Сред стотиците хиляди антиправителствени протестиращи, които развяваха синьо-бели израелски знамена пред парламента през изминалия уикенд, най-много се забелязваха жени в яркочервени тениски и с червени пелерини и бели калпаци като героините от антиутопичния роман на Маргарет Атууд "Историята на прислужницата".
Когато демонстрацията на обществена сила не успя да направи впечатление и коалицията на министър-председателя Бенямин Нетаняху прие закон, който отслабва Върховния съд и неговата способност да се занимава с правата на жените и равенството между половете, жените в червени пелерини и тениски се появиха чак в Ню Йорк, където държаха червено-бял транспарант пред израелското посолство, приветствайки посетителите на "посолството на Гилеад".
Активистите се опасяват, че законопроектът, заедно с други коалиционни планове, ще премахне контрола и баланса, позволявайки на правителството - което включва ултраортодоксални и фундаменталисти и се смята за най-дясното в историята на Израел - да задълбочи властта на религията да определя живота им. Управляващата коалиция твърди, че предложенията ще укрепят демокрацията, като направят избираемите законодатели по-малко зависими от неизбираеми съдии.
"Борбата далеч не е приключила", заяви в понеделник Моран Зер Каценщайн, бивш ръководител на маркетингова компания и активист за равноправие. "Докато имаме надежда, че е възможно по-добро бъдеще, няма да се откажем."
Михал Френкел, професор по социология и антропология в Еврейския университет, заяви, че с прокарването на спорните предложения израелското правителство се присъединява към широкия глобален бунт срещу либерализма, в резултат на който страни като Унгария намалиха правата си, въвеждайки съдебна реформа - и че петте законопроекта, които си проправят път през Кнесета, представляват контрапреврат в областта на равенството между половете. "Вървим бързо назад", каза тя.
Гражданското движение на Каценщайн "Изграждане на алтернатива" се разраства постоянно от началото на годината, когато правителството на Нетаняху пое властта, и е част от по-широка коалиция от протестни групи, която включва военни резервисти и други организации за защита на правата на жените.
Членовете на движението окичиха улиците в цял Израел с червени ленти и завързаха алени панделки по дърветата, за да привлекат вниманието към своята кауза. Те са посрещали пристигащите на летище "Бен Гурион" с патриархалната "Република Гилеад" на Атууд и са се събирали пред посолството на САЩ в Тел Авив, апелирайки към президента Джо Байдън да направи повече, за да убеди Нетаняху да преговаря.
Жените се противопоставят на приетия в понеделник законопроект, който премахва правото на Върховния съд да отменя правителствени действия, които смята за "неразумни", като твърдят, че жените ще имат по-малко възможности да подават петиции за решения, които смятат за несправедливи.
Те се противопоставят на план на коалицията за разширяване на юрисдикцията на равинските съдилища извън семейното право и на друг план, с който се въвежда законодателство, разрешаващо обществени събития и университетски занятия, разделяни по пол. Ултраортодоксалните партии твърдят, че това би било уважение към традициите на техните избиратели. Активистите казват, че това ще отвори вратата за всеобща дискриминация.
Жените се противопоставят и на предложението за замяна на независимата организация, създадена от държавата преди 25 години за борба с предразсъдъците, сегрегацията и насилието по полов признак, с нов орган под ръководството на министъра за подобряване на положението на жените Мая Голан, която се застъпва за "традиционните семейни ценности" и е смятана от активистите за антифеминистка.
Кабинетът на Нетаняху отказа да коментира опасенията на жените. Симча Ротман, депутат от дясната партия "Религиозен ционизъм" и ръководител на правната комисия на Кнесета, написа в Twitter, че "в реформата няма нищо, което да накърнява правата на жените".
През март 2022 г. около 30 % от законодателите в Кнесета са били жени - най-високият дял досега. Израел е на 15-о място от 17 държави от ОИСР по брой на жените в правителството, а през последното десетилетие армията започна да позволява на жените да служат на елитни бойни длъжности.
Активистите се стремяха към по-нататъшни постижения, като намаляване на разликата в заплащането между половете и увеличаване на влиянието на жените на работното място. Но те се опасяват, че това вече не е на дневен ред. "Някои от политиците вече заявяват публично, че жените не трябва да служат в армията, а да допринасят за отглеждането на децата", казва Мерав Михаели, лидер на лявоцентристката Партия на труда и понастоящем единствената жена, която ръководи политическа партия в парламента.
Според проучване на Израелския институт за демокрация от февруари около 63 % от жените, включително както тези, които са гласували за коалицията, така и тези, които не са гласували, са "обезпокоени или много обезпокоени" от възможността за негативна промяна в областта на равенството между половете.
Оттогава правителството реши да не подписва Истанбулската конвенция - европейски договор, целящ да защити жените от домашно насилие и насилие, основано на пола, включително преследване и принудителен брак. През 2020 г. унгарското правителство отказа да ратифицира документа, след като Виктор Орбан заяви, че той насърчава "разрушителни идеологии за равенство между половете" - когато той стана министър-председател през 2010 г., страната заемаше 79-о място в доклада на Световния икономически форум за глобалното неравенство между половете; днес тя е на 99-о място.
Междувременно държавната служба на Израел забрани в официалните документи да се използва изписването, включващо пола, което означава, че ще се появяват само термини от мъжки род. Професор Френкел заяви, че има общо усещане, че правителството вече няма воля да осигури равенство между половете и че в резултат на това вижда как жените напускат публичната администрация.
Правителството на Нетаняху "е обявило война на жените", каза Каценщайн.
Според Вафа Таяра, директор на проекта "Жените и работата" на Работническата асоциация "Маан" в Триъгълника, концентрация на израелски арабски градове и села северно от Тел Авив, израелските араби избягват протестите най-вече защото се чувстват изключени от израелското общество. Но тя насърчава жените от общността да участват в митинга заедно с нея. "Това е нашата възможност", казва тя, "в противен случай ние също ще платим цената, тази страна няма да има бъдеще".
Жените, чиито редици се увеличават, са решени да не отстъпват. "Въпреки че понякога сме облечени като прислужници, ние не сме прислужници", каза Каценщайн, "ние сме борци за демокрация".