Пренасищането със зърно от Украйна удря агробизнеса в съседните страни

Безмитният достъп на Украйна до ЕС доведе до пренасищане със зърно в съседните страни, което натовари регионалния селскостопански сектор и доведе до оплаквания, че Брюксел плаща на фермерите твърде малко компенсации.

След като Русия нахлу в Украйна миналата година, ЕС премахна митата и квотите за внос на украинско зърно и пренасочи някои от пратките, блокирани от Русия в черноморските пристанища, през полски и румънски пътища и железопътни мрежи. Но евтиното украинско зърно, което внезапно се появи на тези пазари, подкопа местните производители.

„Фермерите в Румъния са най-засегнати от транзита на зърно, идващо от Украйна“, каза Александру Бачу, който обработва около 2200 хектара зърно в Югоизточна Румъния, пред Financial Times. „Имат запаси от непродадена пшеница от миналогодишната реколта... Остават ни три месеца и не успяхме да продадем миналогодишната реколта заради този проблем с транзита.“

На заседание на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица Европейската комисия предложи засегнатите фермери от ЕС да получат общо 56,3 милиона евро за смекчаване на последствията, причинени от „прекомерното предлагане“ на внос на украинско зърно. Румъния ще получи най-малката сума от 10 милиона евро, докато на Полша са отпуснати 29,5 милиона евро, а на България - 16,7 милиона евро.

В края на януари Румъния, България, Чешката република, Унгария, Полша и Словакия написаха съвместно писмо до ЕС, призовавайки за „спешен отговор“ за ограничаване на въздействието на „значително увеличение“ на украинското зърно на местните пазари.

Румънският президент Клаус Йоханис обвини комисията, че е пренебрегнала „огромните жертви“, които неговата страна е направила за улесняване на износа на зърно от Киев за световните пазари, и поиска от Брюксел да увеличи 10-те милиона евро, предложени като компенсация.

Бачиу каза, че паричното предложение на ЕС е „малко, да не кажем, подигравка с проблема, пред който сме изправени“.

Румънски търговски групи повториха това мнение, като Форумът на професионалните фермери и преработватели заплаши с национални протести следващия месец заради това, което нарече „подигравателно“ обезщетение.

По време на посещение в Букурещ в понеделник президентът на Европейския съвет Шарл Мишел призна ролята, която Румъния е изиграла в създаването на алтернативни експортни маршрути за Украйна, добавяйки, че страната е донесла жизненоважни приходи на своя разкъсван от война съсед.

„Но знам, че това се отрази неблагоприятно на румънските фермери“, каза той. „Трябва да помислим за увеличаване на тази сума.“

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки също поиска по-висока сума, определяйки офертата от Брюксел като „неадекватна“. „Европейската комисия трябва да ни помогне повече в това отношение“, каза той във вторник по време на пътуване до Букурещ.

Членовете на ЕС трябва да гласуват пакета за помощ за фермерите в четвъртък.

В Полша евтиният украински внос на зърно дестабилизира местния пазар, като най-засегнатите региони се намират в югоизточната част, най-близо до Украйна.

„Нито полското правителство, нито Европейският съюз са наясно със сериозността на ситуацията“, каза Михал Колоджейчак, фермер и лидер на земеделското движение Agrounia. Той каза, че властите трябва да разрешат само украинско зърно, което преминава транзитно до крайна дестинация извън Полша.

Украинският внос също е свалил цената на местното зърно, добави той. „Докато миналата година цените на зърното бяха около 1500 злоти на тон, днес цените са доста под 1000, дори достигат до 750.“

Губернаторът на област Люблин, която е на границата с Украйна, наскоро подчерта проблема на Полша с неуспеха да реекспортира повечето от украинското зърно. Лех Шправка каза пред радио TOK FM миналата седмица, че около 800 000 тона зърно са влезли в Полша тази година, но само около 4000 тона са били реекспортирани извън ЕС, включително в африканските страни.

Гневни фермери наскоро замеряха с яйца министъра на земеделието на Полша Хенрик Ковалчик, като го нарекоха предател и го обвиниха, че е унищожил поминъка им. Опозиционните депутати се възползваха от гнева и призоваха за оставката му. В сряда министерството е планирало да проведе разговори с фермери, включително относно плановете на правителството да субсидира доставката на царевица и пшеница до морските пристанища в опит да стимулира реекспорта на украинския внос.

Логистиката също представлява проблем в Румъния, където пристанищата са се фокусирали главно върху украинското зърно и сега са „пълни със стоки“, с които не могат да се справят, каза Цезар Георге, съветник в румънското министерство на земеделието.

Освен компенсация, ЕС трябваше да инвестира в инфраструктура, като пътища и железопътни линии, да увеличи капацитета на камионите, шлеповете и граничния персонал и да раздели украинските зърнени потоци, добави той.

Кадри с дрон, видяни от Financial Times, заснети близо до румънския черноморски град Констанца, показват огромни опашки от камиони около пристанището, което е част от така наречените пътища на солидарност на ЕС, предлагащи алтернативни маршрути за износ към Украйна.

„През моята 20-годишна кариера в агробизнеса не съм виждал такива [опашки]“, каза Георге.

Още по темата

Сривът в цените на зърното затруднява презапасените с над 1 млн. тона производители

Спадът на цените на пшеницата предвещава спад в глобалната инфлация на храните

Пране на пшеница: как Русия продава откраднатото зърно от Украйна

В сряда зърнопроизводителите в България започнаха тридневен протест и блокиране на границата с Румъния, настоявайки правителството да спре "безконтролния и безмитен внос" на земеделска продукция от Украйна. Служебният министър на земеделието Явор Гечев присъства на протеста във Видин, където каза, че ще бъдат предложени допълнителни мерки, свързани с европейското законодателство.

"Думите ви ще стигнат в Европа, като заедно ще ги отстояваме", каза Гечев, цитиран от БНР.