Възходът на руската наемническа група "Вагнер" насочва вниманието към ролята, която играят частните охранителни компании в развиващите се страни. Сред тях има китайски изпълнители, които действат из Африка и Азия.
Частните военизирани охранителни компании са все по-видим елемент от разширяващия се глобален отпечатък на Китай – от лов на пирати от палубите на товарни кораби в Аденския залив, до охрана на железопътна линия в Кения и охрана на депо за гориво в Шри Ланка, разказва The Wall Street Journal.
И руската, и китайската версия на частните сили за сигурност имат потайни връзки с армиите на своите страни, секретни мисии и бази на места, където техните правителства имат влияние.
Но приликите спират дотук, според анализаторите на отбраната.
Фиксацията на Китайската комунистическа партия върху централизираната власт оставя малко място на частните охранителни фирми да организират военен бунт, както направи "Вагнер" в Русия. Народноосвободителната армия технически е армията на партията и партията изисква абсолютна лоялност от всички национални сили за сигурност. Законите за оръжията са толкова строги, че малко китайски полицаи носят оръжия.
За разлика от паравоенните бойни сили на "Вагнер", които са оборудвани за война, китайските охранителни компании изпълняват предимно охранителни задължения, които не изискват смъртоносни оръжия. За по-опасни работни места в чужбина китайските охранителни компании функционират като консултанти, наемайки и управлявайки местен персонал, който може да е въоръжен.
И все пак широкото определение на Пекин за национална сигурност и стремежът му да влее политически приоритети в търговските предприятия подсказва на някои анализатори, че може да разшири обхвата на частните охранителни фирми. Китай има история на тайно използване на търговски предприятия за постигане на правителствени цели, като например рибарски лодки, които предявяват териториални претенции в регионални води и интернет доставчици, които подпомагат кибершпионажа.
„Китай би могъл да използва частни охранителни компании като платформа за разпространение на влиянието си“, казва Сергей Суханкин, старши сътрудник в Jamestown Foundation, мозъчен тръст във Вашингтон.
Суханкин казва, че подобни подозрения, съчетани с нов преглед на скромния произход на "Вагнер", може да навредят на гостоприемството за китайски фирми за сигурност от някои правителства. Въпреки поредицата от атаки в Пакистан срещу китайски граждани, Исламабад миналата година отхвърли предложенията на Пекин да изпрати частни охранителни агенти, заявявайки, че може да се справи със сигурността в нацията.
Глобализацията на китайската икономика засили опасенията за сигурността на Пекин.
Започнала преди десетилетие, програмата на китайския лидер Си Дзинпин за развитие на инфраструктурата „Един пояс, един път“ обхваща пристанища, железопътни линии и язовири на стойност милиарди долари в десетки предимно развиващи се страни. Построяването им, заедно с флотилии от кораби и самолети, които обслужват най-голямата търговска икономика в света, създаде работни места за стотици хиляди китайски граждани като инженери и работници в понякога рискови чужди места.
Докато китайските предприятия се разрастват, Пекин насърчи глобалния тласък на фирми за търговска сигурност като Huaxin Zhongan Group, China Huawei Security Group и DeWe Security на Frontier Services Group. (Frontier, контролирана от базираната в Пекин инвестиционна група Citic, беше съоснована от Ерик Принс, американският военен изпълнител, известен с фирмата, наричана преди това Blackwater, въпреки че финансовите отчети на Frontier казват, че той е напуснал през 2021 г.)
По-голямата част от бизнеса на всяка компания изглежда е вътрешен - охрана на офис сгради и управление на бронирани автомобили - но всички рекламират експертния опит на ветерани от специалните сили на Народната освободителна армия и опит в осигуряването на проекти за "Един пояс, един път" извън Китай.
Подобно на символи на американския капитализъм в някои части на света, международните проекти на Китай са примамливи цели за крадци и терористи, които смятат присъствието на Пекин за неоколониално, казват анализатори по сигурността.
Атентатори самоубийци в Пакистан убиха, раниха и заплашиха китайски граждани, включително трима учители миналата година, чиято смърт подтикна дипломатическите усилия на Пекин да вкара частна охрана. Китайски строители на пътища в Судан са били отвлечени за откуп. През март девет китайски граждани бяха застреляни в новооткрита златна мина в Централноафриканската република, за което местните власти обвиниха наемниците на "Вагнер".
Взискателната работа по защита на китайски граждани и инвестиции в чужбина поставя Пекин в трудна позиция. Всеки импулс за директен отговор се компенсира от стълб на международната дипломация на Китай: обещание за ненамеса във вътрешните работи на други нации.
След инцидентът в златната мина Си даде неясни инструкции за защита на китайските граждани и изправяне на извършителите пред правосъдието. Но правителството не направи нищо повече от това да повтори предупреждението за пътуване и да прикани правителството на Централноафриканската република да действа.
„Пекин стана свидетел от първа ръка как разчитането само на икономическото развитие и принципа на ненамеса не можа напълно да защити китайските работници и инфраструктура от криминално и политическо насилие“, пише италианският академик Алесандро Ардуино в Money for Mayhem: Mercenaries, Private Military Companies, Drones, and the Future of War, книга, която ще бъде публикувана през октомври. Ардуино нарича частните охранителни фирми „запълващи празнините“ между поддържането на политиката за ненамеса и присъствието на Народната освободителна армия.
"Вагнер" е действал като руска армия в сянка в страни като Сирия, Централноафриканската република и Мали, наемна сила, на която е платено да защитава правителствата, които Москва иска да защити, която също понякога създава странични предприятия с цел печалба.
За разлика от това, китайските охранителни фирми обикновено се наемат от други китайски бизнес групи, като корабните компании China Ocean Shipping и China Road and Bridge, които търсят защита за собствените си търговски интереси. Въпреки че такива бизнес групи се контролират от правителството на Китай и често изпълняват планове, които обслужват политическите цели на Пекин, техните интереси в областта на сигурността обикновено имат само косвени връзки със собствената стабилност на приемащото правителство, казват експерти.
В чужбина много китайски компании се представят като мултинационални търговски предприятия и омаловажават ролята на Комунистическата партия в своите операции. Но охранителните фирми често правят обратното, като разгласяват партийни връзки.
„Където и да се разпростре охранителният бизнес, партийната организация ще бъде създадена“, се казва в изявление, публикувано миналата година на уебсайта на Huaxin Zhongan. „Компанията винаги е приемала политическото качество като първи елемент в инспекцията и управлението на задграничния въоръжен ескорт и е настоявала за укрепване на партийното ръководство на екипа за ескорт“, се казва в съобщението.
Huaxin Zhongan казва на уебсайта си, че 42% от нейните охранители, които работят предимно в Китай, са пенсионирани войници и че целият ѝ персонал по сигурността, базиран в чужбина, е от бивши военни. В друга публикация от тази година, описваща ескорта, за да помогне на корабите да се защитят от пиратство, един вид работа по сигурността, при която китайските изпълнители имат свобода да носят огнестрелни оръжия, компанията призна, че може да използва такива оръжия само с благословията на партията. Тя казва, че служителитеѝ са отблъснали пиратите повече от 40 пъти, спестявайки на клиентите милиони долари потенциални загуби.
Комитетът на Комунистическата партия на групата изисква нейният задграничен клон да „наследи славната традиция на нашата партия и армия на „партията командва оръжието“, казва компанията, добавяйки, че трябва „да приеме управлението на оръжията като политическа задача“.