Сблъсъците с НАТО в Косово показват, че амбициите на ЕС за Балканите се провалят

Непосредственият повод за протестите бяха общинските избори, проведени през април, които местните сърби бойкотираха, насърчавани от сръбският президент Александър Вучич

08:28 | 31 май 2023
Автор: Ясмина Кузманович и Миша Савич
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Усилията на Европейския съюз да подобри отношенията между сръбската и албанската общност в Косово се провалят, тъй като насилието се разпространява в северната част на страната.

Най-тежките сблъсъци от десетилетие избухнаха в понеделник, когато ръководените от НАТО мироопазващи сили бяха извикани да овладеят сблъсъците между сръбските протестиращи и косовската полиция. Ранени са 30 войници и десетки сърби.

С подкрепата на САЩ ЕС ръководи преговорите между косовското правителство и съседна Сърбия в опит да разрешат спорове, които блокират пътя им към евентуално членство в ЕС. Макар че най-същественият въпрос е отказът на Сърбия да признае независимостта на Косово, която формализира раздялата си с Белград през 2008 г., враждата между двете общности датира от войната в Косово преди едно поколение.

И Русия, и Китай подкрепиха позицията на Сърбия, като добавиха геополитическо измерение към спора и помогнаха за увековечаване на разделенията, които преследват страните от бивша Югославия.

Продължаващият спор остави северната част на Косово, населена предимно със сърби, в икономическа безизходица и парализирана от мразовитите отношения между Прищина и Белград, докато етническото албанско мнозинство в останалата част на страната се радва на относителен просперитет.

Новата криза идва в критичен момент за западните съюзници, които подкрепят държавата Косово от нейното създаване. Борбата на Украйна срещу руската инвазия е деликатно балансирана и САЩ и ЕС се опитват да отблъснат опитите на Кремъл да спечели подкрепа в страни като Китай, Индия и Бразилия и да представи НАТО като агресор.

Това означава, че западните дипломати имат ограничена възможност за действие, за да се съсредоточат върху ново избухване на насилие на европейския континент, въпреки че се притесняват, че въвличането в нова криза може да даде гориво за пропагандната операция на Кремъл.

„Има твърде много насилие“, каза върховният представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел. „Днес вече имаме твърде много насилие в Европа. Не можем да си позволим нов конфликт.”

Непосредственият повод за протестите бяха общинските избори, проведени през април, които местните сърби бойкотираха, насърчавани от сръбският президент Александър Вучич. Премиерът на Косово Албин Курти продължи с провеждането на вота, въпреки предупрежденията на САЩ и ЕС, че това ще изостри напрежението.

Влизането на косовската полиция в сградите на общинското правителство е грешка и правителството трябва да нареди на частите да напуснат, каза посланикът на САЩ в Косово Джефри Ховениер пред репортери в Прищина. Той повтори неотдавнашната критика на САЩ към политиката на Курти и го призова да приеме съветите на САЩ като техен основен съюзник.

След като етническите албанци спечелиха места в доминираните от сърби градове при избирателна активност от около 3%, това напрежение излезе извън контрол миналата седмица, когато новоизбраните кметове започнаха да пристигат в офисите си.

Във вторник сутринта кметовете бяха подигравани от стотици местни сръбски протестиращи, докато бяха ескортирани до офисите си от косовската полиция. Косовското правителство отхвърли сръбските искания за оттегляне на служителите от постовете им.

„Нямаше добър вариант за косовското правителство тук, но опитът да назначи техни избрани местни служители е по-добър вариант, отколкото да се откаже от севера“, каза Айдън Хехир, професор по международни отношения в Уестминстърския университет.

Училищата са затворени от понеделник, тъй като родителите се страхуват за безопасността на децата си предвид силното военно присъствие в района, населен с около 50 000 сърби.

В петък Вучич постави армията си в състояние на висока бойна готовност и премести някои части по-близо до границата, подхранвайки опасенията в Сърбия за това доколко може да се влоши ситуацията в Северно Косово. Белград беше принуден от НАТО да изтегли силите си от Косово през 1999 г.

За Курти този ход е част от решимостта му да покаже, че неговото правителство може да управлява цялата територия на Косово, а не само областите, доминирани от етнически албанци. Сърбите казват, че той се е отрекъл от сделка, която е щяла да им даде повече автономия.

Окуражен, след като спечели 50% от гласовете на последните общи избори, Курти прокара визията си за Косово въпреки критиките от Запада.

Вучич, от своя страна, също е изправен пред протести у дома, въпреки че спечели близо 60% от гласовете на изборите миналата година. Той вече повдигна възможността за провеждане на предсрочни избори, за да консолидира своята власт, въпреки че в сравнение с Курти, той е изправен пред сравнително малко публична критика от ЕС и по-специално от САЩ.

„Позицията на САЩ се промени значително към тази наивна представа, че ако те са добри с Вучич, той ще стане част от Запада“, каза Хехир. „Иронията е, че докато ситуацията на Вучич става все по-нестабилна в Белград, Западът изглежда го подкрепя."

НАТО ще разположи още 700 военнослужещи в Косово, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг във вторник, ден след като 30 войници на НАТО и 52 протестиращи бяха ранени при сблъсъци.

"Решихме да разположим още 700 военнослужещи от оперативните резервни сили за Западните Балкани и да поставим в състояние на повишена готовност допълнителен батальон от резервните сили, така че те също да може да бъдат разположени при необходимост", заяви Столтенберг на пресконференция в Осло.

В декларация по-рано НАТО съобщи, че "в отговор на неотдавнашните безредици и раняването на 30 членове на силите КФОР" изпраща допълнителни сили в Косово, но не уточни техния брой.

КФОР има около 3700 войници в Косово сега, което е спад от около 50 000 в пика на присъствието им в страната.