Почти година и половина след началото на буксуващата инвазия на президента Владимир Путин цената на съпротивата за съседката на Русия е опустошителна. Ако над шестте милиона бежанци в Украйна не се завърнат, част от тези щети ще бъдат трайни.
На повечето мъже на възраст 18-60 години не е разрешено да напускат страната, което обяснява защо 68% от украинските бежанци са жени, а сред възрастните разликата между половете е още по-голяма. Според Александър Исаков от Bloomberg Economics неуспехът да убеди някоя от 2,8 милиона жени в трудоспособна възраст да се завърне ще струва на Украйна 10% от годишния ѝ брутен вътрешен продукт отпреди войната.
Това са 20 млрд. долара годишно при най-лошия сценарий, които лесно биха надхвърлили предложения от Европейския съюз четиригодишен пакет от помощи за Украйна на стойност 12,5 млрд. евро годишно.
"За мен лично победата е, когато украинските семейства се сплотяват в Украйна, а не в чужбина", заяви заместник-министърът на икономиката Тетяна Бережная в интервю в офиса си в Киев, част от правителствената зона, която е обградена от контролно-пропускателни пунктове. "Така че най-важната задача сега за Украйна, за украинското правителство, е да направи всичко възможно, така че жените с деца да се върнат при съпрузите си и да се съберат в Украйна."
Още преди войната най-слабото икономическо звено на Украйна е нейната демография - коефициентът на плодовитост е едва 1,2, което е сред най-лошите в Европа. Десетки хиляди убити войници и цивилни граждани и още по-голям брой ранени или травмирани, които са физически твърде непригодни за работа, допълнително намаляват броя на хората, които са незаменими за възстановяването.
Правителството има амбициозни планове за следвоенно възстановяване, които ще удвоят размера на икономиката до 2032 г., но според Министерството на икономиката на Украйна липсват 4,5 милиона работници и предприемачи, необходими за постигането на тази цел. То има за цел да запълни недостига със смесица от завръщащи се бежанци - 60% от които имат дипломи - и чуждестранни таланти.
За тази цел се работи по стимули за връщане на жените на работа, включително нов закон за труда, опити за намаляване на разликата в заплащането между половете и безвъзмездни средства за подпомагане на съпругите на сражаващите се на фронта да започнат бизнес.
Завръщане у дома. Потоци от украинци, които са принудени да напуснат родината си и се връщат обратно, в милиони
Взети заедно, бежанците и вътрешно разселените в Украйна възлизат на почти една трета от 37,3-милионното население, което според правителството е живяло на територията, контролирана от него преди Путин да започне тоталната си инвазия. И докато някои от разселените в страната все още могат да допринасят за икономиката на Украйна, тези, които сега живеят в чужбина, започват да си намират работа, да плащат данъци и да увеличават производството в други страни.
"Само хората създават БВП на една икономика", заяви Олег Гороховски, главен изпълнителен директор на Monobank, доставчик на банкови услуги само за мобилни устройства, в офиса си в Киев. "Страхувам се, че много интелигентни и умни хора, млади хора, особено жени, напускат Украйна."
Жените, казва той, оказват непропорционално влияние върху потребителското търсене, тъй като те обикновено са основните лица, които вземат решения, когато става въпрос за покупки за домакинството. "Без тях ще бъде изключително трудно", добавя той.
Да, много бежанци вероятно ще се завърнат с течение на времето. Въпреки това няма много гаранции за това колко ще бъдат те, а убеждаването им да се върнат става все по-трудно, колкото по-дълго продължава войната: Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) на половината от 2-та милиона бежанци и вътрешно разселени лица, участвали в конфликта, им е било необходимо почти десетилетие след края на последната война в Европа - в Босна през 90-те години на миналия век.
Бягство от руснаците. Кумулативни нетни пресичания на западната граница на Украйна, в милиони
Според изчисленията на Исаков подобен изход за Украйна, при който половината от всички бежанци се завръщат, би струвал на икономиката 10 млрд. долара годишно. Това е 5 % от БВП, след като се отчетат някои съпрузи и семейства, които се местят, за да се присъединят към жените, решили да останат в чужбина.
Поне толкова важна, колкото и загубата на търсене, е загубата на работна ръка. Според Олександър Жолуд, главен анализатор на паричната и икономическата политика на централната банка, Украйна търси начини за запълване на предстоящия дефицит извън завръщащите се. Докато въпросите за имиграцията често са проблематични на други места, "в Украйна вече се води дебат за необходимостта от нови чуждестранни имигранти след войната", казва той. Жолуд говори в лично качество, а не от името на централната банка.
Преди този момент обаче фокусът е върху убеждаването на бежанците да се върнат в места като Николаев.
Когато Дания се съгласява да ръководи програмата за възстановяване на пристанището по време на войната, посланик Оле Егберг Микелсен знае, че ще помогне за възстановяването на водната и енергийната инфраструктура, за да стане градът отново годен за живеене. Не е очаквал, че ще строи бомбоубежища за деца.
На 3 юли беше договорено да се възстановят 16 повредени училища, като се добавят убежища, където е необходимо, "защото семействата с деца казаха, че не биха се върнали в град, който е толкова близо до фронтовата линия, без тях", каза Микелсен.
Много хора са се завърнали, което отразява факта, че цифрите не са статични, а представляват моментна снимка на постоянните потоци. Местната власт в града е направила много, за да направи перспективата по-привлекателна: Автобусните спирки вече имат бетонни бункери, където хората могат да се подслонят по време на тревога; в тръбите има топлина и вода, дори и да не е питейна.
Жители на Киев се крият в метрото по време на ракетна атака. Хора се укриват в метростанция в Киев по време на въздушна тревога на 10 февруари 2023 г. Снимка: Глобъл имидж Украйна/Getty
Това все още не е достатъчно, за да примами Дария Честина да се върне от Бразилия с деветгодишната си дъщеря Варвара.
Варвара е изгубила връзка с приятелите си, след като е избягала от обстрела и танковете, гърмящи над Николаев. Докато стигнат до Куритиба, на около 400 км южно от Сао Пауло, тя е станала самотна, сърдита и не желае да се храни.
След като пристига там, Честина, която преди войната е била търговски мениджър на голям зърнен терминал в пристанището на Николаев, бързо си намира работа в бразилска консултантска фирма за суровини. А Варвара е щастлива в международното си училище, където се обучава на португалски и английски език.
Майката на Честина вече се е върнала в Николаев, за да отвори отново пекарната си, а самата тя я е посетила през май. Но училищните бомбоубежища не са достатъчни, за да премахнат заплахата от обстрел с крилати ракети за Честина, която вече е трябвало да бяга веднъж, от североизточния град Луганск през 2014 г., когато Русия анексира Крим и подклажда въоръжено въстание в източния украински регион Донбас.
"Ако нямах дъщеря си, вече щях да съм се върнала в Украйна", казва 31-годишната Честина, която се притеснява, че по-младите хора като нея, които говорят чужд език и имат умения за работа в световен мащаб, никога няма да се върнат, изчерпвайки критичен ресурс за изграждането на нова Украйна. Ако хората не се върнат, каза тя, тогава "защо водим тази война?"
Някои по-млади жители се завръщат в Николаев, който все още е само на 70 км от фронтовата линия, където проектите за възстановяване създават усещане за напредък, според Николая Капацина, собственик на Roadstead Terminal "Concord" LLC, компания за корабни услуги във все още затвореното пристанище. Капацина, който работи с датското правителство, казва, че четири детски градини с бомбоубежища наскоро са отворили врати и са пълни.
Валерия Люлко Фотограф: Сандра Уелър/Bloomberg
Въпреки това непропорционално голям брой завръщащи се са възрастни хора или пенсионери, а за младите е трудно да намерят достойна работа, според Капацина. Той смята, че ще са необходими две години без намесата на руснаците, за да се нормализират комуналните услуги и обслужването, и че засега хората просто ще трябва да решат сами дали това е достатъчно, за да се върнат. "Ние нямаме друго решение", казва Капацина. "Дори огромен бюджет не може да реши проблема."
Валерия Люлко е била съдружник в бизнес с още двама души в Киев преди миналата година, като е помагала на чуждестранни компании, включително Paramount Global и Hasbro Inc. да лицензират продукти в Украйна. Единият от бизнес партньорите заминава да се бие, другият остава в Украйна, за да поддържа компанията на повърхността, а Люлко заминава, за да отведе сина си, който сега е на 12 години, на безопасно място. Paramount ѝ осигурява работа в Германия.
Въпреки че германците са много любезни, страната не е мечтаната дестинация на Люлко. Тя все още свиква да попълва хартиени формуляри и да проверява пощенската си кутия за поща, след като държавните служби в Украйна са хипердигитализирани. Не е почитателка и на стратифицираната училищна система в Германия. Въпреки това тя се опитва да превърне документа си за бежанец, който изтича догодина, в по-постоянна работна виза.
"Хората, които са разбрали каква е ситуацията с работата в Германия, Холандия, Великобритания или която и да е европейска страна, повече или по-малко планират да останат там, където са в момента", казва Люлко. Запитана дали планира да се върне у дома, 42-годишната жена отговаря, че все още има твърде много отворени въпроси. "Честно казано, не знам", казва Люлко и допълва, че повечето от завърналите се говорят само украински или руски и затова се затрудняват да си намерят работа и да се интегрират.
Альона Сирант и детето ѝ Максим в дома си във Варшава, 18 юли. Снимка: Агата Гжибовска/Bloomberg
Официално проучване сред 7000 украински бежанци в Германия, публикувано на 12 юли, показва, че 44% от тях възнамеряват да останат за няколко години или за постоянно, което е с 5 процентни пункта повече в сравнение с миналото лято. Три четвърти от тях посещават курсове по немски език или са завършили такива, което е важно условие за намиране на работа.
Германия е домакин на около 1 милион бежанци от Украйна. Най-голям брой от тях са в Полша, където Альона Сирант пристигна от Хмелницки, в Западна Украйна, говорейки само няколко елементарни думи на езика.
Макар и с висше образование, 29-годишната разведена самотна майка отначало трудно си намира работа в малък супермаркет. Но след това пита директора на новото училище на сина си дали има свободна работа. Имало и тя станала помощник-учител.
Сирант не смята, че ще се върне в Украйна. Снимка: Агата Гжибовска/Bloomberg
В Украйна тя има неособено вдъхновяваща работа като офис мениджър. Но в Полша, казва тя, е намерила себе си: Обича да преподава и децата, синът ѝ има приятели и двамата са щастливи. Тя не бърза да се върне у дома.
"Разбира се, иска ми се да отида в Украйна и да посетя родителите си, но тук ми е добре", казва тя. "Не виждам смисъл да ходя в Украйна сега. Този вой на сирени, експлозии... Не."