Лидерите и компаниите на най-големите пазари в Европа все повече се противопоставят на амбициозния темп на зеления тласък на континента, докато се сблъскват с огромните разходи, свързани с икономическата трансформация.
Стремежът на Европейския съюз да направи континента неутрален по отношение на климата съвпадна с извънредни закони за смекчаване на ефектите от енергийна криза и нарастващата конкуренция от САЩ и Китай. Това оказа голям натиск върху правителствата и компаниите, предизвиквайки призиви от френския президент Еманюел Макрон и други лидери за по-бавно темпо.
Държави, включително Франция и Германия, започнаха да отрязват части от т. нар. Зелена сделка на ЕС, които имат потенциала да окажат отрицателно въздействие върху техните избиратели. Представители на ЕС се притесняват, че Берлин и Париж са отворили вратата за тези, които се стремят да смекчат климатичния пакет, като потенциално осуетяват цялостното предложение и излагат на опасност графика – никакви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.
Кристиан Егенхофер, старши изследовател в мозъчния тръст CEPS, каза, че планът на ЕС е изключително амбициозен и хората едва сега започват да осъзнават обхвата на предизвикателството.
„Климатичните политики сега засягат семейни сектори като жилища, мобилност или храна, което ги прави по-противоречиви и по-податливи на вътрешни политически рискове“, каза той. "Политиците осъзнават факта, че трябва да мобилизират всичко - от пари до умения, за да осъществят промяната."
ЕС е вкаран в битка със САЩ относно закона за зелените субсидии на президента Джо Байдън, който ще предложи около 369 милиарда долара под формата на субсидии и данъчни кредити през следващото десетилетие за програми за чиста енергия в Северна Америка. В същото време ЕС се стреми да намали зависимостта си от Китай за критични материали и технологии, ключови за зеления преход.
От политическа гледна точка огромните разходи на плановете на ЕС за климата започват да се превръщат в по-непосредствена реалност, като се оценяват на 470 милиарда евро необходими допълнителни инвестиции. Длъжностни лица и законодатели са все по-загрижени по въпроса в навечерието на изборите за Европейски парламент през следващата година.
„Това е много тревожно на различни нива“, каза Киара Мартинели, директор на Climate Action Network Europe, коалиция от НПО за климата в Брюксел. „Това подхранва наратива, че политиките за климата са вид тежест за обществото, докато всъщност бездействието ще струва на ЕС повече от прилагането на Зелената сделка.“
Макрон, чиято популярност падна след прокарването на непопулярна реформа на пенсионната система, наскоро призова за спиране на новите климатични разпоредби на ЕС.
Белгийският премиер Александър де Кроо похвали Зелената сделка, но призова за предпазливост. „Намаляването на CO2 е цел номер едно и нашата индустрия ще бъде важна част от това, но това означава, че не можем да искаме от тях да правят всичко едновременно“, каза Де Кроо в интервю.
Но Германия може би е нанесла най-много щети на духа на Зелената сделка. По-рано тази година тя упражни вето в последния момент върху забраната на ЕС за двигатели с вътрешно горене. В автомобилната индустрия в Германия работят около 786 000 души.
Докато марки като Porsche и BMW определяха ерата на двигателите с вътрешно горене, електрическите автомобили в Германия изпитват трудности. BYD Co. изпревари VW и стана най-продаваната автомобилна марка в Китай през последното тримесечие. Ключът към неговия тласък беше електрически модел, който струва около една трета от ID3 на VW, но предлага по-голям обхват и свързаност с приложения на трети страни.
По-рано този месец Франция помогна да се блокира преминаването на критична реформа в областта на възобновяемата енергия, която се разглежда като ключов елемент от Зелената сделка заради вътрешна политическа загриженост - как ядрената енергия да се третира в стратегията на ЕС за климата.
Дипломатите от ЕС виждат маневрирането на Франция и Германия като предвестник на по-широк дебат за това как основният ремонт на икономиките да стане достъпен, който ще бъде обсъден от лидерите.
Кампанията за смекчаване на ефектите от зелената трансформация вече достигна до Европейския парламент, където депутатите тази седмица препоръчаха отслабване на предложение за промишлените емисии и заплашиха да отхвърлят правилата за пестицидите и връщането на земя и морета към дивия им вид. Майкъл Блос, германски евродепутат от групата на Зелените, каза, че това, което той нарече „атака срещу Зелената сделка“, рискува да спре необходимата модернизация на европейската индустрия.
Стремежът да се забави темпото на реформите противопоставя депутатите, подкрепящи по-мек подход, срещу ръководителя на Европейската комисия по климата Франс Тимерманс. Той многократно е казвал, че прилагането на промяната и мобилизирането както на публични, така и на частни финанси ще бъде „изключително трудно и сложно“, но липсата на действие ще доведе само до по-високи разходи по-късно.
„Човек не може да пренебрегне, че Тимерманс прави твърде много по едно и също време“, каза Петер Лизе, водещият депутат по околната среда от Европейската народна партия. Планът на ЕС за зелен преход е важен „и аз ще настоявам за стриктното прилагане, но не можете да направите всичко, което зелените и неправителствените организации подкрепят, и определено не можете да го направите през следващите две години“.
В Полша, която се насочва към парламентарни избори през октомври, лидерът на управляващата партия Ярослав Качински заяви миналата седмица, че пакетът на ЕС за климата насърчава „ирационални решения“. Той обеща правителството да се бори за „справедлив преход“ за страната.
Правила за замърсяване
Полша наскоро се присъедини към настояването на Чешката република, Франция, Италия и четири други нации по-рано тази седмица срещу проектите на правила за замърсяване с отработени газове, които ще бъдат в допълнение към ограниченията за въглероден диоксид за автомобили. Този нов регламент, предложен от Комисията през ноември и който трябва да влезе в сила от юли 2025 г., може да отклони важни инвестиции, необходими за декарбонизиране на автомобилната индустрия, според правителствата.
Засега най-спешната задача за Европа е да разреши спора с Франция относно закона за възобновяемата енергия, ключов елемент от т. нар. пакет Fit for 55. Швеция, която в момента е ротационен председател на ЕС, има за цел да спечели одобрението на мерките от националните правителства до юни.
За инвеститорите подобни спирачки рискуват да навредят на самата регулаторна стабилност, на която ЕС залага в зелената промяна и която Макрон иска да защити.
„Ако някои лидери започнат да сигнализират за колебания в последния момент относно посоката на зеления преход на фона на месеци на преговори, това може да подкопае инвестициите в чисти технологии и в крайна сметка целта на политиката на ЕС за бърза декарбонизация“, каза Лоран Донсел, изпълняващ длъжността управляващ директор на асоциация Airlines for Europe.