Турция иска да поднови отложените преговори за присъединяване към ЕС

Турция иска да започне отново преговорите за присъединяване към Европейския съюз, тъй като правителството се стреми да привлече повече инвестиции след обновяването на икономическия екип от президента Реджеп Тайип Ердоган след преизбирането през май.

„Всичко, от което се нуждаем, е да ни се позволи да продължим по пътя, който е толкова уместен по отношение на трансформацията като цяло“, каза министърът на финансите Мехмет Шимшек на среща на върха в Австрия в четвъртък. „Ние гледаме на ЕС като източник на вдъхновение за промяна. Това е най-добрата алтернатива.“

Турция ухажва чуждестранни инвеститори и държави, за да помогне за стимулиране на болната си икономика и да сложи край на кризата с разходите за живот, отчасти причинена от нарастващата инфлация. Много инвеститори обвиняват години на неортодоксална фискална и парична политика при Ердоган - включително поддържане на лихвените проценти доста под темпа на покачване на цените - за неволите на Турция.

Отношенията с ЕС също бяха обтегнати заради репресиите на Ердоган срещу политическите му опоненти.

„Трудно десетилетие“

Турция имаше „трудно десетилетие“, защото „вътрешни или регионални проблеми, травми, предизвикателства пречеха“, каза Шимшек. „Може би сме се отклонили от пътя.“

Той подчерта, че страната се е ангажирала с икономически и политически реформи и ключът е как те ще напреднат. „Голяма част от дебата е за крайната игра дали Турция трябва да стане член на ЕС или не. Според мен това е без значение“, каза той.

ЕС и Турция започнаха преговори за присъединяване през 2005 г. Въпреки че процесът беше в застой, Турция остава ключов икономически и отбранителен партньор за блока. Двете страни трябваше да работят заедно и по имиграцията, като Турция е ключов маршрут за хората, които се опитват да стигнат до Европа.

Този месец, като знак за подобряване на отношенията, Ердоган се съгласи да позволи на Швеция да се присъедини към НАТО, въпреки че парламентът на Турция все още трябва да ратифицира решението.

Шимшек каза, че първите стъпки с ЕС могат да включват разрешаване на някои турски селскостопански стоки и услуги да бъдат част от митническия съюз на блока.

Прогноза за висока инфлация

Междувременно централната банка на Турция удвои прогнозата си за инфлацията в четвъртък, ход, с който се надява да укрепи доверието в нея сред инвеститорите след години на изключително оптимистични прогнози.

Гуверньорът Хафизе Гайе Еркан, назначена миналия месец, обяви нова прогноза за инфлацията в края на годината от 58%, спрямо прогнозата от 22,3%, което банката имаше при нейния предшественик. Последните прогнози показват, че Турция ще пропусне своята официална ценова цел от 5% в рамките на тригодишен хоризонт.

Много анализатори очакваха Еркан да разкрие много по-ниска цифра, като Bloomberg Economics прогнозира нива в диапазона от 40%-44%.

Говорейки на събитие в Анкара, Еркан каза, че централната банка полага основите за началото на устойчива дезинфлация през 2024 г., като подобрение в тенденцията на потребителските цени се очаква през второто тримесечие на следващата година.

Други акценти от доклада за инфлацията

„Намираме се в преход към периодите на дезинфлация и стабилизиране, които сме предвидили“, каза Еркан. „По време на този преход пазарите ще се стабилизират в рамките на собствената си вътрешна динамика.“

Инфлацията в Турция скочи до 86% миналата година, тъй като президентът Реджеп Тайип Ердоган следваше стратегия за растеж на всяка цена, която включваше изключително разхлабена парична политика. Очаква се ръстът на цените да се повиши отново след забавяне с близо 38% през юни, въпреки че Еркан каза, че това ще бъде временно ускорение.

Bloomberg Economics прогнозира, че инфлацията ще се ускори до 55% до края на годината поради скорошното обезценяване на лирата и увеличенията на данъците и заплатите.

Ердоган спечели преизбирането през май, удължавайки управлението си в трето десетилетие. Новата му администрация обеща преминаване към по-ортодоксални политики в опит да привлече милиарди долари чуждестранни инвестиции, необходими за възстановяване на резервите на Турция, докато икономиката излиза от кризата с разходите за живот.

„Новият управител на централната банка на Турция разочарова финансовите пазари с повишаването на лихвените проценти, но даде реалистични прогнози. Банката преразгледа прогнозата за инфлацията в края на годината значително нагоре до 58% днес - близо до нашето мнение за ръста в цените. Това, което липсва, са сериозни политически действия, за да се намали инфлацията до целта", коментира Селва Бахар Базики от Bloomberg Economics.

Откакто Еркан стана управител, централната банка повиши основния си лихвен процент с 900 базисни пункта до 17,5%. Това е по-малко от очакванията на много анализатори и оставя бенчмарка на Турция твърдо на отрицателна територия, коригиран спрямо цените.

Централната банка заяви, че нейният подход ще бъде „постепенен“ и че ще разчита и на други мерки за затягане – включително ограничаване на растежа на заемите и разходите по кредитни карти – за намаляване на ликвидността в лири във финансовата система.

„След като започне процесът на дезинфлация, временните корекции в относителните цени ще бъдат заменени от стабилност на обменния курс, подобрен баланс по текущата сметка, фискална дисциплина, постоянно укрепване на капиталовите потоци и увеличени резерви“, каза Еркан.

Още по темата

Хафизе Еркан налага политиката си, а Ердоган застава зад нея, засега

Прогнозата за инфлацията в Турция вероятно ще е два пъти по-голяма

Ердоган и Сиси прекратяват враждата, но е късно да спасят икономиките си

Ердоган поглежда на запад, докато турската икономика се задъхва