока инфлация.
Арне Фройнд, главен изпълнителен директор на Puma SE, тази седмица цитира „стабилно търсене“ в Германия на маратонките и облеклото на неговата компания. Главният финансов директор на Volkswagen AG Арно Антлиц беше също толкова оптимистичен.
„Има известна несигурност от страна на клиентите по отношение на инфлацията, но аз лично не очаквам рецесия през следващите тримесечия“, каза той пред Bloomberg.
Индустриалните проблеми на Германия и слабите резултати от растежа в момента също не я отличават наистина от регионалните ѝ колеги, не на последно място защото споделят много от същите проблеми.
В Италия премиерът Джорджа Мелони написа в "Twitter" тази седмица, че прогнозите на МВФ за 2023 г. показват по-бързо разширяване там, отколкото в Германия и Франция, импулс, който отразява забавено възстановяване от пандемията, включително туристически бум, както и подхранвани от Европейския съюз разходи.
Но производителите в третата по големина икономика в еврозоната също изнемогват, а свиването на населението е още по-тревожно. През последните години Италия най-често бе наричана „болният човек“ на Европа.
Продължителното главоболие на Германия относно това как да произвежда достъпна енергия - резултат от дългогодишната ѝ зависимост от руския газ и политически подхранваното ѝ отвращение от ядрената енергия - обаче остава изключително предизвикателство, точно когато се опитва да ускори прехода от изкопаемите горива.
Фокусът на икономиката върху производството на традиоционни автомобили, докато съперниците увеличават производството на електрически превозни средства, е друг проблем, а опитът на Volkswagen с по-ниските поръчки в Китай отчасти стоеше зад намаляването на перспективите за продажби в четвъртък.
Дейвид Фолкертс-Ландау, главен икономист в Deutsche Bank AG, смята, че това е тънкият край на клина.
„По-специално германците, поради големия си производствен сектор, изостават много от САЩ, тъй като технологичната пропаст става все по-голяма и по-голяма“, каза той пред Bloomberg миналия месец, добавяйки, че други планове за субсидиране от правителството на САЩ ще засилят това изоставане.
Определянето на бъдещето е основна грижа за Шолц и неговите съветници, които приписват възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) на нарастващите страхове относно перспективите за дългосрочен растеж. Проучване на общественото мнение, публикувано на 23 юли, постави подкрепата за партията на рекордните 22%.
Основното им решение засега е да хвърлят пари po проблема, предлагайки субсидии на компании, желаещи да отворят фабрики. Последната мярка, разкрита миналата седмица, е за раздаване на 20 милиарда евро за подпомагане на производството на полупроводници и за укрепване на технологичния сектор на страната.
Това е фокус върху големите корпоративни разходи, но дългогодишният гръбнак на германския просперитет е така нареченият Mittelstand - национална тъкан от по-малки, често семейни предприятия, чиито специализирани продукти отдавна осигуряват основата на експортната сила.
Кремер от Commerzbank смята, че там трябва да се търсят признаци за това как ще се определи съдбата на Германия като голяма икономика.
„Добрите, много от тях средни по размер компании, които са добре капитализирани, които имат солидни баланси и техните служители, които са трудолюбиви и им харесва да работят тук – това е надеждата“, каза той.