Международният регулатор на корабоплаването постави необвързващи цели за емисиите, които не успяват да се приведат в съответствие с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, според експерти от индустрията.
Международната морска организация (IMO) прие нетна нулева цел за 2050 г. с междинни „контролни точки“ до 2030 г. и 2040 г. Ако бъде спазена, новата стратегия няма да намали емисиите от корабоплаването достатъчно бързо, за да приведе в съответствие замърсяването на индустрията с крайната цел на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C, казаха експертите.
„Това споразумение не е в съответствие с международно корабоплаване, което изпълнява своята роля за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C“, каза Брайън Комер, ръководител на морската програма в Международния съвет за чист транспорт, организация с нестопанска цел.
Корабоплаването носи повече от 80% от световната търговия и отделя повече CO2 в атмосферата всяка година от Германия. Новите цели все пак са голямо подобрение спрямо предишната цел на IMO за 2050 г. за само 50% намаление на емисиите на парникови газове спрямо 2008 г.
Преговорите на IMO, които приключиха в петък, се проведоха през седмица, в която глобалната температура счупи многократно рекордите.
„Въпреки че стратегията на IMO за парниковите газове за 2023 г. не е ясно съобразена с път от 1,5 градуса, тя определя очаквания за намаления до 2030 г. и 2040 г.“, каза Алисън Шоу, научен сътрудник в University College London Energy Institute и консултант към University Maritime Advisory Services.
Парижкото споразумение, подписано през 2015 г., се ангажира да задържи повишаването на средната глобална температура до „доста под“ 2C, като същевременно се полагат усилия то да се поддържа до 1,5C.
Съгласно новия план на IMO международното корабоплаване ще надхвърли сегашния си дял от световния въглероден бюджет от 1,5C до приблизително 2032 г., според оценки на ICCT. Въпреки това, то няма да надхвърли „доста под“ въглеродния бюджет от 2C, ако това се тълкува като 1,7C, каза ICCT.
„По-силното привеждане в съответствие с Парижкото споразумение, където корабоплаването заема своя пропорционален дял, би изисквало по-прогресивно намаляване на емисиите, достигащо до 45% намаление през 2030 г.“, каза Бо Церуп-Симонсен, главен изпълнителен директор на Maersk Mc-Kinney Moller Център за корабоплаване с нулеви въглеродни емисии, нестопанска цел. „Все пак вярваме, че тази стратегия е голяма стъпка в правилната посока.“
Техническите подробности
По-долу са ключовите части от приетия текст:
„за достигане на нетни нулеви емисии на парникови газове до или около, т.е. близо до 2050 г., като се вземат предвид различните национални обстоятелства“
„усвояване на технологии с нулеви или почти нулеви емисии на парникови газове, горива и/или енергийни източници, които да представляват поне 5%, стремейки се към 10% от енергията, използвана от международното корабоплаване до 2030 г.“
„Индикативни контролни точки“
„да се намалят общите годишни емисии на парникови газове от международното корабоплаване с най-малко 20%, стремейки се към 30%, до 2030 г. в сравнение с 2008 г.“
„да се намалят общите годишни емисии на парникови газове от международното корабоплаване с поне 70%, стремейки се към 80%, до 2040 г. в сравнение с 2008 г.“
Корабоплаването е отговорно за около 3% от създадените от човека емисии на CO2 и използва стотици милиони тонове годишно гориво, като почти цялото е произведено от нефт. Преминаването към алтернативи е огромно предизвикателство, въпреки че фирми, включително A.P. Moller-Maersk A/S и CMA CGM, са инвестирали в съдове, които могат да работят със зелен метанол, един от възможните заместители.
„Дълбоката промяна в начина, по който корабите трябва да се строят, управляват и зареждат с гориво, ще се отрази на всеки корабособственик на планетата“, каза Николаус Шус, президент на корабната асоциация BIMCO. „Инвестиционните решения трябва да бъдат преоценени, дизайнът се нуждае от промяна и бизнес моделите ще бъдат повлияни завинаги.“
Въглеродна такса
В навечерието на срещата тази седмица повече от 20 нации подкрепиха идеята за данък върху емисиите от корабоплаването на глобална финансова среща в Париж. IMO не е постановила такава мярка на разговорите тази седмица, въпреки че новата стратегия казва, че набор от „мерки за намаляване на парниковите газове“ – включително „икономически елемент“ – трябва да бъде финализиран и договорен до 2025 г.
„Мнозинството от правителствата сега подкрепят такса за корабоплаването, включваща фиксирани вноски от кораби за тон парникови газове, емитирани във фонд на IMO“, каза Саймън Бенет, заместник генерален секретар на Международната камара по корабоплаване, която представлява повече от 80% от световния търговски флот.
„2040 г. е след по-малко от 17 години и наличността на корабни горива с нулев парников ефект днес е практически нулева.“