Глобалната икономика и инфлацията досега се оказаха изненадващо устойчиви на порой от увеличения на лихвените проценти, което накара висшите централни банкери да обещаят повече от същото в сряда.
Появявайки се заедно в Синтра, Португалия, председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и управителят на Bank of England (Английската централна банка) Андрю Бейли казаха, че имат начини да обуздаят твърде високата инфлация.
„Въпреки че политиката е рестриктивна, тя може да не е достатъчно рестриктивна и не е била рестриктивна достатъчно дълго“, каза Пауъл на панелна дискусия, организирана от ЕЦБ, която включваше и управителя на Японската централна банка Казуо Уеда.
Отбелязвайки, че повечето служители на Фед очакват да повишат лихвените проценти поне още два пъти тази година, Пауъл остави вратата отворена за централната банка да увеличи разходите по заеми на две последователни срещи, след като направиха пауза в затягането на заседанието си по-рано този месец.
Лагард, от своя страна, предположи, че увеличението на лихвените проценти на ЕЦБ следващия месец е на практика сигурно, въпреки че беше по-малко ангажирана с това какво ще направят политиците на следващата им среща през септември. Бейли, междувременно, обеща да направи необходимото, за да върне инфлацията до 2%, след като BOE изненада инвеститорите, като повиши лихвите с половин процентен пункт този месец.
Уеда беше изключението, подчертавайки, че лихвените проценти в Япония ще останат на сегашните си нива, тъй като основната инфлация остава под 2%. Въпреки това той очерта потенциала за промяна, ако Банката на Япония стане по-уверена, че ръстът на цените от 2% ще се материализира през следващата година.
Миналата година Фед, ЕЦБ и BOE предприеха най-агресивното си кредитно затягане от десетилетия в опит да намалят инфлацията обратно до своите цели от 2%.
„Малко озадачени“
Въпреки опасенията, че това ще предизвика глобална рецесия, световната икономика досега издържа. Но базовата инфлация също е постоянна.
„Навсякъде централните банкери казваха: „Ние сме решени“, но мисля, че са малко озадачени, че това е имало малък ефект досега“, каза Рагурам Раджан, бивш управител на индийската централна банка и бивш главен икономист на МВФ, имайки предвид затягането на паричната политика.
Пред Bloomberg Раджан добави: „Ако погледнете базовата инфлация, да, тя наистина спадна през годината, но изглежда се е стабилизирала – и това е притеснението.“
„ЕЦБ и Федералният резерв звучат така, сякаш се доближават до пика на лихвените проценти и са преминали към разговори за продължителността на крайната лихва, докато Bank of England все още се фокусира върху това колко високо да стигне. И накрая, Банката на Япония скоро няма и да тръгне", коментират анализатори от Bloomberg Economics.
Пауъл и колегите му от Федералния резерв ще получат още данни за инфлацията в петък, с публикуването на данни за май за индекса на цените на личните потребителски разходи.
Икономистите прогнозират общата инфлация по този показател да се забави до 3,8% от 4,4% през април, до голяма степен поради спада в цените на бензина. Базисната инфлация – която изключва разходите за храна и енергия и която политиците смятат за по-показателна за основната тенденция – се очаква да остане непроменена на 4,7%, според средните прогнози на икономисти, анкетирани от Bloomberg.
Прогнозата на Пауъл
Пауъл каза, че основната мярка няма да падне до 2% до 2025 г. и изрази загриженост, че колкото по-дълго инфлацията остане висока, толкова по-голям е рискът тя да се затвърди в икономиката.
„Изминаването на времето не е наш приятел тук“, каза той.
Той и Бейли се съсредоточиха върху затягането на съответните пазари на труда в своите страни, представяйки го едновременно като източник на сила за икономиката като цяло, но и като гориво за инфлацията.
Пауъл призна, че е възможна рецесия в резултат на действията на Фед, въпреки че това не е неговият основен случай.
Другите в панела бяха също толкова предпазливи. Докато BOE в момента не прогнозира рецесия, „трябва да я наблюдаваме много внимателно“, каза Бейли.
В крайна сметка централните банкери ясно дадоха да се разбере, че тяхната цел номер 1 е да укротят инфлацията – дори това да означава, че икономиките им ще трябва да преживеят някои трудни времена в резултат на това.
„Трябва да се направи това, което трябва да се направи“, каза Лагард.