Брюксел очаква търсенето на газ в ЕС да спадне с повече от общия внос от Русия тази година. Мерките за пестене на газ, предприети от 27-те държави-членки на ЕС, се очаква да намалят потреблението през 2023 г. с 60 милиарда кубически метра в сравнение със средното потребление в блока през последните пет години, според вътрешен документ на Европейската комисия, съобщи Financial Times.
Това представлява „повече от обемите газ, които все още предвиждаме да внасяме от Русия през 2023 г., както по тръбопроводи, така и [втечнен природен газ]“, се казва в документа. Това също е с 8 милиарда кубически метра повече, отколкото блокът успя да спести в разгара на енергийната си криза миналата година.
Кадри Симсън, комисарят на ЕС по енергетиката, каза на среща на комисарите в сряда, че спадът в търсенето не е „късмет“, а резултат от поредица извънредни закони, приети през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, според бележките за разговори, видяни от FT.
Сред законите беше споразумение, че страните от ЕС доброволно ще намалят потреблението на газ с 15 процента, цел, която е била надмината според комисията.
Служител на ЕС, работещ по енергийната политика, каза, че „цифрите за намалението са доста поразителни“, добавяйки, че това означава, че „Русия е загубила газовия си лост за натиск върху Европа“.
Анализаторите обаче сочат, че през 2022 г. ЕС е преживял мека зима и че високите цени са довели до намаляване на производството на енергоемката индустрия.
Ако блокът наистина изпълни очакванията на комисията за намаляване на търсенето с 60 милиарда кубични метра, може да има пренасищане на предлагането и „голям, голям спад на цените“, предупреди Хенинг Глойщайн, директор по енергетика, климат и ресурси в Eurasia Group.
През март страните от ЕС се съгласиха да удължат целта за намаляване на търсенето с 15 процента с още една година, въпреки че усилията за пестене на енергия не се усещат равномерно в целия блок.
Доклад, публикуван в сряда от Европейското екологично бюро, установи, че само 14 от 27-те страни от ЕС са въвели задължителни мерки за намаляване на потреблението на енергия и пет от тях - Германия, Франция, Италия, Испания и Португалия - представляват 60 процента от спада в търсенето.
„Най-стабилните мерки за спестяване на газ са приложени в страни, които внасят големи количества руски газ като Италия и Германия“, се казва в доклада.
България, Латвия и Румъния са единствените държави-членки, които не са приложили закони за спестяване на енергия, което отчасти може да се дължи на вече ниското търсене на газ в тези страни, се отбелязва в доклада.
Руският внос по-рано представляваше около две пети от газа на блока, но беше постоянно съкращаван от Москва в навечерието на и след миналогодишното нахлуване в Украйна, в опит да повиши цените и да намали енергийните доставки на ЕС. Предварителните данни на комисията показват, че през март вносът на руски газ в ЕС е бил със 74 процента по-нисък, отколкото през март 2021 г., се казва в документа.
Общите годишни доставки на газ от Русия са намалели от 150,2 млрд. куб. м през 2021 г. на 74,4 млрд. куб. м през 2022 г., докато вносът през 2023 г. е възлизал на 10,8 млрд. куб. м, според данните на комисията.
Симсън каза, че намаленията на газа в блока са довели до спад на общите месечни плащания на ЕС към Русия от 21,4 млрд. евро през март 2022 г. на 2,7 млрд. евро през март 2023 г.
Но усилията за пълно прекратяване на газовите потоци от Русия по маршрутите, където Москва вече прекъсна доставките, се провалиха на срещата на върха на Г-7 този месец, след като бяха блокирани от делегатите на ЕС.
Остават също въпроси относно това дали ЕС може да осигури допълнителни доставки на газ през тази година, тъй като повечето от наличните LNG вече са договорени. „Има толкова много доставки и голяма част от тях вече са ангажирани“, каза дипломат от страна извън ЕС. „Изглежда случаят е такъв, че ЕС иска повече, отколкото е възможно.“
Срив на цените
Европейските цени на природния газ се сринаха допълнително до двегодишно дъно, тъй като слабата регионална икономика удари перспективите за търсене.
Германия претърпя рецесия през първото тримесечие, което подчертава борбата на континента за излизане от криза, която беше частично създадена от рекордно високите разходи за енергия миналата година. Промишленото търсене на газ в Европа е бавно въпреки скорошния спад на цените, което доведе до свръхпредлагане на пазара.
Много по-пълните от нормалното запаси и силната наличност на втечнен природен газ също бързо премахват всеки риск за следващата зима. В същото време спадът от повече от 65% на фючърсите на газ тази година донесе известно облекчение за европейците, страдащи от нарастващата инфлация.
Пазарът сега е свръхпредлагане, според Филип Франсоа, старши портфолио мениджър в Danske Commodities A/S, пред Bloomberg. Ако нищо не промени това, цените вероятно ще се понижат отново през юли, каза той.
Текущите цени също не допринасят много за стимулиране на китайските покупки, където слабото икономическо съживяване подкопава търсенето на горива. Най-големите вносители на LNG в страната забележимо отсъстват от спот пазара и дори предлагат да продават пратки, според търговци. Докато някои по-малки купувачи в региона започват да се възползват от по-евтиния газ, това не е достатъчно, за да се противопостави на общата слабост.
Доставката на газ за месец напред на TTF, еталонът за Европа, се установи с 8,4% по-ниско до 25,45 евро за мегаватчас в четвъртък, най-ниското ниво от май 2021 г.
Бенчмарк фючърсите се сринаха с цели 4,7% в петък, преди да компенсират загубите, поставяйки ги на път за осма поредна седмица на спад и удължавайки тазгодишния спад до повече от 66%.
Търговците също така гледат как слабото търсене може да повлияе на цените, наближаващи зимата. Европа ще има затруднения с усвояването на газовите доставки за периода септември-октомври, ако темпът на инжектиране остане достатъчно бърз, за да увеличи запасите в региона над 100 милиарда кубически метра до началото на септември, според Energy Aspects Ltd.