Системата Гълфстрийм може да се срине още през 2025 г., показва ново проучване. Спирането на системата от жизненоважни океански течения, наречена от учените Атлантическа меридионална циркулация (Amoc), би довело до катастрофални климатични въздействия.
Известно е, че Amoc е най-слаб от 1600 години поради глобалното затопляне и изследователите забелязаха предупредителни знаци за повратна точка през 2021 г.
Новият анализ изчислява датата за колапса между 2025 г. и 2095 г., с централна оценка за 2050 г., ако глобалните въглеродни емисии не бъдат намалени. Доказателства от минали сривове показват промени в температурата от 10C за няколко десетилетия, въпреки че те са се случили по време на ледникови периоди.
Други учени казаха, че предположенията за това как ще се развие повратната точка и несигурността в основните данни са твърде големи за надеждна оценка на времето на повратната точка, пише британският вестник Guardian. Но всички казват, че перспективата за колапс на Amoc е изключително обезпокоителна и трябва да стимулира бързо намаляване на въглеродните емисии.
Amoc носи топла океанска вода на север към полюса, където тя се охлажда и потъва, движейки теченията на Атлантическия океан. Но притокът на прясна вода от ускоряващото се топене на ледената шапка на Гренландия и други източници все повече забавя теченията.
Колапсът на Amoc ще има катастрофални последици по целия свят, сериозно нарушавайки дъждовете, от които зависят милиарди хора за храна в Индия, Южна Америка и Западна Африка. Това ще увеличи бурите, ще понижи температурите в Европа и ще доведе до покачване на морското равнище на източното крайбрежие на Северна Америка. Това също би застрашило допълнително тропическите гори на Амазонка и ледените покривки на Антарктика.
„Мисля, че трябва да сме много притеснени“, каза проф. Питър Дитлевсен от Университета в Копенхаген, който ръководи новото проучване. „Това ще бъде много, много голяма промяна. Amoc не е спирал от 12 000 години."
Amoc се срива и рестартира многократно в цикъла на ледниковите епохи, настъпили от преди 115 000 до 12 000 години. Това е една от климатичните повратни точки, за които учените са най-загрижени, докато глобалните температури продължават да се повишават.
Изследвания през 2022 г. показаха, че пет опасни повратни точки може вече да са преминати поради 1,1C глобално затопляне до момента, включително спирането на Amoc, срутването на ледената шапка на Гренландия и рязкото топене на богатата на въглерод вечна замръзналост (пермафрост).
Новото проучване, публикувано в списанието Nature Communications, използва данни за температурата на морската повърхност от 1870 г. насам като заместител на промяната в силата на теченията Amoc с течение на времето.
След това изследователите картографират тези данни към разитието, наблюдавано в системи, които се доближават до определен тип повратна точка, наречена „бифуркация на седловия възел“ (локална бифуркация, при която две фиксирани точки (или равновесни точки) на динамична система се сблъскват и унищожават една друга). Данните се вписват „изненадващо добре“, каза Дитлевсен. След това изследователите успяха да екстраполират данните, за да преценят кога е вероятно да настъпи повратната точка. Допълнителен статистически анализ предостави мярка за несигурността в оценката.
Анализът се основава на нарастване на емисиите на парникови газове, както се е случвало досега. Ако емисиите започнат да спадат, както е предвидено от настоящите климатични политики, тогава светът ще има повече време да се опита да задържи глобалната температура под повратната точка на Amoc.
Последната оценка на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) заключава, че Amoc няма да се срине през този век. Но Дитлевсен каза, че използваните модели имат груба разделителна способност и не са умели да анализират включените нелинейни процеси, което може да ги направи прекалено консервативни.
Потенциалният колапс на Amoc се обсъжда интензивно от учени, които преди това са заявявали, че това трябва да бъде избегнато „на всяка цена“.
Проф. Никлас Боерс от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия разкри ранните предупредителни признаци за срив на Amoc през 2021 г. „Резултатите от новото проучване звучат тревожно, но ако несигурностите в силно опростения модел [на повратната точка] и в основните [температура на морето] данни са включени, тогава става ясно, че тези несигурности са твърде големи, за да се направи надеждна оценка на времето на повратната точка."
Професор Дейвид Торнали от University College London се съгласи, че проучването има големи условности и неизвестни и каза, че по-нататъшните изследвания са от съществено значение: „Но ако статистиката е стабилна и подходящ начин да се опише как се държи действителният Amoc, тогава това е много тревожен резултат.”
Д-р Левке Цезар от Университета в Бремен, Германия, каза, че използването на температурите на морската повърхност като прокси данни за силата на теченията Amoc е ключов източник на несигурност: „Имаме директни данни от наблюдения на Amoc от само 2004 г. насам.“
Екстраполацията в новия анализ е разумна, според проф. Тим Лентън от Университета в Ексетър. Той каза, че повратната точка може да доведе до частичен колапс на Amoc, например само в Лабрадорско море, но това все още ще причини големи въздействия.
Професор Стефан Рамсторф от университета в Потсдам, Германия, каза: „Все още има голяма несигурност къде е повратната точка на Amoc, но новото проучване добавя към доказателствата, че е много по-близо, отколкото си мислехме. Едно единствено проучване предоставя ограничени доказателства, но когато множество подходи са довели до подобни заключения, това трябва да се вземе много сериозно, особено когато говорим за риск, който наистина искаме да изключим с 99,9% сигурност. Сега дори не можем да изключим преминаването на повратната точка през следващото десетилетие или две.“