Брюксел планира да вдигне контрола върху някои генно модифицирани култури, за да помогне на фермерите да се справят с изменението на климата в ход, който вероятно ще възобнови дебата в цяла Европа относно противоречивите техники.
Проект на регламент на ЕС, видян от Financial Times, предлага много модифицирани растения да бъдат одобрени като конвенционални, вместо да преминават през съществуващия ГМО режим на блока, който е трудоемък и скъп.
Планът ще създаде категория растения, които са използвали генно редактиране за създаване на нови сортове, но биха могли да бъдат постигнати чрез традиционни техники за развъждане. Те включват пшеница, която може да издържи на суша, домати, устойчиви на гъбички, и картофи, съдържащи по-малко акриламид, който става канцерогенен при пържене.
Служители на ЕС казват, че новите техники са жизненоважни за поддържане на добивите, тъй като фермерите се борят с променящите се метеорологични модели, като суша и наводнения. Те също биха намалили употребата на пестициди, торове и други химикали. Предложението все още може да бъде променено, преди да бъде представено от Европейската комисия на 5 юли.
„Науката и доказателствата показват, че това може да се постигне и чрез конвенционално отглеждане на култури“, каза служител на ЕС.
„Икономическата обосновка е много силна. Ако искаме да се справим с изменението на климата и да подкрепим продоволствената сигурност, имаме нужда от тези техники."
Предложението определя различни регулаторни опции, но предпочита лек режим за повечето нови сортове растения – които ще бъдат „третирани подобно на конвенционалните растения и няма да изискват разрешение, оценка на риска, проследимост и етикетиране като ГМО“. Според проекта за тези растения ще бъде създаден регистър за прозрачност.
Редактирането на гени е форма на инженерство, при която гените могат да бъдат изтрити или добавени от същия или подобен вид, ускорявайки традиционен процес, при който учените смесват различни видове растения. Пример за това е снаждането на сорт пшеница с голям клас, което води до високи добиви, с такова с дебело стъбло, което го прави по-устойчив на вятър.
Тя се различава от генната модификация, която въвежда ДНК от чужди видове.
Растенията, използващи редактиране на гени, които не могат да възникнат естествено, ще изискват пълно разрешение за ГМО. Въпреки това „ще бъдат въведени мерки за стимулиране на растителни продукти, които биха могли да допринесат за устойчива хранително-вкусова система“ и културите, оценени като такива, няма да трябва да носят етикет за ГМО.
Само няколко ГМО са разрешени в ЕС, главно за храна на животни, поради обществена и политическа опозиция.
"Грийнпийс" заяви, че ще се противопостави на всяко облекчаване и описа предложението като идващо от „ненаучен фантастичен свят, където недоказаните твърдения на корпорациите за ползи се приемат за даденост и рисковете не съществуват“.
Ева Корал, участник в кампанията за ГМО на "Грийнпийс" в ЕС, каза пред FT, че висшите съдии на съюза през 2018 г. са постановили, че редактирането на гени трябва да бъде обхванато от регламента за ГМО.
„Върховният съд на ЕС беше категоричен, че ГМО с друго име все още са ГМО. ЕС трябва да регулира новите ГМО, за да гарантира, че не представляват опасност за природата, опрашителите или човешкото здраве."
Предложението наистина призовава за внимателно третиране на устойчиви на хербициди растения, които са прескочили видове, за да доведат до устойчиви на хербициди плевели.
Зелената партия и други в Европейския парламент, които ще трябва да одобрят предложението, също се противопоставят на всяка промяна. Въпреки това повечето държави-членки, които също трябва да се съгласят, са изразили подкрепа за разхлабване на правилата за ГМО, според човек, запознат с последните дискусии.
Представители на ЕС казват, че ще наблюдават подобни ефекти и ще действат по съответния начин. Но те твърдят, че е необходимо по-свободно регулиране, за да се гарантира комерсиализиране на научните изследвания в ЕС, тъй като много страни приемат генно редактирани култури.
Това също така ще подкрепи по-малките предприятия, защото ще има по-малко бюрокрация за комерсиализиране на културите.
Премахването на ефективната забрана на ЕС върху генно-променени култури също ще помогне на развиващия се свят, който обикновено не ги засажда, ако не могат да бъдат изнесени в ЕС.
„Това може да има положителни глобални последици“, каза служител на ЕС. „Други страни, особено в райони, където проблемите с продоволствената сигурност са по-остри, наблюдават какво правим. Това може да бъде важно за тях, за да се справят с изменението на климата."