Висши руски служители не можаха да се споразумеят какво дърпа рублата надолу тази седмица, но сигнализираха малко тревога за обезценяването, което доведе валутата до най-слабите ѝ нива от момента непосредствено след нахлуването в Украйна.
Докато рублата отслабна над 93 за долар в четвъртък, управителят на Банката на Русия Елвира Набиулина приписа спадовете до голяма степен на влошаване на търговията, при което износът спадна рязко, докато вносът се повиши. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче не изключи, че вината може да бъде и в "спекулативни игри".
Със загуба от над 19% спрямо долара тази година, рублата е само пред турската лира и аржентинското песо сред най-зле представящите се на развиващите се пазари. В сряда тя за кратко се обезцени с цели 3,1% - най-стръмният спад тази година - преди да намали загубите и да търгува с 1,2% по-слабо към 15:25 ч. в Москва.
Говорейки на конференция в Санкт Петербург, Набиулина каза, че „външната търговия в по-голямата си част обяснява“ текущото представяне на рублата и също така посочи по-високите бюджетни разходи, които подхранват търсенето на внос.
Обезценяването не представлява риск за финансовата стабилност, каза тя, което означава, че интервенциите на валутния пазар не са оправдани. Набиулина определи като „теории на конспирацията“ виждането, че девалвацията се организира в полза на бюджета.
„Ние не действаме за обменния курс на рублата“, каза тя. „За нас всеки обменен курс е приемлив, ние го вземаме предвид при вземането на решение относно паричната политика.“
Международните санкции, наложени на Русия в отговор на нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., нарушават търговията, докарто по-ниските цени на суровината и спадът в износа на газ за Европа изтощават държавната хазна. Домакинствата и предприятията също се възползват от по-слабия капиталов контрол, за да прехвърлят средства в чужбина - изходящи потоци, които може да се влошат след неуспешния бунт на "Вагнер" в края на миналия месец.
Въпреки че централната банка разполага с инструменти, които ѝ позволяват да изглажда колебанията в рублата, плаващият валутен курс е „благословия, която позволява на икономиката да абсорбира външни промени“, каза Набиулина.
Междувременно по-слабата рубла е заплаха за инфлацията в икономика, която вече изпитва недостиг на работна ръка и рекордни държавни разходи. Резултатът за политиците е, че повишаването на лихвените проценти вероятно ще бъде на масата, когато се срещнат по-късно този месец.
Централната банка поддържа лихвените проценти непроменени от септември и последно ги повиши дни след инвазията със спешно увеличение до 20%, най-високото от почти две десетилетия.
За ръководителя на контролираната от държавата VTB, вторият по големина кредитор в Русия, обратът за рублата може да трябва да изчака промяна в паричната политика.
„Този процес на девалвация ще бъде спрян – и ще има някакъв обратен процес – особено след като централната банка ще повиши лихвения процент“, каза Андрей Костин от ВТБ, цитиран от държавната информационна служба ТАСС.