Миналата седмица, когато избухнаха ожесточени сблъсъци по време на най-тежките бунтове във Франция от близо две десетилетия, протестиращите подпалиха автобуси и овъглиха фасадата на плувен басейн, строящ се за Олимпийските игри през 2024 г. в Обервилие, работническо предградие северно от Париж, близо до мястото, където Еманюел Макрон за първи път обявява, че се кандидатира за президент.
Има причина Макрон да избере този район, за да обяви кандидатурата си през 2016 г. Речта му, обсипана с клетвата "да действа и да защити най-слабите" с работни места, бе поредният опит на френската президентска надежда да се справи с един от най-нерешимите проблеми на страната: привидно непреодолимата социална и икономическа пропаст, която разделя жителите на бедните предградия от останалата част на Франция.
През десетилетията стотици затънали френски градове като Обервилие, в които има многобройно мигрантско население, бедност, висока младежка безработица, пренаселени общински жилища, а в някои случаи и престъпни банди и наркотици, са били обект на подобряване от страна на френските лидери. Едно от последните усилия включва разполагане на спортни олимпийски съоръжения в няколко от тях. Но неуспехът на последователните планове и сривът в доверието на жителите в държавните институции - от полицията до кметовете - превърна тези предградия или, както ги наричат французите, „банлие“ в огнища на пожар.
"Стратегията на правителствата е да инвестират възможно най-малко, за да предотвратят взрив", казва Хаким Ел Каруи, сътрудник в мозъчния тръст „Institut Montaigne“ в Париж. "В нито един момент те не се опитват да решат проблемите."
Искрата за последната експлозия от гняв е фаталното прострелване - заснето на видео - от полицай на Нахел, 17-годишно момче от северноафрикански произход в Нантер, друго предградие на Париж. Близо седмица след убийството по телевизионните екрани в цял свят се въртят кадри на младежи, които палят коли, влизат в сблъсъци с полицията, обират магазини и подпалват обществени сгради - от кметства до училища.
Те предизвикват сравнения с бунтовете след убийството на Джордж Флойд през 2020 г. в САЩ и сблъсъците в Лондон през 2011 г., също след полицейска стрелба, и подновяват дебатите за съчетаването на предполагаем расизъм, брутално правоприлагане, престъпност и бедност в някои от развитите икономики в света.
Все пак пожарът е много публичен и болезнен удар за Франция - страната на "свободата, равенството, братството", където ангажиментът на държавата да остане цветнокожа се простира до забрана за събиране на данни въз основа на раса и етническа принадлежност. Епизодът също така подхранва подкрепата за антиимигрантския лидер на крайната десница Марин Льо Пен, като проучване на “Elabe” сред 1000 души за BFM TV показва, че нейният политически авторитет спечели най-много от размириците. Кампанията за групово финансиране в подкрепа на семейството на полицая, спонсорирана от крайно десен политик, събра повече от 1,6 млн. евро, докато тази за Нахел - около 442 000 евро.
В краткосрочен план Франция отчита разходите за бунтовете. Според Флоранс Лустман, председател на браншовото лоби “France Assureurs”, досега френските застрахователи получават около 5900 претенции на обща стойност около 280 млн. Евро.
Събитията също така отново насочват вниманието към по-дълбоките проблеми на тези райони, предизвиквайки същите душевни терзания, както през 2005 г., когато размириците продължават седмици, след като две момчета загиват в Клиши-су-Буа след полицейско преследване.
През 60-те и 70-те години на миналия век предградията, построени за настаняване на работници, започват да привличат имигранти и през годините се превръщат в нарицателно за лишения и напрежение, свързано с расовата и етническата принадлежност.
"Работническите квартали във Франция, които в продължение на десетилетия са изоставени или са пострадали от лоши политики, няма да бъдат възстановени за три години", заяви говорителят на правителството Оливие Веран по радио "Франс Интер" на 2 юли, като добави, че за излизането от бедността са необходими поколения.
През 2014 г. страната съставя списък с около 1500 "приоритетни" квартала въз основа на доходите и оценката на местните власти, за да се анализира това предизикателство. Към 2020 г. в тях живеят около 5,4 млн. души, или около 8 % от населението на страната.
През годините последователните правителства разработват главозамайващо много планове за намаляване на бедността и безработицата и за подобряване на образованието и благосъстоянието. В доклад за 2020 г. националният одитор “Cour des Comptes” изчислява, че правителството харчи около 10 млрд. евро годишно, за да преодолее разликата между приоритетните области и останалите. Това не включва още стотици милиони, похарчени за строителство и ремонти, както и разходите на местните власти, се казва в доклада, като се добавя, че общата изразходвана сума и ефикасността на програмите е трудно да се определят.
Според проучване, публикувано миналата година от мозъчния тръст „Institut Montaigne”, по тези места има годишен недостиг от 1 млрд. евро в разходите за неща като образование и правосъдие.
Като цяло голяма част от инвестициите през последните две десетилетия отиват за замяната на високи, тесни жилищни блокове с по-малки, по-човешки сгради, смята Стефани Вермерш, директор на изследователския отдел във Френския институт за хуманитарни и социални науки. Според нея този фокус оставя слепи петна в образованието, дискриминацията на работното място и отношенията с полицията.
"Ясно е, че има квартали, които въобще не изглеждат както преди", казва Вермерш. "Но основният проблем е, че социалната реалност не се променя."
Всъщност голяма част от вниманието през последните няколко години е насочено към повече и по-строги полицейски мерки. Гневните, разочаровани и лишени от права младежи, изправени пред все по-зле обучени полицейски сили, създават взривоопасна ситуация. През 2022 г. националният одитор предупреди за "сериозен риск" от намаляване на уменията в полицейските сили на Франция и призова за спешен план за коригиране на нефункциониращите програми за обучение на работното място.
Върховният комисар на ООН по човешките права разкритикува Франция заради убийството на Нахел, като призова страната да "обърне сериозно внимание на дълбоките проблеми на расизма и дискриминацията в правоприлагането" - обвинения, които правителството категорично отрича. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманин заяви пред сенаторите в сряда, че Франция може да се справи по-добре с набирането и обучението на полицаи, включително на стрелбището.
Шарлот Прандо, ръководител на организация с нестопанска цел, която помага на бивши затворници от френските затвори да си намерят работа и да се реинтегрират в обществото и предоставя душове и перални услуги на бездомни хора, вижда от първа ръка предразсъдъците, с които се сблъскват обитателите, дори когато си намерят работа. Полицейските проверки на служителите ѝ стават толкова чести и неприятни, че тя прибягва до отпечатването на визитни картички и копия на трудови договори, които да носят със себе си. Тормозът накрая я принуждава да премести центъра от Обервилие, където е започнала, в по-добър район.
"Можете ли да си представите? Щеше да ми е непоносимо, ако всички ме подозират през цялото време", казва тя. "Тези хора идват от много трудни среди - бедни, бездомни, провалени в училище - но се опитват да се променят."
Това е порочен кръг, казва Ел Каруи от “Institut Montaigne”.
"Младите хора се уморяват да бъдат проверявани по лицата им", казва той. "Но ако трябва да бъдем честни, статистиката показва, че хората с имигрантски произход са свръхпредставени в затворите и това може да обясни защо има сравнително повече проверки на хора, за които статистически е по-вероятно да не се подчинят, отколкото за други."
Възмущението около смъртта на Нахел до голяма степен се фокусира върху правоприлагащите органи и по-специално върху законодателството от 2017 г., прието при бившия президент Франсоа Оланд, което позволява на полицаите да използват оръжието си - когато това е абсолютно необходимо и по пропорционален начин - ако шофьорите отказват да изпълняват заповедта да спрат автомобилите си и излагат на риск други хора.
Критиците на закона твърдят, че се дава твърде голяма свобода на действие за използване на потенциално смъртоносна сила от полицаи, които често са под натиск, зле оборудвани и лошо обучени. По данни на правителството, през 2020 г. и 2021 г. общо шест души са починали от куршуми, след като не са успели да спрат автомобилите си, през 2022 г. - 13, а досега през тази година - трима, включително Нахел.
Макрон, който идва на власт през 2017 г., засилва полицейската дейност в 62 населени места в страната, които са с едни от най-тежките престъпления, социални проблеми и градски неуредици. Районите трябваше да бъдат "отвоювани" отчасти чрез повече "местни" полицаи, които да са по-близо до населението и да имат по-човешко отношение.
Тези служители са изпратени в места като Нантер и Обервилие, но също така и в Марсилия и Лион - градове, в които миналата седмица се случват някои от най-тежките бунтове и грабежи.
Въпреки че дебатът за повече, но по-добра полиция продължава, нищо не подсказва, че реалността скоро ще се промени.
Полицаят, който изстрелва куршума, убивайки Нахел, е обвинен в убийство и е задържан в следствения арест. Адвокатът му Лоран-Франк Лиенар заяви пред радио “Europe 1”, че полицаят смята, че е нямал друг избор, освен да стреля.
За бащата на 19-годишния Сухейл Ел Халфауи, който през 2021 г. също е убит от полицай, след като отказва да спре автомобила си в Марсилия, приликите със смъртта на Нахел са поразителни, само че в случая със сина му няма видеозапис. Вътрешното полицейско разследване завършва без повдигане на обвинения, въпреки че съдия е възобновил делото под натиска на семейството.
"Това, което е притеснително, е как едно видео може да промени всичко", казва той. "В противен случай сме изоставени от всички, с много малко средства за защита".