Несигурността относно крайната точка на безпрецедентното повишаване на лихвените проценти на Европейската централна банка започва да витае над региона, тъй като предупрежденията за влошаващите се икономически перспективи стават все по-силни.
Въпреки че данните, публикувани в петък, показват, че икономиката на 20-членната еврозона е успяла да нарасне през второто тримесечие - с Германия, която е най-големият член, на път да излезе от рецесия - перспективите се влошиха значително напоследък.
Междувременно инфлацията се очаква да остане доста над целта от 2% през лятото, оставяйки политиците във Франкфурт в невъзможност да обявят победа след едногодишна кампания, която включва девет увеличения на лихвите.
Резултатът е, че следващото заседание на ЕЦБ през септември може да бъде просто още една спирка по пътя към пиковите лихви. Пазарите очакват още едно движение, но не изключвайте това увеличение да настъпи чак през декември. За регион, чиято краткосрочна перспектива вече се е влошила, според президента Кристин Лагард, това е голяма въпросителна.
„Дори и да направим пауза през септември, би било преждевременно да го смятаме автоматично за край на цикъла“, каза членът на Управителния съвет Питър Казимир в петък, призовавайки за още една „твърда стъпка“ към пик, който той описа като „близък“.
Казимир говори, след като данните от Франция донесоха известно облекчение: брутният вътрешен продукт за второто тримесечие неочаквано скочи с 0,5% спрямо предходните три месеца и инфлацията намаля през юли. Испания също отчете стабилен ръст от 0,4%, въпреки че това отбеляза забавяне, а повишаването на потребителските цени разочарова анализаторите като се ускори.
Основното слабо място остава Германия. БВП там е непроменен между април и юни след две тримесечия на свиване. Инфлацията се понижи донякъде този месец, но при 6,5% е повече от три пъти целта. Някои говорят за стагфлация.
Еврозоната като цяло отчита в понеделник своите показатели за растеж през второто тримесечие, като икономистите прогнозираха увеличение от 0,2%. Но възникват съмнения колко дълго блокът може да задържи главата си над водата.
Доверието в региона се влоши рязко през последните седмици и проучванията на настроенията показват, че оттук нататък то само ще се влошава, докато по-високите проценти продължават да се филтрират към икономиката. Услугите, отдавна крепост за растеж на фона на продължително неразположение в производството, започнаха да отслабват. ЕЦБ дори алармира за досега стабилния пазар на труда.
За някои длъжностни лица знаците са достатъчни, за да поискат край на повишенията.
„Ако има още едно – а аз едва ли виждам случая за това – през септември, мисля, че ще спрем дотук“, каза шефът на гръцката централна банка Янис Стурнарас в петък.
Френският му колега Франсоа Вилерой дьо Гало не беше толкова ясен, но повтори Лагард, като каза, че бъдещите съобщения за лихвите не са предопределени.
„Решенията на предстоящите срещи отсега нататък ще бъдат открити и ще се ръководят изцяло от предстоящите икономически данни“, каза той.
Преговорите за заплатите в целия валутен блок ще бъдат ключови. За да вземем само два примера, преговорите, обхващащи служителите в търговията на дребно, едро и външната търговия в Германия, са планирани да продължат поне до септември, докато в Ирландия правителството е настроено да реши едва през есента с колко ще се повиши минималната заплата през 2024 г.
Тъй като подобни процеси все още са нерешени, пътят напред може да не е толкова очевиден, колкото мнозина предполагаха.
„Може би ще има пауза през септември“, каза ръководителят на литовската централна банка Гедиминас Симкус пред репортери във Вилнюс. „Но може да се наложи да тръгнем нагоре отново през октомври.“
Икономистите все още прогнозират, че Европейската централна банка ще повиши лихвените проценти още веднъж - но не непременно на следващото си заседание.
Повечето - включително тези в Goldman Sachs, Morgan Stanley и Citi - очакват окончателното повишение да дойде през септември, като лихвеният процент по депозитите достигне връх от 4%. Но докато ING и J. Safra Sarasin също виждат една последна стъпка, те смятат, че тя може да дойде по-късно през годината.
На други места значителна група смята, че безпрецедентното нарастване на разходите за заеми вече е приключило.
Мненията включват оценката на президента Кристин Лагард в четвъртък, когато ЕЦБ покачи лихвата с още една четвърт пункт. Тя подчерта, че решенията оттук нататък ще зависят от входящите данни, като септември ще донесе или пауза, или увеличение на ставката, но определено не и намаление.
Още едно увеличение през септември
Goldman Sachs
„Въпреки че президентът Лагард спомена възможността за пауза по-често и изрично, отколкото очаквахме, тя също сигнализира, че Управителният съвет придава значително по-голяма тежест на инфлацията в услугите (която остава стабилна), отколкото на данните за дейността (които са отслабнали рязко). ”
Morgan Stanley
„Като се имат предвид нашите очаквания за инфлацията и растежа, ние поддържаме мнението си, че ЕЦБ ще постигне ново повишение с 25 базисни пункта през септември и ще спре там с крайна лихва от 4%. Септември обаче остава близък въпрос и данните могат да провокират решението и в двата случая.“
Още едно увеличение - но не непременно през септември
ING
„ЕЦБ отново рискува да остане зад кривата. Този път не като беше твърде мека към инфлацията, а по-скоро като беше твърде оптимистична и твърде мека към икономическото въздействие на собствените си политически мерки.
J. Safra Sarasin
„Можем да си представим, че една забавяща се икономика няма непременно да доведе до по-ниски базови нива на инфлация, така че ЕЦБ да бъде принудена да осигури допълнително увеличение на лихвените проценти през втората половина на 2023 г.“
Край на увеличенията
Nordea
„Ако приемем, че по-нататъшните данни през следващите месеци подкрепят картината на постепенно охлаждане на икономиката и намаляване на ценовия натиск и прогнозите на служителите на ЕЦБ за инфлацията бъдат преразгледани по-ниско, смятаме, че ЕЦБ ще пропусне повишаването на лихвите през септември и в крайна сметка няма да повиши лихвите допълнително.“
BNP Paribas
„Лагард се опита да отвори вратата за сценарий за „прескачане“ в стила на Фед. Въпреки това, ако данните не са достатъчни, за да оправдаят повишение през септември, тогава по-нататъшните увеличения на лихвените проценти след това също са относително малко вероятни или най-малкото ще изискват изненади нагоре по отношение на инфлацията. Това обаче не означава, че е вероятно намаляване на лихвените проценти скоро (нашата прогноза остава за намаления на лихвените проценти, започващи през юни 2024 г.) и Управителният съвет на ЕЦБ вероятно ще отхвърли всяко преждевременно ценообразуване на облекчаване на политиките."