Президентът Си Дзинпин заяви, че Китай е готов да помогне на страните от Централна Азия да укрепят своите способности за сигурност и отбрана по време на срещата на върха на лидерите от региона, подчертавайки усилията на Пекин да задълбочи влиянието си там.
Китай може да помогне на региона да подобри "правоприлагането, сигурността и изграждането на отбранителни способности", заяви Си в програмната си реч на срещата на върха Китай-Централна Азия. Той също така заяви, че Китай ще предостави 26 млрд. юана (3,7 млрд. долара) финансова подкрепа и "безплатна помощ" на страните.
Събитието събра лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан за два дни в китайския град Сиан, където те обсъдиха начините за задълбочаване на връзките във всички области - от отбраната до финансите, търговията и енергетиката.
Срещата на върха се проведе в момент, когато президентът Джо Байдън се присъедини към останалите лидери на страните от Групата на седемте в Япония тази седмица, за да обсъдят, наред с други въпроси, мерки за противодействие на предполагаемите китайски заплахи за глобалната икономическа сигурност. Едновременните срещи символизираха един все по-многополюсен свят, тъй като Китай се опитва да оспори водената от САЩ политика.
Макар че Русия и Китай са обединени в тази мисия да се противопоставят на Вашингтон, решението на Си да събере петте бивши съветски държави без президента Владимир Путин показа все по-висшата позиция на Пекин в техните отношения "без граници".
Откакто Русия започна инвазията си в Украйна, Кремъл разчита на Китай, който му осигурява както икономическо прикритие от западните санкции, така и необходимата дипломатическа подкрепа. Следващата седмица руският министър-председател Михаил Мишустин ще води делегация на бизнес форум в Шанхай, на който са поканени и санкционирани магнати, като пример за това как Китай може да защити Москва от западните икономически санкции.
По време на срещата на върха Си също така подчерта, че Централна Азия има "условията и възможностите" да се превърне в евразийски център, като добави, че трябва да бъдат "защитени" техният "суверенитет, сигурност, независимост и териториална цялост".
Този акцент върху техния "суверенитет" дойде седмици след като Лу Шайе, китайският посланик във Франция, предизвика буря от огън, когато постави под въпрос независимостта на бившите съветски държави по време на телевизионно интервю. Тогавашната полемика накара Китай да влезе в режим на овладяване на щетите, като подтикна китайското посолство в Париж изрично да потвърди уважението си към способността им да се управляват сами.
Нахлуването на Русия в Украйна през февруари миналата година също задълбочи борбата за влияние в богатите на ресурси централноазиатски държави, които вече бяха навлезли в траекторията на икономическо преориентиране към Китай.
По данни на Международния валутен фонд през миналата година Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан са търгували повече с Китай, отколкото с Русия или с блока Г-7. Китайският внос от региона е предимно на стоки, в това число памук, петрол, природен газ и мед, според официалните търговски данни.
По време на срещата на върха тази седмица Китай направи някои пробиви в други икономически връзки. В четвъртък Казахстан и Узбекистан обещаха да осигурят стабилни доставки на газ за Китай. Двете държави заедно представляват около 6,4% от вноса на газ в Китай през 2021 г., но миналата година Узбекистан започна да намалява обемите на китайския износ, за да може да запази повече гориво за разрастващата се вътрешна нефтохимическа промишленост.
Втората по големина икономика в света също се стреми да задълбочи отношенията си с Казахстан. Тази седмица China National Petroleum Corp. и казахстанската KazMunayGas National Co. се договориха да проучат възможностите за разширяване на газопровода Централна Азия-Китай, чието развитие Си изтъкна и в програмната си реч.
Междувременно Киргизстан се съгласи да разшири финансовите си отношения с Китай. В съвместно изявление страните заявиха, че има "голям потенциал" в създаването на сметки за трансакции между банките, сътрудничеството в областта на платежните системи и извършването на разплащания в местни валути.
Китай не купува почти нищо от Киргизстан, но от началото на 2021 г. износът е скочил. Около половината от тази търговия е само с обувки и дрехи, според данни на китайското правителство. Повече търговия, уреждана в двете местни валути, би означавало или китайските износители да натрупат запаси от киргизстанския сом, или вносителите там да получат достъп до депозити в юани.
Съобщението на Киргизстан идва в момент, когато все повече държави, включително Бразилия и Саудитска Арабия, се стремят да уреждат по-голяма част от търговията си с Китай в местни валути, тъй като се опитват да намалят зависимостта си от щатския долар или да преодолеят други финансови пречки.
Въпреки че строгият контрол на Китай върху трансграничните капиталови потоци остава основна пречка пред усилията за повишаване на глобалния статут на юана, санкциите на САЩ срещу Русия и други държави спомагат за популяризирането на валутата като алтернатива за международни трансакции.