Ескалацията на насилието в градовете във Франция разпространява тревогата в коалицията на президента Емануел Макрон, като някои водещи негови привърженици се опасяват, че ситуацията бързо илиза извън контрол.
Съюзниците на Макрон в парламента все още подкрепят противоречивата му пенсионна реформа, но няколко от тях призовават президента да намери начин да успокои демонстрациите. С увеличаването на броя на полицаите, сблъскващи се с протестиращите по улиците, те се притесняват, че някой може да бъде убит, отприщвайки нова вълна от гняв.
„Ние се насочваме към неизвестна територия и всяка стъпка ни доближава до бедствие и възможен смъртоносен инцидент“, казва Ерик Богорел, законодател в партията "Ренесанс" на Макрон от Бретан. „Най-спешният приоритет е деескалиране на насилието.“
Една от възможностите е да се сложи пауза на пенсионното законодателство, да се даде възможност на Макрон да стартира дискусии с умерени съюзи относно условията на труд и да се разшири фокуса върху проблемите в образованието и здравната система, в съответствие с исканията на демонстрантите, заяви икономистът Филип Агион, който е движеща сила зад политиките на Макрон, включително основния ремонт на пенсионната система.
„Поддържам да забавим реформата - това би изчистило настроенията“, каза Агион, бивш професор в Харвард. „Оставянето на нещата да се влошават не е добра стратегия.“
Богорел каза, че пауза на реформата ще позволи както на Макрон, така и на синдикатите да запазят достойнството си. „Еманюел Макрон не може да излезе от това унижен, изоставяйки реформата си и синдикатите също не могат да бъдат унижени, не можем да създадем впечатление, че ги презираме“, каза Ботурел, който като бивш социалист въплъщава опита на Макрон да управлява отвъд партийните линии.
Стотици хора са арестувани от началото на март. НПО-та за правата на човека като Amnesty International обвиниха правителството в прекомерна употреба на сила и насилствени арести. Снимки на специални бригади, удрящи мирни демонстранти с палки, наводниха интернет, заедно с изображения на протестиращи, които подпалват кофи за боклук, грабежи на супермаркети, хвърляне на коктейли "Молотов" срещу полицията и набези срещу банки.
Нивото на насилие набра скорост, откакто правителството на Макрон използва конституционна разпоредба, за да заобиколи гласуването в парламента, което щеше да загуби, по-рано този месец.
Засега Макрон стои твърдо на своята позиция. За президента спирането на реформата за няколко месеца би означавало нейното убиване, според правителствен съветник. Предвид броя на младежите, които се присъединяват към уличните протести, той обмисля нови предложения по въпроси, свързани с младите хора, изменението на климата и покупателната способност, каза съветникът.
В очакване на присъда
Макрон е готов да говори директно с представителите на синдикатите, след като Конституционният съвет се произнесе относно съответствието на законопроекта, каза правителственият говорител Оливие Веран във вторник. Съветът има срок до 20 април да излезе с решението си. Засега Макрон изключва всякакви отстъпки за синдикатите.
Макрон каза миналата седмица, че се надява спокойствието да се върне до лятото. Той игнорира призива на умерения синдикат CFDT да отмени, поне временно, мярката за пенсионна възраст.
Отстъпването би повдигнало въпроси относно обещанието на Макрон да балансира счетоводството и да стимулира пазара на труда с реформи в полза на бизнеса. Френският пенсионен консултативен съвет изчисли, че настоящата система може да струва на публичните финанси поне 0,5% от БВП годишно през следващото десетилетие.
Междувременно законодателите стават все по-често на прицел. Към офиса на Боторел бяха отправени заплахи. Протестиращите счупиха прозорците на офиса на Ерик Сиоти, лидер на консервативните републиканци, в Ница. Той призова членовете на своята партия да подкрепят пенсионната реформа.
Гийом Гуфие-Ша, друг депутат от партията на Макрон, подаде жалба, след като офисът му беше маркиран с рисунка на обесен мъж. Още през 2020 г. той видя първоначалния проект за пенсионна реформа на Макрон - който самият Гуфие-Ша прокарваше в долната камара - изоставен след месеци на протести. Тогава Макрон се позова на необходимостта да се съсредоточи върху пандемията от Covid-19.
„Глух и сляп“
Днес Гуфие-Ша иска страната да реформира своите институции, за да позволи повече диалог, и призовава правителството да чуе недоволството. „Не можем да останем глухи и слепи“, каза той. Правителственият говорител Веран призна, че заобикалянето на парламента, където Макрон загуби абсолютното си мнозинство на изборите миналата година, е раздразнило много демонстранти, особено по-младите.
По време на партийна среща в Париж в събота бившият премиер Едуар Филип каза, че коалицията на Макрон трябва „не просто да информира другите за това, което трябва да направим, но и да се събере, за да обмислим нещата“.
Докато Филип и неговият екип подкрепят реформата, те намират непримиримата стратегия на Макрон за изпълнена с риск от разпалване на насилие, според участник в партийната среща. Партията на Филип, "Хоризонти", е ключов съюзник на Макрон в парламента.
Жан-Бернар Гайо-Ренучи, член на "Десните с Макрон", група, която подкрепи кандидатурата на Макрон през 2017 г., каза, че президентът е „изолиран в своята кула от слонова кост“. Неотдавнашните изявления на Макрон „добавиха сол в раните“, каза Гайо-Ренучи.
Макрон няма много възможности: да изчака протестите да отшумят, което носи риск от нови насилие, да отложи реформата или да призове за предсрочни избори. Песледното е рисков вариант. Според проучване на общественото мнение, публикувано от Le Journal du Dimanche в неделя, партията на Макрон би загубила 5 точки подкрепа в сравнение с изборите през юни миналата година, ако той разпусне долната камара сега и проведе нов вот. Последните проучвания показват, че повечето хора са против пенсионната реформа.
„Ако страната се окаже на кърваво бойно поле, вече не можете да направите нищо, не е възможен консенсус“, каза Агион. „Макрон трябва да се отдръпне малко. Това е като в шаха: понякога трябва да пожертвате фигура, за да продължите напред."