Влизането на Хърватия в еврозоната и в зоната за свободно пътуване на Европейския съюз се отразява добре на оживените ресторанти и магазини за сувенири в стария град на Дубровник. Бизнесът рядко е бил по-добър, тъй като все повече посетители намират по-лесен достъп до страната и харчат пари. Длъжностните лица вече прогнозират рекордни приходи от туризъм.
Но успехът доведе до ново главоболие в плажните центрове по крайбрежието на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може да звучи познато в някои части на Западна Европа: как да се осигурят достатъчно работници, за да се отговори на търсенето.
Трудно е да се преувеличи значението на туризма за Хърватия. Индустрията представлява около една пета от икономиката, повече от всички останали, подобно на горещи точки като Малта.
След като през по-голямата част от 32-годишната си история като независима държава Хърватия разчиташе на домашни работници, статистиката за разрешителните за работа показва, че все повече работодатели трябва да търсят по-далеч, за да запълнят празнините.
"Хърватия сама не може да осигури достатъчно работна ръка, за да поддържа туризма като основен отрасъл, и се намира в ситуация, в която очевидно се нуждае от пристигането на работна ръка от чужбина", заяви Борис Вуйчич, управител на централната банка. "Няма признаци, че тази тенденция ще се промени."
Бумът се дължи на преминаването на Хърватия към единната валута на 1 януари и присъединяването ѝ към Шенгенското пространство. Това премахна преминаването на границите със съседи като Унгария и Словения, а 95% от туристите пътуват до Хърватия с кола.
Местните магазини и ресторанти се разрастват, обслужвайки предимно европейски туристи, които просто искат да вечерят и да се забавляват в света след пандемията. Това изисква персонал в страна, в която тази година безработицата достигна най-ниското си ниво от 1982 г. насам и където местното население намалява.
Златко Боровац, който управлява оживения ресторант Peskarija Lokanda с изглед към дубровнишкото пристанище и още четири ресторанта, казва, че по-голямата част от персонала му, който наброява около 180 души, сега е от чужбина, най-вече от съседните балкански страни.
Въпреки че през 2015 г. на работници от страни извън ЕС са били издадени само 2700 разрешителни, правителството очаква броят им да достигне 180 000 през тази година. Според Зарко Катич, държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, по този начин делът на чуждестранните работници в общата работна сила ще достигне повече от 10 %.
Очаква се до края на годината правителството да измени законите, за да улесни работата в Хърватия. Тъй като повече от 40 % от всички чуждестранни работници идват от места като Филипините и Индия, разрешителните може да са за три години вместо за една и работниците ще могат да остават в Хърватия между договорите.
Според Ирис Голднер Ланг, професор по право на ЕС в Загребския университет и титуляр на катедрата на ЮНЕСКО по свободно движение на хора, миграция и междукултурен диалог, Хърватия също е изправена пред предизвикателството да интегрира чуждестранните работници, тъй като сега страната ги насърчава да останат по-дълго. "Сега ние като общество сме изправени пред предизвикателството как да намерим начин бързо да защитим голям брой хора", каза тя.
Емерсон Лопес Рагаса има едногодишно разрешително за работа и си е намерил работа в пекарна Pan Pek в Загреб, където може да работи през цялата година, а не само през туристическия сезон. Първата му работа е била като помощник-готвач в хотел на остров Корчула.
24-годишният мъж е израснал в Манила, първо напуска Филипините, за да работи в Доха, а след това се премества на Балканите по съвет на приятел. Той няма непосредствени планове да замине. "Мечтая някой ден да мога да доведа родителите си тук - казва той, - на това красиво място".