Затворен в укрепения си дом в луксозния парк "Заман" в Лахор, Имран Хан изглежда все по-обсаден и изолиран, тъй като пакистанската армия предприема мащабни репресии срещу политическата партия на бившия министър-председател.
След безпрецедентни нападения срещу военни имоти и широкомащабни протести, след като Хан беше вкаран за кратко в затвора по-рано този месец, повече от 10 000 души, свързани с партията на Хан "Пакистански техрик-е-инсаф" (ПТИ) или "Движение за справедливост", бяха арестувани при полицейски обиски. Няколко видни лидери вече са в затвора, а повече от две дузини постоянни членове на ПТИ напуснаха партията тази седмица.
Публично армията и правителството заявяват, че ще подведат под отговорност всеки, който е нападнал държавна собственост. Според двама души, запознати с мисленето на военните, зад кулисите обаче се признава, че популярността на Хан е ненадмината и партията му трябва да бъде разбита преди изборите, които трябва да се проведат най-късно през октомври.
Сега Хан рискува да го сполети съдба, подобна на тази на предишни министър-председатели, които са били хвърляни в затвора, заточавани или екзекутирани след борби за власт с пакистанските генерали. Въпреки че подкрепата на армията имаше голяма заслуга за издигането на Хан на поста на последните национални избори през 2018 г., сегашното му затруднение се дължи на опитите му да се намеси във военната йерархия - червена линия за най-мощната институция в Пакистан, която пряко контролира ядрената държава през по-голямата част от нейната история след обявяването на независимостта.
Засега "това е краят на пътя за Имран Хан", казва Айеша Сидика, старши научен сътрудник в Кралския колеж в Лондон и експерт по пакистанската армия. "Въпросът е дали ще успеят да отнемат базата му за подкрепа?"
Способността на Хан да се свързва с външния свят и да мобилизира подкрепа вече е подкопана. В сряда интернетът в резиденцията му в Лахор беше внезапно прекъснат преди планиран разговор с британски депутати, загрижени за влошаващата се политическа и икономическа ситуация и ситуацията със сигурността в Пакистан. Полицията е конфискувала и повечето от бронираните му автомобили, ограничавайки придвижването му, заяви пред Bloomberg News Зулфи Бухари, близък сътрудник на Хан.
В петък в новинарски репортаж се казваше, че Хан и съпругата му са включени в забранителния списък за полети и им е забранено да напускат страната. Бившият премиер оцеля след опит за убийство в края на миналата година.
Пакистанските военни не отговориха на молбата за коментар.
Откакто беше свален от поста министър-председател миналата година след парламентарен вот на недоверие, Хан води непрестанна кампания за нови избори. Той разгромява тромавата коалиция, оглавявана от министър-председателя Шехбаз Шариф, който е смятан за по-благосклонен към армията, въпреки че брат му някога е бил свален от власт по време на преврат, като корумпирана сила, съставена от династични партии, които служат само на себе си.
Харизматичният характер на Хан, който е обичан от всички, победите му в крикета в миналото и неотдавнашното му приемане на "благочестивата религия" - въпреки елитното му възпитание и предишния му начин на живот на плейбой - доведоха до нарастване на популярността му в пакистанското общество, включително сред голяма част от военните. Проучване на общественото мнение, публикувано от Gallup по-рано тази година, показа, че рейтингът на Хан е скочил до 61% през февруари от 36% през януари миналата година, докато този на Шариф е спаднал до 32% от 51% през същия период.
Това поставя пред военното ръководство сериозна дилема. Според Тим Уилейси-Уилси, старши сътрудник в Кралския институт на обединените служби за изследвания в областта на отбраната и сигурността в Лондон, Хан би спечелил изборите с огромна преднина, без да има "надеждна алтернатива", която армията да подкрепи.
Тъй като повече от 240 милиона души в Пакистан се борят с рекордна инфлация и страната е на ръба на фалита благодарение на спрените спасителни преговори с Международния валутен фонд, е малко вероятно военните да изхвърлят избраното правителство и да поемат пряк контрол. Последният ръководител на преврат в Пакистан, генерал Первез Мушараф, се оттегли като крайно непопулярен и смазан преди петнадесет години.
Този месец пакистанската рупия се свлече до рекордно ниските 299 щ.д. за долар, а доларовите облигации се търгуват на кризисни нива. През тази година валутата е загубила около 20 %, като е сред най-зле представящите се в света.
"Проблемът на армията е, че всяка мярка срещу Имран ще допринесе за неговата популярност", казва Уиласи-Уилси. "Това може да доведе и до разделение сред командирите на корпуси, които ще се притесняват да не отчуждят армията от народа - армията несъмнено ще обмисли варианти за намеса, различни от преврат, включително отлагане на изборите."
Отношенията на Хан с военните не винаги са били толкова противоречиви. След като дойде на власт, той открито призна, че силите, които се радват на свръхголям бюджет за отбрана и широки бизнес интереси в цял Пакистан, имат роля в управлението на страната. Но тези отношения започнаха да се развалят през 2021 г., когато антиамериканската реторика на Хан отдалечи страната от САЩ, докато икономиката се влошаваше, приближавайки Исламабад към Русия и Китай.
В крайна сметка именно опитът на Хан да контролира военните акции доведе до ескалация на напрежението. Той публично се противопостави на избора на тогавашния началник на Генералния щаб на армията Камар Джавед Баджва за ръководител на страховитата пакистанска шпионска агенция, като изрази подкрепа за един от собствените си съюзници да остане на този пост. В крайна сметка Баджва постигна своето, но този инцидент пося семената за отстраняването на Хан.
Напрегнати отношения
"Той се подведе, като се опита отново да се намеси и да се бърка във военните назначения - разбира се, това, както и в миналото, е единствената област, която военните ревниво пазят като свой прерогатив", каза Фарзана Шайх, сътрудник в лондонския изследователски институт "Чатъм хаус". "Това е позната процедура, вече се е случвало. Други партии също са се разцепвали и фрагментирали под натиска на военната върхушка".
Отношенията му с наследника на Баджва, генерал Асим Мунир, също бяха трудни. Като министър-председател Хан отстрани Мунир от поста началник на разузнаването. Неотдавна Хан нажежи обстановката, като лично обвини Мунир в жажда за власт, а в понеделник сравни ситуацията в Пакистан с възхода на Адолф Хитлер през 30-те години на миналия век.
Часове след като тази седмица правителството заяви, че обмисля забрана на неговата ПТИ заради нападенията срещу военни офиси и сгради, Хан заложи на по-примирителен тон. Той предложи да проведе разговори с администрацията на Шариф и с военните, като заяви, че е готов да сформира комисия, която да разговаря с "всеки, който е на власт днес".
"Това, което е важно, е да има политически диалог между всички", каза помощникът на Хан Бухари. "След това също така на някакъв етап двамата най-могъщи хора в страната, началникът на генералния щаб на армията и Имран Хан, трябва да седнат и да обсъдят пътя напред."
Всяко такова договаряне за Хан вероятно сега ще бъде от позицията на относителна слабост. Обществената симпатия към военните също се е повишила след нападенията срещу армейска собственост и офицерски домове.
В пристанищния град Карачи, бизнес център на Пакистан, огромни знамена и плакати - някои от тях покриват цялата дължина на многоетажни сгради - обявяват "Да живее Пакистан" и "Да живее войникът". На други е изобразен Мунир, заобиколен от своите офицери. Търговски асоциации провеждат митинги в подкрепа на въоръжените сили, а телевизионни и филмови звезди се включват в социалните медии, за да заявят любовта и подкрепата си към военните.
Шестнадесет души, обвинени в участие в насилието, насочено срещу сгради на армията, са предадени на военни съдилища, според документ, споделен от ПТИ.
Според Мадиха Афзал, сътрудник на института "Брукингс" във Вашингтон, тактиката срещу Хан е "страница от обичайния наръчник на военните" за справяне с инакомислещи политици и партии.
"Ако това е история, която се повтаря с настойчивостта на военните", казва тя, "това не изглежда добре нито за Имран Хан, нито за неговата партия, нито за пакистанската демокрация".