В един горещ юнски следобед в бизнеспарк в покрайнините на Милано, далеч от тълпите, които се стичат към фонтана Треви в Рим или площад Сан Марко във Венеция, семейна фирма се възползва от революцията в областта на зелената енергия - и от слабо забележимото икономическо възстановяване.
Неутолимото търсене на електрически автомобили и инфраструктура изисква електрически двигатели, а електрическите двигатели изискват статори и ротори, които се произвеждат от работници в защитни облекла в Eurogroup Laminations SpA, компания, основана през 1967 г., която стана публична по-рано тази година и помогна на Италия да заеме първо място на европейския пазар за първично публично предлагане. Това не е прехвален стартъп, подкрепен от SPAC, а фирма, чиято печалба се е удвоила през миналата година, доставяйки продукти на производители на автомобили като Ford Motor Co. и Volkswagen AG.
Добре дошли в италианския вариант на Mittelstand - конкурентен, иновативен и част от индустриален сектор, който се справя по-добре от германския, където много по-силната зависимост от руския газ и китайските пазари доведе до рецесия на икономиката. И макар да не е имунизирана срещу кризата, италианската икономика е постигнала забележително наваксване след Covid-19, изпреварвайки Германия, Франция, Испания и средния показател за еврозоната от края на 2019 г., според данни на ОИСР.
Това е възстановяване, което е от огромно значение за Запада, тъй като европейското единство в лицето на конкуренцията между САЩ и Китай е основна геополитическа разломна линия. Големият въпрос е дали то може да избегне потушаването му от лоши политически навици и по-широко икономическо забавяне.
Неотдавнашните резултати на Италия очевидно влизат в противоречие с репутацията ѝ на банкова касичка, правителства с бунтарски настроения и планина от публичен дълг. Икономическият растеж е анемичен от две десетилетия, тъй като ерата на неизпълнените икономически обещания и корупцията на Силвио Берлускони отстъпи място на провалите на антисистемното движение "Пет звезди" и евроскептиците. Далеч сме от периода на стопанския разцвет през 80-те години на миналия век, когато номиналният брутен вътрешен продукт на Италия засенчи този на Обединеното кралство - през 2017 г. дори БВП на глава от населението в Испания надхвърли този на Италия.
Въпреки това през последните няколко години се наблюдава щастливо стечение на правителствена подкрепа, икономически реформи и пандемични разходи на Европейския съюз - от които Италия е най-големият получател, като според Еулала Рубио от Института "Жак Делор" потенциалното увеличение на БВП до 2030 г. може да достигне 3,1 %. А глобалното потребителско оживление, което не се поддава на инфлацията и подхранва южната част на еврозоната, ще превърне 2023 г. в рекордна година за туристическата индустрия. Цифровите номади в Сицилия са намерили своето място в богатия Милано, където цените на недвижимите имоти се покачиха, а финансистите се настаниха, за да се възползват от данъчните облекчения.
Последните няколко години донесоха това, което инвеститорите смятат за политическа стабилност. Дори миналогодишното рязко преминаване надясно от правителството на единството на Марио Драги към ултраконсервативното правителство на Джорджа Мелони все още не е разклатило икономическата лодка. Макар че социалната ѝ програма е безпрецедентна, тя се придържа към бюджетните ангажименти на предшественика си. Спредът между доходността на италианските и германските облигации, който някога беше ежедневен индикатор за икономическото напрежение в Италия, спадна до най-ниското си ниво от една година насам. Съотношението на италианския дълг към БВП също е намаляло, но остава високо - около 144%.
"За първи път от доста време насам изглежда, че Италия има план", смята икономистът Жил Мок от AXA, според когото обещанието за структурни реформи, съчетано с наградата от пандемичните фондове на ЕС, е отбелязало прекъсване на десетилетията на разочароващ спад.
Дори и при очевидния натиск на геополитиката и гигасубсидиите, които се хвърлят за гигафабриките във Франция и Германия, италианският гоблен от малки предприятия също се е научил да се възстановява от кризите. По същия начин, по който Рим се адаптира бързо към реалността на войната, като диверсифицира енергийните си доставки, италианските фирми изглеждат по-добре подготвени да преживеят тежки удари.
Eurogroup Laminations е пример за това. През лятото на 2016 г., когато Обединеното кралство гласува за Brexit и когато Economist окарикатури италианските банки като автобус, който се клати над ръба на скала, компанията си осигури финансиране за разширяване. От 2017 г. насам предприятието твърди, че е разработило 10 нови продукта и девет нови процеса. Когато Covid удари, тя затвори само за три дни. По време на газовата криза тя прехвърли по-високите цени на енергията на своите клиенти, без да ги загуби в този процес.
Признаците на авангардни производствени процеси са навсякъде около площадката в Baranzate, подкрепени от италианските данъчни облекчения за капиталови инвестиции. Докато бездейно стоим на територията на фабриката и наблюдаваме автоматизирано сглобяване, осъзнаваме, че стоим на пътя на един от няколкото нетърпеливи робота, които се опитват да си свършат работата. Контролната зала наблизо е пълна с екрани и измервателни уреди, които не биха изглеждали неуместно в ядрен реактор.
"Ние нямаме размерите на Германия или на Франция", казва Марко Ардуини, главен изпълнителен директор на Еврогрупата. "Но имаме предприемачество."
Както показва графиката по-долу, наблюдава се намаляване на кризисната пропаст в еврозоната между продуктивния Север и неконкурентоспособния Юг: Днес Германия е мястото, където ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността, докато в южните страни се наблюдава повишена производителност, според Unicredit SpA.
Съществуват обаче две големи предизвикателства, които излагат на риск това възстановяване. Първото са очевидните структурни предизвикателства, които все още остават. Сред тях са образованието, като делът на 25-34-годишните с висше образование в Италия е значително под средния за ЕС (41 %); възприятията за корупция, които се разглеждат като равни на тези в бившата съветска република Грузия, и хронично бавната съдебна система, която се ускорява като част от ангажимента на Италия за използване на средствата на ЕС за възстановяване.
Втората причина е, че старите политически навици може да се окажат вредни, тъй като правителството на Мелони е изправено пред критично изпитание при усвояването на тези средства от ЕС. Получаването на паричните средства зависи от извършването на тежката работа по изпълнението на инвестициите и основните етапи на реформите, но напредъкът е бавен и има опасения, че Мелони може тактически да обвини брюкселската върхушка за неуспехите си преди парламентарните избори през следващата година. Все по-скептично настроената Европейска комисия отложи през март плащането на 19 млрд. евро за страната, за да провери направеното до момента. (Като се изключи това, Италия е получила около 67 млрд. евро от общо 192 млрд. евро заеми и безвъзмездни средства).
Икономистът Франческо Джавази, бивш съветник на Драги, предупреди миналата седмица във вестник Corriere della Sera: "Ако изпълнението на (плана за възстановяване) не остане приоритет за правителството, съществува риск да бъдат осуетени нашите амбиции - и тези на Европа." Той има право.
Поддържането на възстановяването на Италия ще бъде от решаващо значение не само за самата страна, но и за надеждите на Европа за по-тясна интеграция и западно единство. На корпоративно ниво ръководителите са наясно, че бъдещето може да се обърка: Следствията от войната вече принудиха EuroGroup Laminations да преустанови и отпише дейността си в Русия и да промени веригата си за доставки в съответствие с по-поляризирания свят по линията САЩ-Китай. "Това не е лесен момент за Европа", казва Ардуини. "Трябва да останем единни." Политиците може би имат други планове.