Страните от Европейския съюз трябва да гарантират, че няма да се откажат от борбата с инфлацията във време на висока икономическа несигурност.
В политическите препоръки, които ще бъдат дадени на държавите-членки в сряда, видяни от Bloomberg News, Европейската комисия ще каже на националните правителства, че „ще отнеме време, за да изчезне ценовият натиск“, така че „борбата с инфлацията остава ключов приоритет в предстоящия период.”
Длъжностни лица повтарят, че фискалните мерки, предприети за подпомагане на потребителите и бизнеса през енергийната криза, трябва да бъдат премахнати тази година и че страните трябва да се върнат към разумни политики за своите публични финанси, за да осигурят дългосрочна устойчивост на дълга.
Годишните препоръки към столиците в региона се различават от миналогодишните и посочват инфлацията за ключово предизвикателство, за справяне с което правителствата трябва да помогнат.
Турбулентният геополитически контекст, последвалата енергийна криза и прилагането на безпрецедентния фонд за възстановяване на ЕС от 800 милиарда евро са доминиращи теми след последния доклад.
В проекта се казва, че икономиката на ЕС е показала „забележителна устойчивост в предизвикателна среда, белязана от непровокираната инвазия на Русия в Украйна“.
„Прогнозира се инфлацията да продължи да намалява, но натискът върху основните цени се оказва по-устойчив, оказвайки влияние върху бизнеса и подкопавайки покупателната способност на домакинствата“, пише комисията. Нещо повече, „скорошните увеличения на лихвените проценти породиха опасения относно уязвимостите във финансовия сектор, което изисква внимателно наблюдение“.
Комисията отбеляза, че високата инфлация, която сега е 7%, е фонът на фискалните и макроикономическите дисбаланси, които се развиват в момента. Освен това „разликите в инфлацията между държавите-членки са на исторически високи нива“, което представлява риск за еврозоната.
„Разликите в инфлацията са повишена загриженост в рамките на единния паричен съюз и това изисква специално внимание“, се казва в проектодокумента, който все още подлежи на промени преди приемането му в сряда.
Комисията също така извърши задълбочена оценка на повечето от националните икономики, включително най-големите.
Длъжностни лица установиха, че Германия, Испания, Франция и Италия, наред с други, не са спазили ограничението за дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Като се има предвид натискът от войната в Украйна и последиците от пандемията, комисията не предлага да се предприемат никакви действия.
Длъжностни лица призовават държавите-членки да продължат да изпълняват реформите и инвестиционните планове, договорени за отключване на фондовете за възстановяване, като се има предвид, че някои държави-членки са изправени пред трудности при изпълнението на договорения график.
Въпреки че изпълнението на плановете „като цяло вървеше по план към края на 2022 г., някои държави членки са изправени пред предизвикателства при администрирането на средства, дължащи се отчасти на ограничения административен капацитет или затруднения в инвестициите“.
Въпреки че текущото преразглеждане на плановете може да представлява възможност за справяне с някои от проблемите, институцията също така предупреждава, че процесът ще окаже влияние върху графика за изплащане на средствата за възстановяване през 2023 г. и след това.