Европейската централна банка повиши лихвените проценти с още един четвърт пункт, като остави отворени възможностите за следващата среща, тъй като безпрецедентната ѝ кампания за повишаване на лихвените проценти е към своя край.
С деветото поредно увеличение от юли миналата година насам лихвеният процент по депозитите достигна 3,75% в четвъртък - както очакваха икономистите. Липсата на насоки за решението през септември означава, че ЕЦБ може отново да повиши или да запази непроменени лихвите в зависимост от това доколко вярва, че инфлацията се връща към целта от 2%.
"Бъдещите решения на Управителния съвет ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат определяни на достатъчно рестриктивни равнища толкова дълго, колкото е необходимо, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%", се казва в изявление на ЕЦБ. "Управителният съвет ще продължи да следва подход, зависещ от данните, при определянето на подходящото равнище и продължителност на ограничаващата политикиа."
Паричните пазари продължиха да оценяват 50% вероятност за още едно увеличение с четвърт пункт през септември. При облигациите германският дълг с кратък матуритет отбеляза най-голям ръст. Доходността на двугодишните облигации - едни от най-чувствителните към паричната политика - се понижи с 8 базисни пункта до 3,05%.
Управителният съвет също така определи лихвите по минималните резерви на 0%.
Подобно на САЩ, където Федералният резерв повиши лихвените проценти в сряда, анализатори и инвеститори смятат, че ЕЦБ вече е достигнала - или е на крачка от - пика на разходите по заемите. Длъжностните лица във Франкфурт обаче трябва да действат деликатно, тъй като досегашното им затягане се усеща все повече. Растежът на икономиката на еврозоната е несигурен, а търсенето на банкови заеми е спаднало. Макар че обикновено са необходими 12-18 месеца, за да може промените в паричната политика да се отразят напълно, все повече доказателства сочат, че ефектът от едногодишната серия от повишения на лихвите на ЕЦБ достига до фирмите и домакинствата.
Наред с най-големия спад досега в търсенето на корпоративни кредити в еврозоната най-голямата икономика на блока - Германия – изпитва трудности да излезе от рецесията. В същото време секторът на услугите на континента започва да се колебае след трайната слабост в производството. Надеждата е, че по-бавната икономическа експанзия ще намали достатъчно инфлацията - т.нар. меко приземяване, но ценовият натиск остава. Базисната инфлация - внимателно наблюдаван показател, който не включва енергията и храните - се ускори през миналия месец и достигна 5,5%, същата стойност както и общата инфлация..
В последните седмици повечето централни банкери не дадоха особени насоки за това, къде според тях ще се развиват лихвените проценти след юли, като просто повториха, че какъвто и връх да бъде достигнат, той ще бъде запазен за продължителен период от време. Дори традиционно настъпателно настроени служители, сред които президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и управителят на Нидерландската централна банка Клаас Кнот, заявиха, че не изключват възможността да увеличат отново лихвите през септември и ще зависят от данните.
Те могат да потърсят опит от други страни в края на цикъла. Широко разпространено е очакването, че Резервната банка на Австралия ще повиши отново лихвите си през август, след като ги остави непроменени на 2 заседания поред, докато Английската централна банка реагира на упоритата инфлация с повишение от половин пункт през юни, след като по-рано забави темпото си. В Чили централната банка може да понижи лихвените проценти, за да намали рисковете от рецесия.
Едно нещо, което септември със сигурност ще донесе на представителите на ЕЦБ, е нов набор от тримесечни икономически прогнози, които понастоящем показват, че до края на 2025 г. инфлацията все още ще надвишава 2%. По-близо до заседанието Лагард също може да бъде в по-добра позиция да предложи улики за мисленето, тъй като през август тя ще изнесе реч на годишното отстъпление на Фед в Джаксън Хол.