След като бившият председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси кацна в Тайван миналата година, отне по-малко от час на Китай да обяви ракетни тестове и военни учения около острова.
По този стандарт първоначалната реакция на Пекин на безпрецедентната среща на президента Цай Инг-вен на американска земя с председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти беше приглушена. Въпреки че Китай пусна изявления, осъждащи срещата и изпрати самолетоносач във водите точно на юг от главния остров, Министерството на отбраната на Тайван заяви в четвъртък сутринта, че е открило само един китайски военен самолет и три кораба в околния регион през последните 24 часа.
Китайският президент Си Дзинпин има няколко причини да намали напрежението за момента, дори ако планира по-агресивен военен отговор през следващите дни.
От една страна, той в момента е домакин на френския президент Еманюел Макрон и лидера на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в опит да спечели подкрепа за своя неясен план за постигане на мир в Украйна - и да противодейства на усилията на САЩ да блокират достъпа на Китай до нови технологии като модерни полупроводници. След пристигането си в Пекин в сряда Макрон каза, че не вижда „желание за прекомерна реакция“ от Китай и похвали „личното време“, което получава от Си през следващите няколко дни. Бразилският лидер Луис Инасио Лула да Силва също ще посети Китай следващата седмица.
„Ако Пекин сериозно повиши военното напрежение в този момент, това ще направи живота много труден за Фон дер Лайен и Макрон и ще отнеме вятъра от платната на всеки европейски глас в подкрепа на Китай за дълго време“, каза Уен-ти Сунг, специалист по тайванската политика и отношенията между двете страни в Австралийския национален университет.
Агресивният военен отговор на Китай на посещението на Пелоси в Тайван, първото от председател на Камарата от 25 години, също изплаши останалата част от региона и извън него. Оттогава Филипините предприеха стъпки към укрепване на военните връзки със САЩ, Южна Корея и Япония се съгласиха да разрешат продължил десетилетия спор, който възпрепятства сътрудничеството в областта на сигурността, а Австралия направи още една стъпка към придобиването на ядрени подводници от САЩ и Обединеното кралство.
Нещо повече, ученията подтикнаха много лидери в Европа да започнат да говорят за Китай и Русия в един дъх, утвърждавайки представата, че Пекин скоро ще нахлуе в Тайван точно както Владимир Путин нападна Украйна. Възможността за война в Азия, нещо, което отдавна беше немислимо, накара правителствата и компаниите да оценят излагането си на Китай – развитие, което заплашва да навреди на слабото икономическо възстановяване от политиката за нулев Covid, да не говорим за дългосрочните перспективи за растеж на нацията.
Напоследък Си започна дипломатична офанзива, опитвайки се да ребрандира Китай като сила за мир в света. Освен дипломацията си за Украйна, Си се съгласи да подкрепи споразумение за облекчаване на дълга на Шри Ланка и помогна за постигането на споразумение между Саудитска Арабия и Иран за възстановяване на нормалните дипломатически отношения. Сега той се стреми да поправи връзките си с ключови съюзници на САЩ, включително Франция и Австралия, в опит да попречи Китай да бъде изолиран на световната сцена.
Друго ключово ограничение за Си са изборите в Тайван, насрочени за януари 2024 г. Всякакви засилени военни заплахи вероятно ще помогнат на подкрепящата независимостта Демократическа прогресивна партия на Цай, която в момента е в напрегната надпревара с приятелски настроената към Китай Гоминдан. В момента Китай е домакин на Ма Инг-жу, първият бивш тайвански президент, който някога е посещавал втората по големина икономика в света, което ще направи положението още по-лошо за националистическата партия, ако Пекин предложи агресивен отговор.
Президентът Цай Инг-вен с председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти. Снимка: Bloomberg
Цай също гледа с едно око на изборите. След като получи скандирания „Обичаме ви“ от стотици тайвански американци на първото си публично събитие в Ню Йорк в началото на 10-дневното си пътуване, тя шеговито каза: „Знаете ли, аз вече не съм кандидат за президент“.
И все пак по време на пътуването тя искаше да покаже, че нейната партия и нейният вероятен кандидат Лай Чинг-те могат да избегнат ненужни провокации, които биха могли да предизвикат война. Цай запази изявите си сдържани, не обяви никакви нови политики в публичните си забележки и говореше широко за демократичните принципи, вместо да споменава Китай по име. Може би най-важното от всичко, тя убеди Маккарти да се срещне с нея в Калифорния, вместо да се отправи към Тайван.
Китай от своя страна също се опита да управлява общественото мнение по-добре от миналата година, когато в социалните медии се натрупаха очаквания, че Пекин ще блокира кацането на Пелоси в Тайпе. Търсене на новини за срещата Цай-Маккарти в Weibo показа само предимно официални акаунти, които препостват правителствени изявления. Секциите за коментари бяха силно цензурирани, като повечето отговори не се показваха.
Ху Сиджин, бившият главен редактор на подкрепяния от Комунистическата партия вестник Global Times, беше по-сдържан от преди, когато предположи, че китайските самолети могат „насилствено да разпръснат самолета на Пелоси“.
В четвъртък той написа на своите повече от 20 милиона фенове в Weibo, че Пекин ще се погрижи Цай в крайна сметка да плати цената за срещата си с Маккарти: „Този кръг е едва в началото си“.