Ердоган отново смени позицията си и подкрепи Швеция за НАТО

Турция се съгласи да подкрепи кандидатурата на Швеция за НАТО в голям пробив в стремежа на военния алианс да укрепи отбраната си след нахлуването на Русия в Украйна.

Турция ще поиска от парламента си да даде ход на членството на Швеция в Организацията на Северноатлантическия пакт „възможно най-скоро“, каза шефът на алианса Йенс Столтенберг пред репортери в понеделник във Вилнюс.

Завоят в позицията идва след месеци на тежки преговори относно исканията на Турция и в навечерието на критичната двудневна среща на върха на НАТО, където лидери, включително президентът на САЩ Джо Байдън, са нетърпеливи да покажат единен фронт и да дадат сигнал, че войната в Украйна само е засилила съюз.

Разширяването на НАТО на север предвещава една от най-забележителните промени в европейския ландшафт на сигурността, след като агресията на Русия доведе до промени, включително увеличаване на разходите за отбрана в Германия и планове за връщане на наборната военна служба във Франция.

„Завършването на присъединяването на Швеция към НАТО е историческа стъпка, която е от полза за сигурността на всички съюзници в НАТО в този критичен момент“, каза Столтенберг във Вилнюс. „Няма да ви дам точните дати за това. Но това е ясен ангажимент.“

Малко по-рано в понеделник Ердоган отправи ново искане quid pro quo - да пусне Швеция в НАТО, ако Европейският съюз отвори вратите си за Турция - само за да му бъде напомнено от Брюксел, че това са отделни процеси. След изненадващото искане обаче се очерта решение на задънената улица при разговори при затворени врати.

Ердоган се срещна с шведския премиер Улф Кристерсон и с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. След провеждането на тези разговори Мишел каза, че блокът ще представи доклад за отношенията на ЕС с Турция, „с оглед да се продължи по стратегически и перспективен начин“.

Според турски служител Ердоган е получил гаранции по ключови искания, включително подхода на Стокхолм към поддръжниците на кюрдските сепаратисти, действащи на негова територия. Имаше също така напредък към удовлетворяване на исканията за премахване на санкциите, свързани с отбраната, и служители на ЕС се съгласиха да ускорят преговорите за членство, включително за надграждане на митническия съюз и либерализация на визовия режим за турски граждани.

Страните се споразумяха да продължат работата по споразумение, договорено миналата година в Мадрид, включително с нов двустранен договор за сигурност. Швеция ще представи пътна карта, очертаваща нейната работа по борбата срещу тероризма на първото заседание на ниво министри.

Столтенберг също каза, че очаква Унгария, единствената друга членка на НАТО, която все още не е одобрила кандидатурата на Швеция, да последва примера, тъй Будапеща по-рано бе „казала, че не иска да са последните, които не са ратифицирали“.

Байдън публикува изявление, в което се казва, че приветства споразумението, „включително ангажимента на президента Реджеп Тайип Ердоган да предаде протокола за присъединяване на Швеция на парламента на Турция за бърза ратификация“.

Решението идва след повече от година забавяне и спорна реторика, като Анкара многократно обвиняваше Стокхолм, че не прави достатъчно, за да разбие кюрдските групи, които смята за терористи.

Обратът на Турция следва вълна от дипломатическа дейност, при която Кристерсон посети Байдън във Вашингтон, а шведският външен министър Тобиас Билстрьом се срещна с турския си колега в централата на НАТО в Брюксел.

„Работих много усилено, за да се случи това, включително почти безкрайни разговори с други премиери и президенти, и отговорът беше много добър“, каза Кристерсон пред репортери в понеделник. „Днес направихме много голяма стъпка по пътя към завършване на процеса на ратификация.“

Не е ясно до каква степен коментарите на Байдън през уикенда, че покупката на американски изтребители F-16 от Турция е „в действие“, са допринесли за обратния завой на Ердоган спрямо Швеция, въпреки отказите на Анкара да свърже двата проблема. Ердоган трябва да се срещне с Байдън във вторник във Вилнюс.

Украинският президент Володимир Зеленски също обсъди амбициите на Швеция с Ердоган по време на посещение в Истанбул на 7 юли.

„Днешното решение е много важно, тъй като показва, че може да се постигне консенсус в рамките на НАТО“, каза Игор Жовква, заместник-началник на кабинета на Зеленски, отговарящ за външните отношения. „Надяваме се, че по време на срещата на върха ще бъдат взети повече политически решения и Украйна в крайна сметка ще стане 33-ият член.

Веднъж завършено, присъединяването на Швеция ще осигури контрола на НАТО над Балтийско море и ще даде на алианса надмощие в Арктическия регион – и двете стратегически портали за Русия – докато Москва е затънала в инвазията си в Украйна. Седем от осем арктически държави ще принадлежат към НАТО.

Включването на Швеция също ще опрости планирането на отбраната за алианса. НАТО ще се възползва не само от бойните самолети, военноморската мощ и други военни активи на Швеция, но и от възможността лесно да превозва войски или оборудване през северната територия.

Тъй като Финландия и Швеция са в алианса, това ще даде на НАТО по-добър достъп за укрепване на балтийските нации с военна подкрепа в случай на криза. Районът отдавна се смяташе за слабото място на блока, тъй като войските и оборудването, пристигащи по суша, трябваше да преминават през тесен коридор между Полша и Литва, който е притиснат между руския ексклав Калининград и руския съюзник Беларус.

Инвазията в Украйна в началото на 2022 г. предизвика почти за една нощ промяна в обществената опозиция срещу членството в НАТО във Финландия и Швеция.

Още по темата

Продажбата на ядрените мощности, които стоят в Белене, е най-добрият вариант за България

Ердоган свърза влизането на Швеция в НАТО с кандидатурата на Турция за ЕС

Солидарност или кавги: какво може да се очаква от срещата на върха на НАТО

Връзките на Макрон с Путин подриват френските усилия за НАТО и Украйна