Стоки от ЕС за най-малко $1 милиард изчезват в „призрачната търговия“ на Русия

Западни служители смятат, че нацията е отклонила чувствителен износ, обект на санкции

10:47 | 11 май 2023

Автор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Повече от 1 милиард долара от износа на ЕС, обект на санкции, е изчезнал по време на транзит към икономическите партньори на Русия, поток от „призрачна търговия“, за която западни официални лица смятат, че е помогнала за поддържането на военновременната икономика на Владимир Путин.

Публичните данни, анализирани от Financial Times, установяват, че само около половината от извадка от контролирани артикули с „двойна употреба“ на стойност 2 милиарда долара, изпратени от ЕС, действително са достигнали посочените дестинации в Казахстан, Киргизстан и Армения.

Тези стоки, за които ЕС смята, че имат потенциална употреба за военни или разузнавателни служби и подлежат на експортен контрол, може да са влезли в Русия директно от ЕС под претекст, че само преминават през руска територия.

Непропорционален дял от призрачния износ, който никога не е достигнал официалната си дестинация, е напуснал ЕС от балтийските страни, граничещи с Русия и Беларус.

Артикулите са изпратени през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, когато чувствителната търговия на ЕС с Казахстан, Киргизстан и Армения – три бивши съветски държави, които сега са в икономически съюз с Русия – скочи до безпрецедентни нива.

Несъответствието в документите предполага, че Русия е заобиколила широките санкции чрез посредници, агенти или доставчици, които поставят фалшиви дестинации в митническите декларации на ЕС. Техниката помогна на Москва да поддържа достъп до ключови европейски продукти, включително компоненти за самолети, оптично оборудване и газови турбини.

„Къде другаде би могло да отиде?“, каза Ерки Кодар, естонски министър на санкциите, пред FT. „Защо тези страни изведнъж ще имат нужда от тези стоки в този момент? Кой има най-голяма нужда от тези стоки в региона? Очевидно това е Русия."

За някои специфични категории стоки – включително газови турбини, поялници и оборудване за радиоразпръскване – почти нито един от артикулите, изпратени от ЕС, не изглежда да е достигнал предполагаемата си дестинация според данните за вноса.

Тази липсваща търговия подчертава сложността на усилията да се затвори достъпът на Русия до чувствителни стоки, дори когато артикулите са обект на съгласувани ограничения от страните от Г-7.

„Някои несъответствия в статистиката не са необичайни, но това надхвърля типичните дребни грешки“, каза Елина Рибакова, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics.

„Отне почти десетилетие и много глоби за милиарди долари на финансовия сектор, за да започне да обръща внимание на санкциите. Защо компаниите биха действали различно с контрола върху износа?“

Усилията на Запада за затягане на санкциите до голяма степен се фокусират върху вратичките около реекспорта, при който стоките достигат до Русия през трета страна. Анализът на FT предполага, че призрачната търговия, при която артикули изчезват по време на транзит и никога не пристигат до местоназначението си, потенциално също е била голяма икономическа патерица за Русия.

През февруари ЕС забрани транзитното преминаване през Русия на стоки с двойна употреба, което означава, че те не могат да влязат в Русия директно от ЕС, дори ако в крайна сметка са предназначени за друга страна.

Но служители в балтийските държави се опасяват, че забраната остава недостатъчна, за да спре потока и се опитват да спрат контрабандата на национално ниво.

Литва настоява за по-строги ограничения върху по-широка гама от стоки с двойна употреба и чувствителни стоки, по-специално напреднали технологии и авиационни части, и иска да спре изпращането на забранени стоки до съюзника на Русия Беларус. Министрите също започнаха да обмислят национални мерки за спиране на напускането на някои стоки от Литва.

Естонците също така подкрепиха пълната забрана на транзита за стоки, напускащи ЕС, обхващащи не само стоки с двойна употреба, но и други категории стоки, които подлежат на санкции и ограничения. „Въпросът е дали е по-добре да имаме пълна забрана за транзит - с хуманитарни изключения. По-лесно е да се приложи пълна забрана, отколкото отворен списък, който продължава да расте“, добави Кодар.

Истинската цифра за вероятния призрачен вносен поток от Русия е значително по-висока, тъй като 1 милиард долара се отнася само за извадка от ограничени стоки, които FT успя да съпостави с данните за международните търговски потоци.

Вземайки заедно цялата търговия на ЕС през годината след началото на войната в Украйна, разликата между статистиката на ЕС и Казахстан предполага, че 2,9 милиарда долара от търговията са изчезнали между двете страни.

През 2021 г., последната пълна календарна година преди пълномащабното нахлуване в Украйна, еквивалентната цифра беше 450 милиона долара. Анализът на FT също потвърждава, че артикулите, подложени на ограничения, са много по-склонни да станат призрачен износ, отколкото други артикули.

Нито една от данните не са пълни. Киргизстан е публикувал данни за търговията само до октомври 2022 г. По-голямата част от данните от други държави са само до декември.

Цифрите, цитирани от FT, не включват отделния, голям поток от стоки, които изглежда пристигат в Казахстан и след това се реекспортират в Русия.

Ръстът на контролирани износни стоки от ЕС с Казахстан, посочен като дестинация, сега е достатъчен, за да компенсира около 40 процента от спада на износа за Русия и Беларус след налагането на санкциите в началото на войната.

Данните загатват за възможни дългосрочни проблеми със злоупотребата с транзитните правила. Русия е обект на санкции, откакто за първи път завзе украинска територия през 2014 г., създавайки стимул за страната да използва освобождаването за транзит, за да заобиколи правилата.

През 13-те месеца преди войната Литва съобщи, че е изпратила на Казахстан стоки с двойна употреба на стойност 28 милиона долара, докато казахстанците съобщават, че са получили само 9 милиона долара.

Пълномащабната инвазия през 2022 г. значително увеличи размера на потоците — и разликата във вноса. През 13-те месеца след началото на войната данните на Литва показват, че е изпратила 84 милиона долара такива стоки в Казахстан, който съобщи, че е получил само 11 милиона долара, което означава, че заявеният износ за страната се е увеличил с 56 милиона долара през периода, но заявеният внос се е увеличил само с 2 милиона долара.