От Лондон до Берлин и Париж, нова ера на недоволство от разпределението на благата от капитализма се разкрива в купищата несъбран боклук, затворените транзитни системи и масовите протести.
Масовите стачки в обществените служби във Великобритания, Германия и Франция, която също видя хаос в градовете заради пенсионната реформа, може да сочат към най-съгласуваната борба досега след десетилетия, когато работниците страдаха от намаляващите приходи от националните доходи на страните.
Подтикнати от криза на разходите за живот, настроението в големите икономики в региона и сред работниците с лостове за въздействие се измества към конфронтация за защита на стойността на настоящите или бъдещи трудови права срещу правителства, които трябва да се справят с изтощените публични финанси.
Това се проявява в исканията за заплати, наложени чрез спиране на услугите за гражданите, както се вижда от кризата в здравната система на Великобритания или спирането на транспорта в Германия, със заплахата от нови смущения в пътуванията това лято. Извън това Франция търпи многолюдна съпротива срещу опитите за повишаване на възрастта за пенсиониране.
Във всеки случай битката се съсредоточава върху сърцата, умовете и портфейлите на гражданите в ролята им на избиратели и данъкоплатци. Това засяга и тях като потребители, тъй като споразуменията за заплатите могат да предизвикат инфлация - и всяко ехо от подобни фискални битки, преливащи в договарянето на частния сектор във време на недостиг на работна ръка, може да добави към тази заплаха.
За Марсел Фрацшер, ръководител на базирания в Берлин Германски институт за икономически изследвания и бивш служител на Европейската централна банка, променящата се динамика може да предвещава години на остри спорове в икономиките в региона.
„Времената на пазара на работодатели, в които работодателите можеха повече или по-малко да диктуват заплатите и условията на труд, изглежда свършиха“, каза той.
Фонът на тази промяна е двоен. Първо, трудът загуби в сравнение с капитала през последните десетилетия, като реалните заплати бяха все по-намалени в много страни след финансовата криза от 2008 г., подхранвайки популизма в САЩ и Европа.
Делът на работниците в националната продукция чрез компенсации е паднал със 7,6% в САЩ между 1980 г. и 2018 г. и е спаднал с приблизително 12% в Германия и Франция, показва анализ на Resolution Foundation. Делът на Обединеното кралство се задържа по-добре, като падна само с 2,6%, въпреки че някои твърдят, че основната картина там е по-лоша.
„Има много причини, които стоят зад този спад: една от тях, разбира се, е глобализацията, друга е технологичната промяна“, каза Розалия Васкес-Алварес, специалист по заплатите в Международната организация на труда в Женева. „Ясно е, че преговорната сила на работниците също е намаляла.“
Второ, най-скорошният катализатор на размириците беше двуцифрената инфлация както в Обединеното кралство, така и в целия еврорегион. По-малкото работници, заради променящата се демография, затегнаха пазарите на заетост, а ефектът във Великобритания беше усилен от излизането ѝ от Европейския съюз, което прекъсна достъпа до евтина работна ръка.
„Търсенето все още е високо и недостигът на таланти все още е доста голям“, каза Крис Грей, директор на гиганта за набиране на персонал Manpower UK.
Не е изненадващо, че реакцията е съсредоточена най-вече върху обществените услуги, тъй като те агломерират притиснати по-нископлатени служители, изпълняващи ключови функции, които са склонни да бъдат по-синдикализирани, отколкото в частния сектор, и могат да се изправят срещу най-дълбоките джобове във всяка страна: правителствата.
Грег Туейтс, изследователски директор във Resolution Foundation, смята, че дори това да се повтори в преговорите за заплатите в компаниите, резултатът все пак може да не означава, че работниците ще получат по-голям дял от пая.
„Фирмите често просто отговарят с по-високи цени“, каза той, говорейки по-специално за Обединеното кралство. „Не очаквам напрежението на пазара на труда да има голям ефект върху дела на труда. Няма много такъв ефект в миналото.“
Във Франция президентът Еманюел Макрон се опита директно да се заеме с въпроса за разпределянето на труда в опит да успокои гнева заради решението си да повиши пенсионната възраст с указ. Той работи върху начини да принуди компаниите, извършващи обратно изкупуване на акции, да разпределят повече от печалбите си на работниците.
Това обаче може да се окаже безполезно: Статистиката за предишна подобна мярка сега показва, че тя се е превърнала в благодат за бизнеса, като същевременно поддържа повишенията на заплатите под контрол.
Ясно е, че борбата за по-голям дял от доходите в големите европейски икономики набира скорост в момента. Членството в синдикатите нараства в Обединеното кралство и в стачкуващи сектори в Германия, където делът на работниците, членуващи в синдикати, се бе свил до 16% преди пандемията от 30% в началото на века.
Обществената подкрепа също изглежда податлива, водена от широко разпространените опасения на избирателите относно икономическото неравенство.
Дори в Обединеното кралство, страна, където скептицизмът към синдикатите е исторически по-голям, особено след управлението на Маргарет Тачър, февруарско проучване на Ipsos установи, че мнозинството от гласоподавателите подкрепят стачните действия. Обществените симпатии към стачкуващите там варират от 63% в подкрепа на медицинските сестри до 36% и 30% съответно за машинистите и адвокатите, според YouGov.
Докато Германия затихна заради транспортаната стачка миналия понеделник, мнозинството от анкетираните гласоподаватели изразиха известно съчувствие.
Транспортното противопоставяне в тази страна вероятно ще продължи да демонстрира един от многото фронтове в борбата между труда и капитала.
Авиацията е част от това. Deutsche Lufthansa AG, най-голямата авиокомпания в Европа, вече претърпя сривове миналата година и напускането на летищния персонал доведе до 1300 отменени полета през февруари. С изтичащата през юни сделка "без стачки" с пилотите, компанията е изправена пред призрака на още проблеми по време на натоварения летен сезон на пътувания.
Междувременно еднодневното спиране на влаковете, който профсъюзът на германските железопътни работници EVG наскоро организира, беше неговият отговор на натиска за по-висока производителност.
Представители на труда възразяват, че много мениджъри, които се опитват да постигнат това, не са специализирани в железопътните услуги и не са в крак с нуждите на работниците, които едва могат да си изкарват прехраната.
„Нашите колеги вече са много по-уверени в отстояването на исканията си“, се казва в изявление на синдиката, като се отбелязва, че все повече членове са готови да участват в преговори. „Работническото движение възвръща силата си.“