За няколко хиляди милионери в Женева регионалният вот днес може да има трайно въздействие върху портфейлите им.
На референдум на 18 юни гражданите на богатия град-кантон на брега на езерото ще бъдат попитани дали да наложат допълнителен данък "солидарност" на физическите лица с над 3 млн. франка (3,3 млн. долара) за следващото десетилетие.
Гласуването има пряка връзка с пандемията, когато задълбочаващото се неравенство в световен мащаб и притесненията как да се изплати набъбващият държавен дълг предизвикаха широки политически дискусии за това как да се възстанови балансът. Данъците върху богатството бяха една от идеите, обсъждани от Обединеното кралство до Калифорния.
Въпреки че в Швейцария вече има такъв данък, коалиция от леви депутати, профсъюзи и активисти в Женева събра достатъчно подписи в рамките на системата на пряка демокрация в страната, за да попита дали най-богатите граждани трябва да плащат още повече.
"Излизането от здравната, социалната, икономическата и климатичната криза изисква мащабни действия", се казва в текста на инициативата. "Средните класи плащат висока цена за тази криза и затова е справедливо да помолим мултимилионерите за солидарно усилие."
Вторият по големина град на една от най-богатите европейски държави, Женева, има 506 000 жители.
Данните от данъци върху богатството в кантона показват, че повече от 19 000 от тях достигат прага на милионерите. Предложението би засегнало по-малък брой от тях - между 4200 и 10 000 души - приблизително 1%.
Според неправителствената организация Avenir Suisse данъкът върху богатството в Женева, който е около 1% годишно, вече е един от най-високите в Швейцария. "Временната солидарна вноска за големите състояния", както се посочва в предложението, на практика ще го повиши до 1,5%.
Според участниците в кампанията, сред които е и швейцарската Зелена партия, мярката ще донесе допълнителни 430 млн. франка (474 млн. долара) за периода на действие от 10 години.
Алиансът, който настояваше за въвеждането на налога, го направи в период на огромни бюджетни разходи и недостиг на публични финанси, но оттогава нещата са се променили. През 2022 г. Женева отчете рекорден бюджетен излишък от 727 млн. франка, дължащ се на по-високи от очакваните данъчни приходи.
Ето защо новоизбраното правителство на кантона съветва гражданите да гласуват с "не".
"Това предложение беше обмислено по време на кризата с Covid, за да може държавата да се справи с увеличаването на бедността благодарение на повече финансови средства", заяви пред вестник Tribune de Geneve финансовият министър Натали Фонтане от подкрепящите бизнеса либерали. "Данъчните приходи през последните години бяха достатъчни, за да се справят с нея."
Местните опоненти посочват примера на Норвегия, където увеличението на данъка до между 1 и 1,1% - значително по-ниско от предложеното в Женева - е подтикнало богатите хора да напуснат страната.
"Искаме абсолютно да избегнем норвежкия синдром, при който богатите се изселват", заяви в телефонно интервю Винсент Субилия, председател на Търговско-промишлената палата на Женева. "Тази идеологическа и демагогска инициатива трябва да бъде категорично отхвърлена", каза той. "Тя е опасна, защото може да застраши пребиваването на богатите граждани на Женева".
Миналата година най-богатите данъкоплатци в града - тези с глобално богатство над 2 млн. франка - са платили близо 700 млн. франка, или 83% от общия данък богатството на Женева, според данните на кантона.
"Това е малък брой лица", казва Субилия. "Ако 10 от тях напуснат региона, това ще ни лиши от 200 млн. швейцарски франка данъчни приходи."
Швейцарската Зелена партия обаче омаловажава опасността от изтичане на хора, като отбелязва, че съществуващият данък върху богатството не е прогонил богатите граждани.
"Противниците ще кажат, че това устройство ще отблъсне част от хората с тези богатства", заявиха от партията. "Зелените смятат, че това е трудно да се повярва."
Гласът на народа в Швейцария
Швейцарската система за изборни инициативи - в сила от повече от век - позволява на избирателите да имат пряка дума. Референдум по почти всяка тема може да бъде свикан, като се съберат 100 000 подписа от швейцарски граждани. Системата позволява провеждането на национални гласувания, които се провеждат четири пъти годишно и са правно обвързващи. Съществуват и общински гласувания, при които праговете са по-ниски.
Гласуването на 18 юни включва три национални мерки - относно минималния данък за многонационалните компании, въведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, целите за климата до 2050 г. и Covid правила. Очаква се мерките да бъдат одобрени.