Инфлацията се оказа по-упорита, отколкото очакваха централните банки, когато цените започнаха да растат преди две години. Сега някои икономисти смятат, че знаят защо: бизнесът използва рядката възможност да увеличи своите маржове на печалба, пише The Wall Street Journal.
Данните, публикувани във вторник от статистическата агенция на Европейския съюз, показват, че потребителските цени в еврозоната са били със 7,0% по-високи от година по-рано през април, повишение от март и повече от три пъти над целта на Европейската централна банка. Въпреки това основният процент на инфлация, който изключва цените на храните и енергията, се понижи до 5,6% през април от рекордно високо ниво от 5,7% през март.
Нивата на инфлация също остават неприятно високи в САЩ и много други части на света, въпреки повишенията на лихвените проценти, които бяха повишени по-далеч и по-бързо от всякога от 80-те години на миналия век.
През последните месеци имаше основателни причини за бизнеса да повиши цените си. Прекъсванията във веригата за доставки, причинени от пандемията от Covid-19 и затрудненията в енергетиката, храните и суровините, които последваха нахлуването на Русия в Украйна, повишиха разходите.
Но има признаци, че компаниите правят повече от това просто да покриват разходите си.
Според икономисти от ЕЦБ, бизнесът е подплатил печалбите си. Според тях това е по-голям фактор за подклаждане на инфлацията през втората половина на миналата година, отколкото нарастващите заплати.
Ян Филип Йениш, главен изпълнителен директор на производителя на строителни материали Holcim, каза на скорошна среща с акционерите: „Ние сме в тази инфлационна среда вече почти две години... Направихме ценообразуването по много проактивен начин, така че резултатите ни да не пострадат. Напротив, подобряваме маржовете.“
Една загадка е защо потребителите се съгласяват с това. Обикновено икономистите биха очаквали всеки бизнес, който е повишил цените си, да загуби клиенти за сметка на конкуренти, които не го правят или поне не толкова.
Но това не са нормални времена. В редки ситуации – като например повторно отваряне на икономиката след пандемия – широко разпространеното знание, че разходите се покачват, позволява на бизнеса да повиши цените си, знаейки, че техните конкуренти ще действат по същия начин, според доклад на Изабела Вебер, асистент по икономика в Университета на Масачузетс, Амхърст, и нейният колега Евън Уаснер.
Това е модел, според двамата икономисти, който се е проявил в анализ на скорошни съобщения за печалба, в които ръководители на американски фирми представят своите финансови резултати на анализатори.
„Трябва да мислим за ценообразуването по различен начин“, каза Вебер пред WSJ. „Разходният шок или тесните места могат да създадат имплицитно споразумение между фирмите, които повишават цените си, така че те могат да очакват другите да действат по същия начин.“
Потребителите също са необичайно склонни да приемат по-високи цени напоследък. Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management, каза, че бизнесите залагат, че потребителите ще се съгласят, защото знаят за тесните места в доставките и по-високите цени на енергията.
„Те са уверени, че могат да убедят потребителите, че вината не е тяхна и това няма да навреди на техния бранд“, каза Донован.
Последният кръг от обявени резултати от големи компании, ориентирани към потребителите, подчерта това. Компанията за храни и здраве Nestlé миналата седмица заяви, че е повишила продажбите си с 5,6% през първите три месеца на годината, въпреки че е повишила цените си с 9,8% - нейният изпълнителен директор каза, че компанията просто отговаря на увеличенията на разходите през предходните две години.
„Все още сме в процес на наваксване с някои от ударите, които поехме“, каза Марк Шнайдер в разговор с анализатори.
На други места желанието да се увеличат маржовете, а не просто да се покрият увеличените разходи, изглежда е една от причините цените на храните да продължат да растат бързо в Европа.
Голяма част от скока на цените на храните от средата на миналата година произтича от по-високите разходи, особено за енергия, тъй като по-голямата част от производството на храни е доста енергоемко. Но икономисти от застрахователната компания Allianz са изчислили, че около 10% от увеличението отразява търсенето на по-високи печалби. Те предполагат, че това е възможно, тъй като ключови части от веригата за доставка на храни са доминирани от малък брой фирми.
„Няма достатъчно конкуренция в хранителния сектор, особено в дистрибуцията“, каза Лудовик Субран, главен икономист в Allianz.
Не всички фирми опортюнистично увеличават маржовете си и Вебер каза, че когато някои го направят, това може да създаде проблеми за други, които са по-близо до крайния потребител и са изложени на най-голям риск от обратна реакция.
През последните месеци най-големият търговец на дребно в Германия, Edeka, се оплака от ценовото поведение на своите доставчици на маркови стоки и спря складирането на някои от техните продукти.
„Призоваваме индустрията за маркови продукти да изпълни отговорността си и да спре изкуственото повишаване на инфлацията“, каза изпълнителният директор на Edeka Маркус Моса.
Има някои признаци, че инфлацията на цените на храните започва да се забавя. Във Франция цените на храните са били с 14,9% по-високи през април в сравнение с година по-рано, забавяне от 15,9% през март. В Германия инфлацията при храните се забави до 17,2% от 22,3%. Но Британският консорциум за търговия на дребно, група, която представлява магазините в Обединеното кралство, каза, че инфлацията на храните се е ускорила през април и е достигнала рекордно високо ниво.
При последните обявявания на печалбите някои ръководители казаха, че потребителите стават по-устойчиви на покачването на цените.
„Вероятно ще видим намаляване на цените“, каза Франсоа-Ксавие Роже, главен финансов директор на Nestlé.
Миналия месец Procter & Gamble заяви, че е повишила маржовете си на печалба през първите три месеца на годината, до голяма степен благодарение на по-високите цени. Компанията предупреждава, че има ограничения докъде може да прокара тази тактика, преди потребителите да преминат към по-евтини алтернативи.
„Направихме няколко корекции на разликите в цените, не само в сравнение с частната марка, но и в сравнение с марковата конкуренция, тъй като преминахме през този период на ценообразуване, и трябва да продължим да бъдем чувствителни към това“, каза изпълнителният директор на компанията Йон Мьолер.
За Донован от UBS периодът на инфлация, движена от печалбата, може да е към своя край, отчасти поради нарастващия обществен контрол.
„Вероятно сме в момент, в който компаниите може да преоценяват дали да настояват за това“, каза той. „Репутацията на човек с лошо съотношение цена-качество остава за дълго време.“