Докато САЩ обмислят дали да отворят отново посолството си в Либия, новият посланик на Владимир Путин се готви да заеме поста си в столицата, разширявайки руското влияние в петролна нация на прага на Европа.
Руската група "Вагнер", частна военна компания, контролирана от съюзника на Путин Евгений Пригожин, вече има достъп до ключови петролни съоръжения и подкрепи продължилата месеци блокада миналата година, която засегна износа в разгара на енергийната криза, предизвикана от нахлуването в Украйна.
Решението на Москва да възстанови дипломатическото си присъствие в Триполи - западното седалище на подкрепяното от ООН правителство - е най-ясният знак досега, че Путин се стреми да направи пробив отвъд традиционната си подкрепа за военния командир Халифа Хафтар на изток.
Развитието предизвика безпокойство в САЩ, които изпратиха множество висши служители, за да противодействат на напредъка на Путин в член на ОПЕК, който европейските правителства ухажват като потенциална алтернатива на руската енергия.
Те включват шефа на ЦРУ Уилям Бърнс, който посети Либия през януари, разговаря с конкурентни правителства на изток и запад и по-късно се срещна с официални лица в съседен Египет, който също подкрепи Хафтар.
На първо място в дневния ред на САЩ е опитът за отстраняване на около 2000 наемници на "Вагнер", които подкрепиха неуспешната кампания на Хафтар през 2019-2020 г. за превземане на Триполи и оттогава помогнаха за укрепването на контрола му върху доставките на петрол в страна, която е дом на 40% от резервите на Африка.
„Статуквото е по своята същност нестабилно“, каза специалният пратеник на САЩ за Либия Ричард Норланд в телефонно интервю, предупреждавайки за неуточнени усилия за използване на вътрешните разделения и осуетяване на усилията на ООН за провеждане на избори. „Нашето послание е, че ще получите легитимност само чрез избори.“
Но САЩ са в неизгодно положение в Либия, където нямат нито войски, нито дипломатическо присъствие. Въпреки че американски официални лица казват, че работят за възстановяване на собственото си посолство, решението остава политически трудно за Джо Байдън, който беше вицепрезидент по време на подкрепяния от НАТО бунт, който свали дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. – и последвалото потъване на Либия в хаос.
Посолството на САЩ беше затворено през 2014 г., когато Либия изпадна в гражданска война. Атака срещу американското консулство в източния град Бенгази по-рано уби посланика Кристофър Стивънс и трима други американци през 2012 г., подклаждайки вътрешнополитически шум, който усложнява всяко потенциално решение за завръщане.
Това остави САЩ с намаляваща възможност за действие, докато се опитват да управляват ситуацията отдалеч.
Подновеното международно съперничество в Либия идва, когато Русия постига други печалби в Близкия изток за сметка на Съединените щати. Традиционните арабски съюзници отказаха да се съобразят с усилията на САЩ да изолират Путин, като стигнаха дотам, че възстановиха връзките си със сирийския президент Башар ал-Асад, който е съюзник на Кремъл. Саудитска Арабия разгневи Белия дом в края на миналата година, когато ОПЕК+ – картел от производители на петрол, воден от Рияд и Москва – повиши глобалните цени на горивата чрез намаляване на производството на суров петрол.
Междувременно ролята на Китай в посредничеството за сближаване между Саудитска Арабия и Иран подчерта по-широката ерозия на авторитета на САЩ.
Петролен заложник
Въпреки че броят им е намалял след инвазията в Украйна от над 4000 души, силите на "Вагнер" присъстват в четири военни бази в Либия, според базирания в Либия мозъчен тръст Sadeq Institute и групата Navanti, която консултира частни клиенти и американски правителствени агенции. Паравоенните също така имат достъп до някои от най-важните енергийни съоръжения в страната, включително най-голямото петролно находище Шарара и терминала за износ на суров петрол Ес Сидер, показват техните проучвания на място.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков не отговори на искане за коментар относно политиката на Русия към Либия или ролята на силите на "Вагнер" в северноафриканската страна.
Мустафа Санала, бивш ръководител на Националната петролна компания на Либия, или NOC, обвини "Вагнер" и Обединените арабски емирства в участие в петролната блокада на Хафтар през 2020 г. Последвала блокада през 2022 г. завърши с отстраняването на Санала в полза на по-благоприятна за изтока фигура.
„Спирането се дължи, разбира се, главно на вътрешната политика на разпределение на приходите от петрол“, каза Робърт Униаке, старши анализатор на Navanti за Либия. „Но аз не вярвам, че това би могло да се развие по начина, по който се случи, без ролята на "Вагнер" в подкрепата (на силите на Хафтар) и показването на военна мощ в районите около петролните съоръжения.“
Усилията на Москва да възстанови влиянието, което загуби с падането на Кадафи, невинаги вървят гладко. Както нападението на Хафтар срещу Триполи, така и опитите да се издигне синът на покойния диктатор, Сейф ал-Ислам, на президентския пост, се провалиха.
Путин сега изглежда се е примирил с политика на подкрепа на статуквото, ситуация, която потенциално оставя либийския петролен износ заложник на Русия, която усеща натиска от санкциите върху собствените си продажби на суров петрол.
В интервю за Bloomberg новият шеф на NOC, Фархат Бенгдара, похвали силите на Хафтар за техните „големи усилия за осигуряване“ на нефтените полета. Той каза, че Либия планира да отвори нови блокове за международни компании през 2024 г. и да увеличи добива от 1,2 милиона на 2 милиона барела на ден в рамките на пет години.
Повечето петролни анализатори се съмняват, че NOC може да постигне това без повече политическа стабилност.
„Нашето впечатление е, че Западът се опитва да постигне стабилност в Либия, за да гарантира, че повече доставки на петрол и газ от тази страна достигат до европейските пазари“, каза Елена Супонина, анализатор за Близкия изток, базирана в Москва. „Кремъл разбира, че САЩ искат да използват всякакви средства, за да отслабят влиянието на Русия в Либия и една от нашите задачи е да не позволим това да се случи."
Притежаването на "Вагнер" на бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана също усложнява усилията на САЩ да се противопоставят на групировката. Хафтар разчита на тях да го защитават и да отблъснат противопоставящите се либийски милиции.
Глеб Ирисов, бивш офицер от руските военновъздушни сили, служил през 2019-2020 г. в сирийската военновъздушна база Хмеймим, използвана от Москва за снабдяване на силите на "Вагнер" в Либия, каза, че лично е видял до 20 съветски изтребителя МиГ-29, както и атакуващи хеликоптери, доставени на Либия.
Докато влиянието на "Вагнер" се разпространява в Судан, където САЩ казват, че са доставили ракети земя-въздух на силите на Мохамед Хамдан Дагало, които водят война срещу родовната армия на Абдел Фатах ал-Бурхан, администрацията на Байдън засилва натиска.
Миналия месец САЩ наложиха санкции на човек, обвинен в надзор на операциите на "Вагнер" в Мали. В обвинението се твърди, че групата разпространява оръжия в Африка, за да подкрепи кампанията на Путин в Украйна - където паравоенните също са се сражавали.
САЩ многократно са налагали санкции на "Вагнер" и неговата ръководна структура, включително Пригожин. Тези усилия досега не са повлияли много на операциите на групата, включително стремежа ѝ да задълбочи позициите си в няколко африкански и близкоизточни нации. Ако няма военна намеса, не е ясно какво ще стане.
„Това бяха обявени за цели на САЩ: номер едно да се изгони "Вагнер" и номер две да гарантира, че изборите се състоят през 2023 г.“, каза Джалел Харчауи, експерт по Либия в базирания в Лондон Royal United Services Institute. „Нито едно от двете неща няма да се материализира, главно защото САЩ наистина няма да опитат.“