Китайските икономисти се противопоставят на идеята, че икономиката на страната навлиза в "балансова рецесия", както Япония преди десетилетия, което може да има отражение върху начина, по който Пекин ще се справи със забавящото се възстановяване.
Концепцията, дефинирана от Ричард Коо, икономист в Nomura Research Institute, гласи, че предприятията и потребителите, изплашени от спадащите цени на активите, започват да изплащат дълговете си, вместо да инвестират или да харчат в икономиката. Миналия месец Коо заяви, че Китай изпада в балансова рецесия, тъй като домакинствата и фирмите вече не вземат заеми.
Няколко влиятелни китайски икономисти не са съгласни с това, като твърдят, че вземането на заеми по-скоро се е забавило, отколкото да е спряло, и това е резултат от слабото доверие на потребителите и бизнеса. Те добавят, че дефлацията на цените на стоките и услугите също е по-голяма заплаха от спадащите цени на активите.
Аргументите на китайските икономисти, които са правителствени съветници или са провеждали консултации пред високопоставени служители, биха могли да имат отражение върху политиката. В диагнозата на Коо ролята на паричните облекчения е близка до нула, като единственото решение е фискалната политика. Китайските икономисти са съгласни, че фискалната подкрепа трябва да се увеличи, но някои от тях смятат, че намаляването на лихвените проценти може да се използва за подпомагане на предприятията, чието бреме по обслужването на дълга се е влошило от дефлацията.
Сценарият на Коо не се потвърждава от официалните данни до момента. Китайската централна банка съобщи, че през първата половина на годината необслужваните кредити на домакинствата и фирмите са нараснали, което означава, че новите заеми са надхвърлили погасяванията. За този период заемите за нефинансовите предприятия са се увеличили с 2,8 трлн. юана, сочат данните на Китайската народна банка.
"Не мисля, че Китай е в състояние да балансова рецесия", заяви в интервю Шън Сунчън, бивш висш служител в централната банка.
Шън твърди, че дългът нараства дори спрямо общата икономика, като посочва увеличението с 1,4 процентни пункта на коефициента на задлъжнялост на домакинствата - размерът на дълга на домакинствата спрямо брутния вътрешен продукт - през първото тримесечие на годината въз основа на данни на Китайската народна банка и Националното статистическо бюро.
Онези, които подкрепят аргумента на Коо и предупреждават за "японизацията" в Китай, посочват признаци, че фирмите държат повече парични средства. Това е "ранен признак за рецесия на балансите", заявиха икономисти от Natixis SA в доклад от миналата седмица. Базираната във Великобритания Fathom Consulting заяви в бележка, че Китай "може да е в началото" на процеса на Коо.
Луо Джихън, главен икономист в китайската брокерска компания Yuekai Securities Co. твърди, че теорията на Коо не е приложима за Китай, тъй като по-слабото търсене на кредити е свързано не толкова с увреждане на балансите на домакинствата, колкото с липсата на доверие. Той беше част от група икономисти, с които премиерът Ли Цян се консултира този месец.
Според Луо слабата икономика и притесненията за работните места и доходите означават, че потребителите са по-малко уверени и по-скромни, което от своя страна намалява приходите на бизнеса. Той посочва фактори като напрежението между САЩ и Китай и непредсказуемите правителствени регулации за спада на бизнес настроенията.
Потребителите и фирмите увеличават предпазните си спестявания, което предизвиква порочна спирала от по-ниски инвестиции, които допълнително намаляват доходите и разходите, пише Луо в неотдавнашна бележка.
Ниската инфлация също така доведе до по-високи реални - или коригирани спрямо инфлацията - лихвени проценти, което ограничава апетита на предприятията за вземане на заеми, каза Луо, което означава, че намаляването на лихвените проценти ще помогне на бизнеса.
През тази година фискалната политика на Китай бе леко свита в сравнение с 2022 г., а ПИБ намали лихвените проценти само веднъж, като същевременно предостави целева ликвидност на конкретни сектори като имотния.
Лиу Юанчун, президент на Шанхайския университет по финанси и икономика, който преди това съветваше китайския президент Си Дзинпин, заяви миналия месец, че в Китай не се наблюдава "цялостно и синхронизирано свиване на балансите на всички пазарни участници". Според него компаниите в сектори като електромобили, батерии и слънчева енергия все още вземат бързи заеми, за да се разширяват.
"Настоящият проблем е да се прекъсне порочният кръг между липсата на съвкупно търсене, по-ниските цени и пониженото доверие", каза той.
В статия от миналата седмица Лиу твърди, че спадащите производствени цени тласкат реалните лихвени проценти за бизнеса до 8%. Едно "сравнително голямо" намаление на лихвените проценти остава "магическо оръжие" за съживяване на икономиката, пише той.
Китайските икономисти са единодушни, че подобно на Япония през 90-те години на ХХ в., спадът на цените на имотите в Китай, след като Пекин се опита да охлади сектора през 2021 г., е довел до по-високо съотношение между задълженията и активите на домакинствата, което е влошило балансите им.
Коо вижда спадащите цени на активите като спусък за промяна в начина на мислене на японските предприятия и домакинства към опити за "поправяне" на балансите чрез намаляване на разходите и изплащане на дълговете.
В случая с Китай обаче спадът на цените на имотите не е толкова сериозен. През юни свиването на цените на жилищата втора употреба в Китай е умерено - до 2,79% на годишна база, в сравнение със спада от 5%, когато сривът на жилищния пазар в Япония беше на подобен етап.
Спадът на цените на акциите в Китай също беше по-мек. Индексът CSI 300 е спаднал с около 25% от пика си в средата на 2021 г. в сравнение с 40% спад на индекса Nikkei 225 през 18-те месеца след върха му през декември 1989 г.
"Цените на активите не са се сринали", казва Лиу Лей, изследовател в Националния институт за финанси и развитие, мозъчен тръст, който съветва китайското правителство. "Китай не се намира в техническа рецесия на баланса", каза той.