Следващото предизвикателство пред германския сектор на чиповете е работната сила

Недостигът на квалифицирана работна ръка се отразява тежко на сектора

13:00 | 2 юли 2023

Автор: Агата Кантрил

Снимка: Bloomberg LP

Бившият източногермански град Дрезден беше епицентърът на развитието на чиповете зад Желязната завеса. Това наследство продължава да съществува както в Дрезден, така и в съседните му региони. Повече от три десетилетия по-късно всеки трети полупроводник, произведен в Европа, идва от Саксония.

Регионът е привлякъл милиарди инвестиции, а заводите за производство или "фабриките" на компании като Infineon, Bosch и Globalfoundries са базирани в Саксония, за която се говори, че ще бъде мястото на бъдещия завод на TSMC.

Въпреки това недостигът на квалифицирана работна ръка се отразява тежко на сектора.

Над 76 000 души в Саксония са заети в местната индустрия за производство на чипове, отчасти благодарение на близките клъстери от изследователски институти, свързани с полупроводници компании и технически университети. Според прогнозите на лобистите до 2030 г. броят им ще нарасне до 100 000.

Това обаче не е достатъчно - нито за Германия, нито за Европа като цяло. До тази година Европейският съюз иска да генерира 20 % от световното производство на полупроводници, а не както досега - 10 %. Усилията на Дрезден за обучение на таланти и привличане на квалифицирани работници могат да подскажат как това може да се случи.

Сампада Годхинди е възпитаник на Техническия университет в Дрезден, който през 2011 г. стартира магистърска програма по наноелектронни системи, привличайки много чуждестранни студенти и създавайки поток от таланти, които се насочват директно към индустрията. Родом от Карнатака, Индия, Годхинди започва да проучва магистърски програми на английски език в Германия, след като работи за германска компания за автомобилни части, и Дрезденският технически университет заема челно място в много от търсенията ѝ. След като получава дипломата си, тя иска да остане в района и получава работа като интеграционен инженер в GlobalFoundries, където моделира електронни компоненти върху полупроводници.

Университети като ТУ Дрезден и близките изследователски институти като центъра "Хелмхолц" и института "Фраунхофер" са направили възможно производителите да " си осигурят както опитни специалисти по чипове, така и млади висшисти и квалифицирани работници за нашите фабрики за чипове", заяви по електронната поща за Bloomberg производителят на полупроводници Robert Bosch GmbH.

Съществува също така динамична екосистема от компании, работещи в сектора на полупроводниците и в други сектори, подпомагана от индустриални групи като Silicon Saxony. Тази организация, която има над 450 членове в региона, представлява производители на чипове, академични институции и доставчици.

Това са условията, които законодателите искат да възпроизведат в цяла Европа. През април европейските преговарящи се споразумяха за окончателния вариант на Акта за чиповете на ЕС, с който се отпускат 43 милиарда евро за укрепване на сектора на полупроводниците в блока. Наред с отпускането на субсидии за научни изследвания и големи нови фабрики, ЕС иска да запълни недостига на умения в производството на микрочипове. Програми като Европейската академия за умения в областта на чиповете до 2030 г. биха могли да помогнат, като целта им е през следващото десетилетие да бъдат обучени 500 000 експерти в областта на микроелектрониката.

Германия също се опитва да изпревари недостига на квалифицирани работници. През октомври миналата година правителството обяви стратегия, насочена към образованието, повишаването на квалификацията, увеличаването на участието на работната сила, подобряването на културата на работа и намаляването на емиграцията. Най-голямата икономика в Европа също така реформира имиграционните си закони, за да улесни пристигането на квалифицирани работници от чужбина в Германия.

Тези стъпки са особено належащи, тъй като според проучване на IW Koeln 28 % от експертите по електротехника и 33 % от инженерните ръководители в сектора на полупроводниците в Германия ще достигнат пенсионна възраст през следващите 10-12 години. В цяла Германия секторът отчита недостиг на 62 000 служители между юни 2021 г. и юни 2022 г. Със застаряването на населението и по-малкия брой германци, които навлизат в работната сила, "все още има огромна нужда от чуждестранна квалифицирана работна ръка", заяви пред Bloomberg говорител на германското Министерство на труда.

Дрезден. Чуждестранното население на Дрезден се е увеличило повече от два пъти за едно десетилетие.

През последните години Дрезден превърна това в свой приоритет в полза на сектора за производство на чипове. Infineon, която неотдавна положи основите на четвърти завод в града, има служители от над 50 държави в Саксония, докато GlobalFoundries има над 40 националности, представени в завода си в Дрезден. От студентите, които заеха 65 места в курса по производство на чипове на ТУ Дрезден миналата година, много бяха от Китай и Иран, а индийските граждани съставляваха 57% от випуска.

Част от тези демографски промени са дългосрочен резултат от това, че западните страни отслабиха фокуса си върху STEM образованието. "Имаше по-малко електроинженери, които излизаха от колежите", казва Сайед Алам, ръководител на глобалната високотехнологична индустрия в Accenture.

Според Силвана Мусела, технически координатор на ALLPROS.eu, проект на ЕС, финансиран от програмата "Цифрова Европа", производителите на чипове в ЕС също се борят да достигнат заплатите, предлагани в други части на света. "Европа губи таланти, защото не може да плати толкова, колкото може да плати една сингапурска, южнокорейска, американска или канадска организация", обяснява Мусела.

В по-общ план производителите на чипове изпитват затруднения да се конкурират с по-високите заплати, предлагани в други технически области, някои от които са допълнително привлекателни с това, че са по-малко физически натоварени. "Дори електроинженерите, които излизат, може да не изберат полупроводниковата индустрия като основен избор", казва Алам. "Те се насочват към софтуерната индустрия."

Наред с усилията на правителствено ниво за привличане на хора в сектора, компаниите също се насочват към проблема, обясни Франк Бьозенберг от лобистката група Silicon Saxony. В интервю той заяви, че особено много държи да се ангажира с хора, "които могат да влязат в бранша едва след около десет години." На ден на отворените врати в бранша на летището в Дрезден, организиран от групата, специалисти по подбор на персонал и представители на отдел "Човешки ресурси" предлагаха на студентите от университетите да се присъединят към бранша.

Бьозенберг също така беше много ясен относно това къде вероятно ще бъдат намерени бъдещите му колеги. "Ще бъде много трудно - или всъщност невъзможно - да се покрият настоящите и бъдещите нужди на индустрията само от Саксония. Това означава, че се нуждаем от имиграция", каза той.

Освен привличането на квалифицирани работници в Германия, допълнително предизвикателство е да ги убедим да останат. Тъй като през последните години в Саксония се увеличи подкрепата за крайнодясната Алтернатива за Германия, производителите на чипове са наясно, че Дрезден трябва да остане място, където чужденците искат да живеят.

Стартирани са програми за свързване на квалифицирани технологични специалисти от Индия с работни места в Саксония, браншови групи помагат на хората да се установят да живеят в региона, а местни организации улесняват изграждането на общности сред новопристигналите. Дрезден не е толкова интернационален, колкото някои от по-големите градове в Германия, но делът на чужденците в саксонската столица се е увеличил повече от два пъти от 2014 г. насам.

След четири години в Дрезден, Годхинди се вижда да живее в града за дълго време. Тъй като нейната родина се стреми да развие индустрията си за чипове и да привлече международни таланти, Годхинди смята, че Германия може да подобри маркетинга си за потенциални чуждестранни студенти.

"Германия е много приятелски настроена към студентите страна", казва тя. "Получавате много добро качество на образованието и сравнително ниски разходи за живот. И този факт не се рекламира добре пред студентите в Индия."