Сватбата на Чайтаня Шарма и Абишек Рей попадна във вестниците. Не защото са известни (не са), или защото нещо се бе объркало (не бе).
Техният съюз се превърна в събитие в местните новини, защото и двамата са мъже, които настояват да заздравят връзката си с цялата помпозност на традиционна брачна церемония, въпреки че клетвите им не са законно признати в страната.
„Ако празнуваме, че сме заедно, то трябва да бъде по същия начин, както всяка друга хетеросексуална двойка“, каза Шарма, който изненада Рей с предложение по време на пътуване до Тадж Махал. „Решихме да направим пълна сватба с всички обичаи и церемонии като Халди, Сангит и Мехенди, а не само церемония по обвързване.“
Върховният съд на Индия в момента изслушва аргументи по дело за легализиране на еднополовите бракове и решението вероятно ще бъде взето тази година. Но откакто съдът ефективно декриминализира хомосексуалността през 2018 г., нарастваща група индийски гей двойки възприеха – и преоткриха – сложните сватбени церемонии и традиции на страната.
Тъй като в Индия няма правни документи за еднополови сватби, е невъзможно да се каже точно колко двойки са решили да се оженят; това със сигурност е малка част от милионите пищни церемонии, които се провеждат всяка година и генерират повече от 17 трилиона рупии (210 милиарда долара) приходи, според оценки на индустрията и пазара на злато, традиционен сватбен подарък.
В страна с население от 1,4 милиарда души, повече от 22 официални езика и повече от половин дузина религиозни традиции, няма единна дефиниция за „индийска сватба“. По-голямата част от индуисткото население често празнува с множество церемонии, ястия и партита, които могат да обхванат по-голямата част от седмицата и да включват стотици гости.
„Честно казано няма ограничение за потенциала за разходи в Индия“, каза Тина Таруани, съосновател на Shaadi Squad, малък бутик за планиране на сватби със седалище в Мумбай, който планира около десет сватби от висок клас годишно на цени, вариращи от 20 милиона до 150 милиона рупии.
Дори сред градската и млада клиентела, казва Таруани, еднополовите сватби традиционно са били табу. „Изключително хубаво е да се види, че тук има поне някаква форма на промяна.“
Нови, фокусирани върху LGBTQ „брачни приложения“ – услуги за намиране на по-ориентирани към обвързване – също процъфтяват след решението от 2018 г. През есента индийският мегасайт Matrimony.com стартира LGBTQ подразделение, наречено RainbowLuv. Главният маркетинг директор Арджун Бхатия казва, че сега има близо 100 000 членове. Подобно, но по-малко приложение, Umeed, от хинди думата за „надежда“, стартира преди четири години.
„Не че гей браковете не са се сключвали по-рано, но те бяха малко и не бяха широко известни“, казва Самеер Сриджеш, основателят на Umeed. „Но след декриминализацията на раздел 377 през 2018 г., повече хора от LGBTQ общността излязоха на открито, искайки да намерят своя дългогодишен партньор или съпруг.“
Не всеки свещеник е готов да отслужи еднополова сватба. Шарма и Рей казаха, че са се свързали с около десет различни свещеника, преди да намерят един, готов да води сватбата им, с пълния набор от обичайни церемонии.
Чрез приятел, Сугата Басу и Маянк Калра намериха „прогресивен свещеник“, който силно ги насърчи да имат всички традиционни обичаи и ритуали на сватбата си. Така че и двамата носеха сложни рисунки с къна – исторически за булките – на ръцете си. Когато обикаляха около свещения огън, символ на обещанието, което си дадоха един на друг, те се редуваха, водейки един друг.
„Бяхме сигурни какви сме един за друг и какво означава нашата връзка и с подкрепата на семейството и приятелите ни нямаше причина да не се оженим“, каза Басу. „Провеждането на социална сватбена церемония не е незаконно.“
В Колката Шарма и Рей също адаптираха своите бенгалски и марвари традиции. Докато на хетеросексуална сватба младоженецът рисува с червено на челото на булката, Шарма и Рей се мажеха със символичното кумкум. „Имахме всички обичаи, които бихме могли да имаме, с изключение на тези, които са специално предназначени за булки“, каза Шарма.
За двойка гуджарати джайн, живееща в Тексас, Вайбхав Джайн и Параг Мехта преработиха бараат, обичайно сватбено шествие, което по традиция младоженецът води до къщата на булката си в деня на сватбата си. Мехта и Джайн водеха всеки свой контингент до мястото. Те също преформулираха обичайния каня-даан, даването на булката, на вар-даан, даване на младоженеца.
„И двамата ни родители направиха вар-даан и ни дадоха един на друг“, каза Джейн. „Вардаан на хинди също означава благословия и това беше смисълът.“
Много LGBTQ индийци все още не живеят открито или нямат благословията на семействата си; еднополовите връзки са особено табу в селските райони, а правителството се противопоставя на еднополовите бракове.
Все пак решението от 2018 г. насърчи дори двойки без подкрепа от общността да отпразнуват връзките си. Индранил Дас и Екен Босе си размениха пръстени в храм и проведоха малка церемония, на която си размениха гирлянди и ядоха торта. Някои от членовете на семействата им отказаха да участват.
„Ако съдебното дело тръгне в наша полза, тогава може да има по-голямо приемане на LGBTQ браковете и от нашето семейство за нашия брак“, каза Дас, добавяйки, че той и Босе „ще бъдат първата двойка в Колката, която ще регистрира брака си .”
Други двойки казаха, че техните сватби са станали символични в техните общности. Малко след сватбата си в САЩ Джейн и Мехта дадоха интервюта с медии на хинди в Индия и скоро двойката започна да получава съобщения от LGBTQ младежи в Индия с молба за насоки и подкрепа.
Въпреки вниманието и отговора, Мехта каза: „Това, което направихме, не беше нищо изключително. Ние сме просто двама души, които се влюбиха и се ожениха и това е едно от най-човешките и естествени неща, които човек може да направи."