Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив предупредиха Египет, че всяко финансово спасяване ще зависи от това Кайро да девалвира валутата си и да назначи нови служители, които да управляват икономиката му, според египетски служители и служители от Персийския залив, вдигайки летвата за закъсалия си съсед, след като с години предоставяха лесна помощ.
Икономиката на най-гъсто населената страна в арабския свят е в тежко положение, след като пандемията от Covid-19 удари туристическия ѝ сектор, а войната в Украйна повиши световните цени на храните и стоките, пише The Wall Street Journal. Инфлацията скочи до над 40% и египетската валута е една от най-зле представящите се в световен мащаб тази година, тласкайки още милиони към бедност.
Откакто египетският президент Абдел Фатах Ал Сиси завзе властта през 2013 г., страните от Персийския залив предоставиха десетки милиарди долари на Египет под формата на помощ и директни депозити, за да подкрепят съюзник, който също е ключов партньор в сигурността в региона. Сега той отново се обръща към най-големите благодетели на Египет и посети Саудитска Арабия в изненадващо пътуване миналата sedmica, за да събере повече финансова подкрепа за Кайро, според източници на WSJ.
Но докато Сиси съобщи в Twitter за среща с де факто владетеля на Саудитска Арабия, престолонаследника принц Мохамед бин Салман, посещението му не доведе до незабавни обещания за финансиране от Саудитска Арабия.
Всички богати съседи на Египет искат по-добра възвръщаемост на парите си сега, тъй като се фокусират върху прекрояването на собствените си енергийно зависими икономики, казаха египетски служители и представители на Персийския залив. В началото на списъка с исканията им е по-нататъшно обезценяване на египетската лира, което потенциално би направило инвестициите от Персийския залив в Египет по-доходоносни, казаха служители. Страните от Персийския залив поискаха военните на Египет да намалят участието си в икономиката в полза на по-голяма роля на частния сектор, ход, който потенциално би позволил на компаниите от Персийския залив да поемат дялове в секторите на растеж на Египет.
Държавите от Персийския залив също искат по-ефективно ръководство, което да управлява финансите на страната, казаха служители на фона на години на опасения за лошо управление и корупция.
Досега Египет не е направил много, за да отговори на исканията на страните от Персийския залив. Анализаторите очакват, че Кайро скоро може да остави валутата да падне рязко, отбелязвайки четвъртата девалвация от централната банка на Египет, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.
Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства не са коментирали официално.
Икономиката на Египет успя да се задържи на повърхността благодарение отчасти на Международния валутен фонд. Международният кредитор се съгласи миналата година да отпусне на Египет 3 милиарда долара за следващите четири години и през декември изплати първия от деветте транша. Но спасителната програма не е достатъчна, за да запълни финансовата дупка, пред която е изправен Египет през следващите години, докато се стреми да изплати десетки милиарди долари дълг, казват икономисти.
МВФ заяви, че очаква Египет да привлече допълнителни 14 милиарда долара финансиране от Персийския залив и други страни в рамките на четири години.
За да помогнат за покриване на непосредствените финансови нужди на страната, египетските лидери възложиха на своя суверенен фонд да набере 2,5 милиарда долара до юни. Част от парите ще дойдат от кампания за приватизация, която египетските власти започнаха наскоро за продажба на дялове в 32 държавни компании, въпреки че тази програма се очаква да продължи до началото на 2024 г.
Преговорите със суверенни фондове и компании в Персийския залив за различни държавни активи са в застой, според хора, запознати с дискусиите, без да се реализират сделки. Те смятат, че египетската лира все още е надценена, въпреки спада на валутата от над 40% спрямо щатския долар през последната година.
Страните от Персийския залив също са съгласни с МВФ, че Египет трябва да ограничи фискалните разходи и да намали ролята на своите военни в икономиката, казаха хората. През последното десетилетие въоръжените сили бяха натоварени със стотици инфраструктурни проекти и навлязоха в сектори, вариращи от храни и напитки до цимент.
Айман Солиман, главен изпълнителен директор на Суверенния фонд на Египет, каза, че фондът помага за управлението на продажбата на 14 от 32-те държавни фирми и има за цел скоро да обяви няколко сделки, помагайки на фонда да достигне своята непосредствена цел за набиране на 2,5 милиарда долара. „Целта е постижима“, каза той пред WSJ.
В същото време той каза, че бъдещите инвеститори имат опасения относно икономиката, включително траекторията на лихвените проценти и египетската лира. Нагласата на инвеститорите е „чисто търговска“, с фокус върху „оценка, възвръщаемост, управление“, каза той.
Между 2013 г. и 2020 г. страните от Персийския залив са предоставили на Египет общо 97 милиарда долара депозити в централната банка, преки инвестиции и други форми на финансова помощ, според индекс на Карън Е. Йънг, изследовател по политическа икономика в Близкия изток в American Enterprise Institute. Саудитска Арабия е водеща, предоставяйки повече от 46 милиарда долара.
Когато войната в Украйна започна да наранява икономиката на Египет в началото на 2022 г., някои страни от Персийския залив депозираха 13 милиарда долара в Централната банка на Египет, помагайки на египетските власти да укрепят резервите си в чуждестранна валута. Това включва 5 милиарда долара от Саудитска Арабия миналия март.
Разочарованието от страна на държавите от Персийския залив обаче нарасна по-късно през годината, когато МВФ разгледа условията на своя спасителен пакет. Обединените арабски емирства отказаха да действат като гарант, като прехвърлиха над процент от общата стойност на заема като депозит в централната банка на Египет, според служители, запознати с дискусията. Това накара Кайро да се обърне към Саудитска Арабия и Кувейт, но те също отказаха да помогнат, казаха служители.
Инфлацията в градските части на Египет нарасна до най-високата си стойност от юли 2017 г., предизвикана от скока на цените на храните, свързан с девалвацията на валутата на страната.
Потребителските цени се повишиха с 32,7% на годишна база през март, по-малко от прогнозите на повечето икономисти и повече от 31,9% предходния месец. Това се дължи на ръст от 62,9% на разходите за храна и напитки, съобщи държавната статистическа агенция CAPMAS в понеделник.
На месечна база цените нарастват с 2,7% при 6,5% през февруари.
И все пак, въпреки че увеличенията на цените се ускориха, те го направиха с по-бавни темпове от предишния месец - развитие, което отчасти е резултат от статистически ефекти, тъй като спадовете на валутата преди година създадоха висока база за сравнение.
Зад ускоряването стои неотдавнашен спад на египетската лира, който се процежда в икономиката. Покачването на цените на горивата и нарастващото търсене около свещения месец Рамадан, който започна през четвъртата седмица на март и е белязан от големи събирания, бяха сред другите допринасящи фактори.
На 30 март централната банка повиши лихвените проценти с 200 базисни пункта в последния си опит да ограничи ценовия натиск. Това беше първото увеличение за годината, след като регулаторът наложи пауза през февруари, заявявайки, че оценява въздействието на вълната от увеличения през 2022 г.